Постинг
29.12.2009 17:41 -
И..
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1332 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2009 00:24
Прочетен: 1332 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 30.12.2009 00:24
Що така бре?
Искренно и истерично е свалено от стената, а на негово място модераторски постинг е вмъкнат?
Таман ми стана интересно, аджеба кой е тоя чиляк дето работел за американско издателство, мазна баданарка си му бях подготвил зад гърба си - да се аресаме джанъм и ся, к"во ?!
Много ми е кеф да видя как се популияризират глупостите в сайта.
Ако нещо си няма читатели, то ще е в препоръчани. Ако и там не се чете, то ще се качи в задължителните статии на сайта, че и в сродните на холдинга. Майтап, бре Уили!
Циркът си върви ли върви, пищят свирки, зурли и маанета, извиват се протяжни писъци и вопли към небето, а аз започнах да изпитвам едно странно чувство на покаяние и съчувствие към неволно влезлите в сайта.
Имат ли си представа горките, къде точно са влезли?
Или не им прави впечатление по простата причина, че държавата ни отдавна се е превърнала в един нескончаем цирк, с шутовете си в народното ни събрание, с тъжните си клоуни в социалното и здравното министерство и с образцовата дресировка на електората с поведение на питомец на Павлов.
Денят е към краят си, но циркът не.
Утре ще е поредната венесуелска драма, пак един ще писне, десетина ще му пригласят и в крайна сметка всичко ще си продължи по старому.
Познатата скука ще извика дежурните си прозявки, ще прелистваме с отегчение страница след страница с надеждата да намерим бисер изпод копитата на свинете и ...
нищо под слънцето - нито вчера, нито днес, а надежда утрото да се промени към по-добро пък хич.
Скуката твори чудеса.
Чудеса от глупост, чудеса чутовни.
Дали и в миналото хората са скучаели зверски като нас или просто умът им е бил далеч по-спокоен, неизкушен от наркозата на информационният поток понесъл ни върху себе си??!
Кое е по-добре, да си свръхинформиран или да си пълен невежа?
Вече се изкушавам сериозно по второто, но... наркотичната зависимост към всекидневната ми доза новини, вече е взела своето.
Синаптични връзки се преплитат, прехвърчат хаотични образи между тях, а умът не се засища така лесно, усетил вече огромният поток от информация пред себе си.
Информация носеща основно кал и плява, но той все се надява да открие онова дребно перлено зрънце в нея, което да му помогне да завърти оборот напред и да премине в следващото си ниво на съществуване.
Добре де, накъде вървим тогава?
Към някаква изродена атрофирала форма на хомо-сапиненса, нещо като хомо-информатикус или просто ни липсват изпитанията на живота, които единствено могат да внесат така липсващият смисъл в него?
Изкушенията следват едно след друго, но едва вкусили от тях вече ги забравяме привлечени от блясъкът на следващото.
Гоним, бързаме, искаме да имаме от всичко.
Стискаме здраво животът в шепи устремени към Нищото.
А животът ни, като фин морски пясък се процежда между пръстите ни и се сипе по земята. Отвърнала поглед от нас, поискала да забрави децата си отрекли се отдавна от нея в името на бляновете и химерите си.
Какво следва?
Продължение?
Кому е нужно то?
На нас?
На белобрадият садист, нарочен от нас за Бог?
Или на Вселената нехаеща за случващото се, заета с далеч по-важни и смислени неща?
Каква е ползата от човечеството, ако то ще продължи по пътят си, единствено за да открие начина, по който ще достигне до пълната си вегитация?
Искренно и истерично е свалено от стената, а на негово място модераторски постинг е вмъкнат?
Таман ми стана интересно, аджеба кой е тоя чиляк дето работел за американско издателство, мазна баданарка си му бях подготвил зад гърба си - да се аресаме джанъм и ся, к"во ?!
Много ми е кеф да видя как се популияризират глупостите в сайта.
Ако нещо си няма читатели, то ще е в препоръчани. Ако и там не се чете, то ще се качи в задължителните статии на сайта, че и в сродните на холдинга. Майтап, бре Уили!
Циркът си върви ли върви, пищят свирки, зурли и маанета, извиват се протяжни писъци и вопли към небето, а аз започнах да изпитвам едно странно чувство на покаяние и съчувствие към неволно влезлите в сайта.
Имат ли си представа горките, къде точно са влезли?
Или не им прави впечатление по простата причина, че държавата ни отдавна се е превърнала в един нескончаем цирк, с шутовете си в народното ни събрание, с тъжните си клоуни в социалното и здравното министерство и с образцовата дресировка на електората с поведение на питомец на Павлов.
Денят е към краят си, но циркът не.
Утре ще е поредната венесуелска драма, пак един ще писне, десетина ще му пригласят и в крайна сметка всичко ще си продължи по старому.
Познатата скука ще извика дежурните си прозявки, ще прелистваме с отегчение страница след страница с надеждата да намерим бисер изпод копитата на свинете и ...
нищо под слънцето - нито вчера, нито днес, а надежда утрото да се промени към по-добро пък хич.
Скуката твори чудеса.
Чудеса от глупост, чудеса чутовни.
Дали и в миналото хората са скучаели зверски като нас или просто умът им е бил далеч по-спокоен, неизкушен от наркозата на информационният поток понесъл ни върху себе си??!
Кое е по-добре, да си свръхинформиран или да си пълен невежа?
Вече се изкушавам сериозно по второто, но... наркотичната зависимост към всекидневната ми доза новини, вече е взела своето.
Синаптични връзки се преплитат, прехвърчат хаотични образи между тях, а умът не се засища така лесно, усетил вече огромният поток от информация пред себе си.
Информация носеща основно кал и плява, но той все се надява да открие онова дребно перлено зрънце в нея, което да му помогне да завърти оборот напред и да премине в следващото си ниво на съществуване.
Добре де, накъде вървим тогава?
Към някаква изродена атрофирала форма на хомо-сапиненса, нещо като хомо-информатикус или просто ни липсват изпитанията на живота, които единствено могат да внесат така липсващият смисъл в него?
Изкушенията следват едно след друго, но едва вкусили от тях вече ги забравяме привлечени от блясъкът на следващото.
Гоним, бързаме, искаме да имаме от всичко.
Стискаме здраво животът в шепи устремени към Нищото.
А животът ни, като фин морски пясък се процежда между пръстите ни и се сипе по земята. Отвърнала поглед от нас, поискала да забрави децата си отрекли се отдавна от нея в името на бляновете и химерите си.
Какво следва?
Продължение?
Кому е нужно то?
На нас?
На белобрадият садист, нарочен от нас за Бог?
Или на Вселената нехаеща за случващото се, заета с далеч по-важни и смислени неща?
Каква е ползата от човечеството, ако то ще продължи по пътят си, единствено за да открие начина, по който ще достигне до пълната си вегитация?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът