Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2010 23:49 - Реквием за едно куче
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2451 Коментари: 14 Гласове:
9

Последна промяна: 26.01.2010 00:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Всеки има по една своя си болка в себе си, болка която го кара да се връща назад във времето и да пожелае да остане там.
 Да се рови трескаво в спомените си, опитвайки се да отсее точно тези сред тях, които са го правили щастлив.
 Сара е един от тези спомени, които искам да запазя до последният си дъх.

 Когато за пръв път се видяхме, изпаднах в недоумение как да нарека малката игрива топчица, забила любопитен влажен нос в шепата ми, опитваща се да ме обхване целият чрез сетивата си, недоверчиво трепереща и същевременно притаена под допира на дланите ми.

 Една шепичка животинче, едно такова топчесто, с издуто тумбаче, голяма глава стояща смешно на кльощавият му врат поклащаща се винаги в посока обратна на движението му.
 Две кльопнали уши и едни огромни черни очи като маслинки.

Сара!
Това ще е името й.
Принцеса!
На език древен и забравен, на език на който са говорили пророците с Бога, гледащ ме сега през очите на едно странно същество, почувствало като мен странната искра, която премина помежду ни в мига, в който се видяхме.

И тя си остана Сара.

 Закачлива и безкрайно предана, с лъвско сърце и характер, по женски капризна, но най-вече приятел.
 Онзи приятел, с който можеш всичко да си кажеш и да го направиш без думи.
Говорейки на забравеният език, който го могат само очите на този, който гледа прямо в тебе, виждайки невидимото и споделяйки несподеленото.

Минаваха години.
Един до друг.
Просто приятели.

Нищо повече не бе ни нужно.
Просто и двамата знаехме, че сме открили това, което ни прави цели.
Щастливи в безвремието, в миговете които ни бяха отредени да изживеем заедно.
Мигове на щастие. Мигове, към които се връщаш трескаво, преравяйки спомените за това, което те е направило щастлив.

И днес, след толкова много години, всеки един път когато имам нужда от нея, тя е до мене. Притичала от вечните ловни полета, уморена от гоненето на носен отвятъра пух от пролетни тополи, щастливо примряла в краката ми.
 Гледаща нежно нагоре, с онзи поглед, който винаги казваше - Как си, приятелю?

image













Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubima - ))) хубаво е да имаш такъв приятел. . ...
25.01.2010 23:57
))) хубаво е да имаш такъв приятел...
цитирай
2. doriana - Уау! Това ли е Сара? Тя колкото ко...
26.01.2010 09:00
Уау! Това ли е Сара? Тя колкото котката...
:))
цитирай
3. анонимен - Много добpe те
26.01.2010 09:14
pазбиpам. И ние имахме кученце - канадска лисица, 15 години живя с нас.

Епитафия

Малка пухкава топка
с пронизителен лай...
Да го кръстим ли Топси?
Топси ми - то се знай!

За петнайсет години
всичко с нас преживя:
смях, игри и...ваксини.
Бива ли без това?

Най обичаше мама,
покрай нея – и нас.
Кой ти мисли отрано
за последния час?

Кучешката привързаност,
казват, сляпа била.
Сляпа е тая мъдрост
и е лошо дошла!

Не е нито заблуда,
нито лигав захлас:
Топси нямаше други
кучета, освен нас.



цитирай
4. lubopitstvo - Оставам с впечатлението,
26.01.2010 09:55
че предпочиташ животните пред хората. Това не го пиша с лошо чувство.
цитирай
5. valsodar - От животните с които съм споделял ...
26.01.2010 10:11
От животните с които съм споделял част от живота си лоши спомени нямам.
Вади си изводите, сама! :))

1:10 000 са тези сред хората, освободени от корист, стереотипи и предрасъдъци в поведението си - тези, с които може да помълчиш и в тишината да чуете мислите си.

А и животните не повтарят нескончаемо "Аз" :)
цитирай
6. valsodar - . parasol
26.01.2010 10:18
С течение на времето осъзнах тъжната истина, че този който никога не е обичал куче, коте или друга божия твар, не е способен да обича и хората край себе си.
Иска се безкористност в обичта.

И точно тази безкористна любов, с която ни даряват приятелите ни, точно тя ни превежда през изпитанията на живота, давайки ни силите да продължим там, където другите се спират.
цитирай
7. valsodar - doriana :))
26.01.2010 10:19
Кюфталанка си бе тя - дребна, но здрава, борбена и типично за зодия "Лъв" ревнива, стремяща се да е винаги в центъра на вниманието :))
цитирай
8. valsodar - lubima , да и съм благодарен за това
26.01.2010 10:20
Съдбата неизменно ни създава поводи за щастие, от нас зависи дали ще ги видим и изживеем.
цитирай
9. lubopitstvo - Хората прекаляваме с думите
26.01.2010 10:55
valsodar написа:
От животните с които съм споделял част от живота си лоши спомени нямам.
Вади си изводите, сама! :))

1:10 000 са тези сред хората, освободени от корист, стереотипи и предрасъдъци в поведението си - тези, с които може да помълчиш и в тишината да чуете мислите си.

А и животните не повтарят нескончаемо "Аз" :)

и ако оная теория за еволюцията на Дарвин е вярна, се чудим що да еволюция е това?
цитирай
10. valsodar - Аз си имам по-скромни цели
26.01.2010 11:00
Искам да намеря точно оная маймуна, де е слязла от дървото с намерение да става човек, за да я върна с шутове обратно на него.

Човекът е единственото творение на природата, което прекарва целият си живот в нескончаеми опити да го направи по-труден от колкото е! :)
цитирай
11. lubopitstvo - Така е, за съжаление,
26.01.2010 11:08
valsodar написа:
Искам да намеря точно оная маймуна, де е слязла от дървото с намерение да става човек, за да я върна с шутове обратно на него.

Човекът е единственото творение на природата, което прекарва целият си живот в нескончаеми опити да го направи по-труден от колкото е! :)


но имай предвид, че в това отношение жените сме патологичен случай. Всъщност, ти го имаш по моите наблюдения върху блога ти :)
цитирай
12. mona - Никога човек не може да обича така,
26.01.2010 11:40
както може всяко куче...
Знам, че звучи крайно, но се убеждавах в това с години.
Човекът, за съжаление, не може да бъда толкова безкористен и всеотдаен, все ще намери за какво да се разсърди да те упрекне, независимо колко много държи на теб. А Джони (кучето ми) през целия си живот непрекъснато ми показваше цялата си любов и привързаност, никога не беше уморен, зает или обиден, независимо дали съм се отнесла добре с него или не. Дори когато му се карах или го наказвах за нещо, той не преставаше да ми показва, че е готов да даде и живота си за мен...
Не мисля, че сме способни да се научим на такава любов. Пречи ни май втората сигнална система ;)
цитирай
13. xfire - Сара...
26.01.2010 12:07
Сара...
цитирай
14. valsodar - Определено ще е от втората сигнална система ;)
26.01.2010 16:48
В плен сме на изкуствено създадени и ненужно наложени условности, на някакви ...еталони на поведение, които в крайна сметка ни пречат да сме това, което можем да сме.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5450936
Постинги: 1711
Коментари: 18232
Гласове: 27456