Постинг
25.02.2010 12:12 -
Произход на мартениците - легенди, митове, сказания
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11943 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2010 12:13
Прочетен: 11943 Коментари: 13 Гласове:
16
Последна промяна: 25.02.2010 12:13
Замисляме ли се, когато си връзваме мартеница за здраве, как е възникнал този странен обичай, характерен само за нашият бит и култура? ( Да, привнесли сме го и в други култури, но определено обичаят си е наш )
Е, заслужава си човек да се порови малко из нета по този въпрос и ето какви интересни нещица открих по темата :
Мартеницата може да бъде символ за началото на пролетта и по-общо като символ на началността при българите. При мартеницата не само червеният, но и двата цвята са равностойни и само тяхното взаимосвързано двуединство представя по символичен начин закодираното послание. За това говорят с многобройни примери от стария свят, предимно от индо-иранския кръг държави.
Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и челвен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса. Това се обяснява с факта, че владетелите са били и жреци и царе, което може да е изразено с белия цвят на свещениците и червения цвят на войните. Алтернативно, това може да отразява божествения произход на властта, която обичайно се представя като дадена от боговете, съответно Великата богиня -майка и Върховния мъжки бог, чийто пол се изразява чрез белия и червения цветове в ранноземеделските религии.
Двуполюсното единство на белия и червения цвят в съзнанието на древните хора не бива да ни учудва. Добре известен е друг цветови дипол при древните иранци и китайци – символът “ин-ян”, съдържащ бял и черен цвят. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н.
Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля.
Ясно е, че мартеницата се използва само на и около т.н. начало на пролетта – 1 март. Всеизвестно е обаче, че един единствен аргумент не е аргумент, както и един единствен свидетел не е свидетел. Те стават важни и полезни, когато се намери поне още един аргумент или свидетел в подкрепа на тази идея.
Какви допълнителни факти можем да приведем в полза на идеята, че мартеницата е символ на началността у българина?
На първо място, това е т.н. “сватбарско знаме”. В Тракия, сватбите са се правили с байряк, който играе централна роля в сватбения ритуал. Байрякът се приготвя от близките на булката -“момините” и представлява прът, дълъг около 2,5 – 3 метра, на върха на който се закрепват плодове, наниз от пуканки, пари и най-важното две кърпи, едната червена, другата бяла. Всъщност, тези две червено-бели кърпи правят от пръта знаме. На много места, по време на сватбеното хоро се хваща петел, завързват му се краката с връв, а връвта се закачва на върха на сватбарското знаме. С това знаме начело и заедно с петела хорото се играе в продължение на няколко часа.
Това знаме с петела прилича на официалното бойно знаме в древна Персия, чийто войници са влизали в бой със знаме, на върха на което е имало завързан петел. Тракийското сватбарско знаме с бяло-червената кърпа е описано в много етноложки студия и може да се види в много етнографски експозиции на районните музеи в страната. Малцина са си задавали въпроса, какъв смисъл има комбинацията от задължителните бял и червен цветове върху сватбарския байряк. Отговорът можем да търсим в същността на сватбарския ритуал, а именно създаването на ново семейство и създаване на условия за неговото щастливо бъдеще. Естествено, че от гледна точка на съвременните българи един байряк с бяло-червени кърпи на върха не може да допринесе с нищо за щастието и благоденствието на бъдещото семейство. Не е било така обаче от гледна точка на онези древни българи, чийто сватбарски традиции ние сме наследили. Може да се очаква, че те са вярвали в силата на червено-белия “двуполюсник” да им носи щастие, здраве и благоденствие при това начинание.
Трети пример, когато червено-белия “двуполюсник” се свързва с пожеланието за ново щастливо начало е т.н. “дюлгерски кръст”, който в миналото се поставяше на всяка новострояща се къща. През 60-те години на миналия век, благодарение на рязкото замогване на селяните, почти всички къщи в българските села се замениха с нови. При всеки нов строеж, малко преди завършването на къщата, на върха на четията се поставяше голям дървен кръст, а върху двете хоризонтални рамене на кръста се завързваха една бяла и една червена кърпа. След това, по няколко пъти на ден, някой от по-гласовитите зидари се изправяше до кръста и с все сила благославяше: “Колкото пясък в морето, толкоз жълтици в таз къща, колкото листа в гората – толкоз деца в дома и т.н.” Присъствието на кръста по време на благопожеланията е ясно, но какъв е смисълът от бялата и червената кърпи? Вероятно подобен – те представляват предхристиянски “червено-бял двуполюсник” имащ същата роля каквато и кръста, да подсилят благопожеланията, да предизвикат “небесните сили” да помогнат за доброто на това ново начинание.
Вероятно, комбинацията от бял и червен цвят е носела ново послание, различно от това на отделните цветове, която служила като благоприятен фактор (религиозно-магически знак) за всяко ново начинание.
Вероятно старите българи са вярвали, че “червено-белия цветови двуполюсник” им носи щастие и късмет във всяко ново важно начинание. Това може да настъпи ако този “цветови двуполюсник” е бил натоварен с религиозна функция, подобно на кръста в християнската религия. В астрономическите представи на Стария свят, червения цвят традиционно се свързва с огъня и Слънцето. Белият цвят е свързван с друго важно небесно светило – Месечината. Тези два цвята са се смятали за свещени, дотолкова доколкото указаните светила представляват важни небесни тела и богове, влияещи върху живота на древните хора, особено древните индо-иранци. Като следствие, може да се предположи, че “червено-белия двуполюсник” при древните българи е изразявал религиозна връзка с двете основни небесни светила, Слънцето и Месеца.
Древните индоевропейски общества са се отличавали от другите народи (семити, китайци, хуно-тюрки) със строгото деление на три касти – благородници, свещеници и земеделци. От своя страна, всяка каста се е отличавала чрез подходяща цветова символика: благородниците са носели предимно червени дрехи, а свещениците – бели. Земеделското съсловие е изразявано с различен цвят при отделните народи. Тази трицветна индо-европейска символика е отразена в националните знамена на повечето съвременни индо-европейски държави, в които основните цветове са белия и червения. Комбинацията бял-червен цвят е символизирала единството на двете основни касти – благородници и свещеници, на които се е крепила всяка древна индо-европейска държава. В този смисъл, използването на “червено-белия двуполюсник” от древните българи при всяко ново важно начинание може да е означавало – “да бъде трайно и солидно като нашите управници, като нашето общество, като нашата държава”.
Източник: ВЪРХУ СЕМАНТИКАТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА МАРТЕНИЦАТА - Иван Танев Иванов
Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.
Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни.
В народните песни съществуват и други фолклорни мотиви за създаването на мартеницата. Една от тях е че когато първите хайдути излезли на борба рано през Март се закичили с Мартеници като белият цвят символизирал свободата, а червеният - кръвта която ще трябва да се пролее за да се постигне целта. Тези песни са исторически верни със малкото изключение че мартеници е имало и преди Хайдутите.. В тази връзка и преди Кубрат. Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."
Е, заслужава си човек да се порови малко из нета по този въпрос и ето какви интересни нещица открих по темата :
Мартеницата може да бъде символ за началото на пролетта и по-общо като символ на началността при българите. При мартеницата не само червеният, но и двата цвята са равностойни и само тяхното взаимосвързано двуединство представя по символичен начин закодираното послание. За това говорят с многобройни примери от стария свят, предимно от индо-иранския кръг държави.
Така например, у хетите царят носел пояс, изработен от вълна с бял и челвен цвят. В древен Иран владетелят носел червено-бяла диадема и червена дреха, обточена с бяла полоса. Това се обяснява с факта, че владетелите са били и жреци и царе, което може да е изразено с белия цвят на свещениците и червения цвят на войните. Алтернативно, това може да отразява божествения произход на властта, която обичайно се представя като дадена от боговете, съответно Великата богиня -майка и Върховния мъжки бог, чийто пол се изразява чрез белия и червения цветове в ранноземеделските религии.
Двуполюсното единство на белия и червения цвят в съзнанието на древните хора не бива да ни учудва. Добре известен е друг цветови дипол при древните иранци и китайци – символът “ин-ян”, съдържащ бял и черен цвят. Той олицетворява взаимната борба и взаимовръзка на световните сили и свойства: ден и нощ, небе и земя, студено и топло, светло и тъмно, добро и лошо и т.н.
Бяло-червеният “символен дипол” в древното съзнание е по-слабо известен от бяло-черния, но без съмнение е съществувал и е играл съответната ритуална роля.
Ясно е, че мартеницата се използва само на и около т.н. начало на пролетта – 1 март. Всеизвестно е обаче, че един единствен аргумент не е аргумент, както и един единствен свидетел не е свидетел. Те стават важни и полезни, когато се намери поне още един аргумент или свидетел в подкрепа на тази идея.
Какви допълнителни факти можем да приведем в полза на идеята, че мартеницата е символ на началността у българина?
На първо място, това е т.н. “сватбарско знаме”. В Тракия, сватбите са се правили с байряк, който играе централна роля в сватбения ритуал. Байрякът се приготвя от близките на булката -“момините” и представлява прът, дълъг около 2,5 – 3 метра, на върха на който се закрепват плодове, наниз от пуканки, пари и най-важното две кърпи, едната червена, другата бяла. Всъщност, тези две червено-бели кърпи правят от пръта знаме. На много места, по време на сватбеното хоро се хваща петел, завързват му се краката с връв, а връвта се закачва на върха на сватбарското знаме. С това знаме начело и заедно с петела хорото се играе в продължение на няколко часа.
Това знаме с петела прилича на официалното бойно знаме в древна Персия, чийто войници са влизали в бой със знаме, на върха на което е имало завързан петел. Тракийското сватбарско знаме с бяло-червената кърпа е описано в много етноложки студия и може да се види в много етнографски експозиции на районните музеи в страната. Малцина са си задавали въпроса, какъв смисъл има комбинацията от задължителните бял и червен цветове върху сватбарския байряк. Отговорът можем да търсим в същността на сватбарския ритуал, а именно създаването на ново семейство и създаване на условия за неговото щастливо бъдеще. Естествено, че от гледна точка на съвременните българи един байряк с бяло-червени кърпи на върха не може да допринесе с нищо за щастието и благоденствието на бъдещото семейство. Не е било така обаче от гледна точка на онези древни българи, чийто сватбарски традиции ние сме наследили. Може да се очаква, че те са вярвали в силата на червено-белия “двуполюсник” да им носи щастие, здраве и благоденствие при това начинание.
Трети пример, когато червено-белия “двуполюсник” се свързва с пожеланието за ново щастливо начало е т.н. “дюлгерски кръст”, който в миналото се поставяше на всяка новострояща се къща. През 60-те години на миналия век, благодарение на рязкото замогване на селяните, почти всички къщи в българските села се замениха с нови. При всеки нов строеж, малко преди завършването на къщата, на върха на четията се поставяше голям дървен кръст, а върху двете хоризонтални рамене на кръста се завързваха една бяла и една червена кърпа. След това, по няколко пъти на ден, някой от по-гласовитите зидари се изправяше до кръста и с все сила благославяше: “Колкото пясък в морето, толкоз жълтици в таз къща, колкото листа в гората – толкоз деца в дома и т.н.” Присъствието на кръста по време на благопожеланията е ясно, но какъв е смисълът от бялата и червената кърпи? Вероятно подобен – те представляват предхристиянски “червено-бял двуполюсник” имащ същата роля каквато и кръста, да подсилят благопожеланията, да предизвикат “небесните сили” да помогнат за доброто на това ново начинание.
Вероятно, комбинацията от бял и червен цвят е носела ново послание, различно от това на отделните цветове, която служила като благоприятен фактор (религиозно-магически знак) за всяко ново начинание.
Вероятно старите българи са вярвали, че “червено-белия цветови двуполюсник” им носи щастие и късмет във всяко ново важно начинание. Това може да настъпи ако този “цветови двуполюсник” е бил натоварен с религиозна функция, подобно на кръста в християнската религия. В астрономическите представи на Стария свят, червения цвят традиционно се свързва с огъня и Слънцето. Белият цвят е свързван с друго важно небесно светило – Месечината. Тези два цвята са се смятали за свещени, дотолкова доколкото указаните светила представляват важни небесни тела и богове, влияещи върху живота на древните хора, особено древните индо-иранци. Като следствие, може да се предположи, че “червено-белия двуполюсник” при древните българи е изразявал религиозна връзка с двете основни небесни светила, Слънцето и Месеца.
Древните индоевропейски общества са се отличавали от другите народи (семити, китайци, хуно-тюрки) със строгото деление на три касти – благородници, свещеници и земеделци. От своя страна, всяка каста се е отличавала чрез подходяща цветова символика: благородниците са носели предимно червени дрехи, а свещениците – бели. Земеделското съсловие е изразявано с различен цвят при отделните народи. Тази трицветна индо-европейска символика е отразена в националните знамена на повечето съвременни индо-европейски държави, в които основните цветове са белия и червения. Комбинацията бял-червен цвят е символизирала единството на двете основни касти – благородници и свещеници, на които се е крепила всяка древна индо-европейска държава. В този смисъл, използването на “червено-белия двуполюсник” от древните българи при всяко ново важно начинание може да е означавало – “да бъде трайно и солидно като нашите управници, като нашето общество, като нашата държава”.
Източник: ВЪРХУ СЕМАНТИКАТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА МАРТЕНИЦАТА - Иван Танев Иванов
Към края на своя живот владетелят на българите Кан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят както става с пръчките ако ги вадят една по една от сноп.
Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали българите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария Кан и се разделили търсейки свободна земя за своите племена. Единият от братята тръгнал на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг по различни пътища. Преди да се разделят, братята се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят нова земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат от Ашина и да ги последват. Четиримата братя потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на врага.
Не след дълго при Хуба долетяла очакваната птица, която имала златен конец на крачето. Както получили тази радостна вест Хуба и Баян избягали от плен и достигнали земите около Дунав. Не знаели точно накъде да поемат, само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето й. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух посрещнал на Хуба и Баян и ги отвел при своите. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. Така с победоносната си войска дал началото на новата българска държава. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни.
В народните песни съществуват и други фолклорни мотиви за създаването на мартеницата. Една от тях е че когато първите хайдути излезли на борба рано през Март се закичили с Мартеници като белият цвят символизирал свободата, а червеният - кръвта която ще трябва да се пролее за да се постигне целта. Тези песни са исторически верни със малкото изключение че мартеници е имало и преди Хайдутите.. В тази връзка и преди Кубрат. Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."
На снимката - момиче от племето Калаши със мартеница на плитка коса.
Източник : http://samoistina.com/2/martenitsa.htm
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Предсказанията на Ванга за 2014 година
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛОШО МОМЧЕ! Днес Аксе...
Предсказанията на Ванга за 2014 година
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛОШО МОМЧЕ! Днес Аксе...
интересно!
цитирайЖалко, че не можах да открия едни други неща, които бях чел преди време по въпроса - за съжаление не всичко е налично в нета, но и това за сега стига, за да се заинтересува човек около този наш обичай. :)
цитирайНеправилно е становището, че мартенцата е "привнесена"... в българският бит. Напротив: другите народи са привнесли този обичай в живота си, без напълно да разбират сакралността му при древните българи...
Свързан е с пробуждането на Природата за новия Цикъл на Творчество... Митичната Небесна Сила - МАРТА - когато се увери, че житото е готово да кълни и да дава реколта, спира студените Джилове /ветрове/ и пуска Пролетта, за да събуди всичко - зверове, растения, скали и земя... Защото МАРТА е Повелителка на Пролетното Равноденствие, на Пролетта, на студените Джилове... От уважение я наричат БАБА - стара, мъдра Душа на Живота...
В нейна чест се връзват мартениците - САМО НА ЖЕНИТЕ !!! Това е сакралният момент в ритуала - на женски животни, на момичета и млади невести, само на ПЛОДОДАВАЩИ дървета... Бялото символизира снега - пречистващата му и живителна влага за земята е важно условие, та да ражда отново; червеното е символ на младостта и готовността на жената да ражда... свързано с лунния месечен цикъл при жените в детеродна възраст... Това е ЗНАНИЕ, а не просто поверие, че носи късмет на българите...
Когато имаш ЗНАНИЕТО, защо ти е вярата, поверието...?! Замислете се над това!!! Древните ни ДЕДИ СА ЗНАЕЛИ, ЧЕ ИМА БОГ, НЕ САМО СА ВЯРВАЛИ В ТОВА. И винаги са знаели, че е ЕДИН БОГ, а не плеяда от богове...
Едва много по-късно обичаят е "взет назаем" от владетели на други народи и обкичен и на мъже, които са мислели, че закичвайки се по този начин - достигат МЪДРОСТТА на БАЛГ-УРИте..., знанията им, духовността им...
Да, ама - не... както бе възкликнал някой преди време - в нашия си свят... Мъдрост не се постига само като се закичим с мартенца, а и като знаем с каква цел го правим... Останалото е сляпо следване на това, което и други правят...
Мъдро очакване на БАБА МАРТА и тази година за всички!!! :)
цитирайСвързан е с пробуждането на Природата за новия Цикъл на Творчество... Митичната Небесна Сила - МАРТА - когато се увери, че житото е готово да кълни и да дава реколта, спира студените Джилове /ветрове/ и пуска Пролетта, за да събуди всичко - зверове, растения, скали и земя... Защото МАРТА е Повелителка на Пролетното Равноденствие, на Пролетта, на студените Джилове... От уважение я наричат БАБА - стара, мъдра Душа на Живота...
В нейна чест се връзват мартениците - САМО НА ЖЕНИТЕ !!! Това е сакралният момент в ритуала - на женски животни, на момичета и млади невести, само на ПЛОДОДАВАЩИ дървета... Бялото символизира снега - пречистващата му и живителна влага за земята е важно условие, та да ражда отново; червеното е символ на младостта и готовността на жената да ражда... свързано с лунния месечен цикъл при жените в детеродна възраст... Това е ЗНАНИЕ, а не просто поверие, че носи късмет на българите...
Когато имаш ЗНАНИЕТО, защо ти е вярата, поверието...?! Замислете се над това!!! Древните ни ДЕДИ СА ЗНАЕЛИ, ЧЕ ИМА БОГ, НЕ САМО СА ВЯРВАЛИ В ТОВА. И винаги са знаели, че е ЕДИН БОГ, а не плеяда от богове...
Едва много по-късно обичаят е "взет назаем" от владетели на други народи и обкичен и на мъже, които са мислели, че закичвайки се по този начин - достигат МЪДРОСТТА на БАЛГ-УРИте..., знанията им, духовността им...
Да, ама - не... както бе възкликнал някой преди време - в нашия си свят... Мъдрост не се постига само като се закичим с мартенца, а и като знаем с каква цел го правим... Останалото е сляпо следване на това, което и други правят...
Мъдро очакване на БАБА МАРТА и тази година за всички!!! :)
Да, това също е много интересно.
И цветовата символика си говори премного в тази посока.
Не е случаен и факта на коя ръка се връзва мартеницата, но... да не се отплесвам чак до там! :)
цитирайИ цветовата символика си говори премного в тази посока.
Не е случаен и факта на коя ръка се връзва мартеницата, но... да не се отплесвам чак до там! :)
С какво ти пречат мартениците на прогреса не ми стана много ясно??!
цитирайПринц Чарлз още моси на ръката си българската мартеница, но на нашенеца му пречи на прогреса!!!
В един от моите постинги от Париж има снимка точно на мартеничка, закачена на храст при Форум де'з Ал. Значи има и други българи в Париж ...
Поздравления за изчерпателния материал!!!
цитирайВ един от моите постинги от Париж има снимка точно на мартеничка, закачена на храст при Форум де'з Ал. Значи има и други българи в Париж ...
Поздравления за изчерпателния материал!!!
Каква мислиш , че е причината за да го имаме този обичай?
цитирайКакто не е случаен факта, че сме съхранили обичаи с няколко хилядолетна история.
Ако знаехме корените си наполовина колкото гърците... ех!
цитирайАко знаехме корените си наполовина колкото гърците... ех!
Миналата година Берлускони беше с мартеница , защото любовницата му е българка.
За мен са символ и цветовете и усукването! Никога да не се разделят!
И ако си представим , че е имало два рода : Единият със символ червен пискюл , а вторият - с бял пискюл . И като са оженили княза на единия род за княгинята на другия род и са усукали двата символа така , че никога да не се разделят!
А свадбата е била на първи март с първите птици!
И сега тайландците имат червен пискюл като знаме! Ама си нямат белия пискюл!
Ех, има толкова символика в двете усукани конче`та!
И винаги ги връзва майката на рода или любимата на любимия , за да й е здрав , та и тя да е щастлива с него!
Много хубав Български празник!
цитирайЗа мен са символ и цветовете и усукването! Никога да не се разделят!
И ако си представим , че е имало два рода : Единият със символ червен пискюл , а вторият - с бял пискюл . И като са оженили княза на единия род за княгинята на другия род и са усукали двата символа така , че никога да не се разделят!
А свадбата е била на първи март с първите птици!
И сега тайландците имат червен пискюл като знаме! Ама си нямат белия пискюл!
Ех, има толкова символика в двете усукани конче`та!
И винаги ги връзва майката на рода или любимата на любимия , за да й е здрав , та и тя да е щастлива с него!
Много хубав Български празник!
10.
анонимен -
Хор обединил Горен и Долен Египет, ...
28.02.2010 01:33
28.02.2010 01:33
Хор обединил Горен и Долен Египет, като за символ на това избрал да смеси короните на им (червена и бяла) и да носи червено-бяла. В битка победил Сат(ана), след което баща му Озирис възкръснал от земята, където бил погребан. Озирис излязал под формата на нови, зелени кълнове и листа. Народът започнал да чества събитията, като започнал да се нарича "хора" и се окичвал с червено-бели конци напролет, по времето, когато Хор направил обединението. А когато дойдело време Озирис за пореден път да възкръсне, бялото и червеното се вързвали за зелено. Да са ви познати цветовете? И не ме обвинявайте, че се опитвам да изкарам българите египтяни, защото не се знае откъде тази легенда е отишла в Египет. Ако вярваме на разчитането на Гайд(аров), плочките от Градешница са предегипетска писменост, така че...
ГБ
цитирайГБ
Защо да е налудничава идеята?
Историята е това, което знаем за миналото си, по това което е останало от него.
цитирайИсторията е това, което знаем за миналото си, по това което е останало от него.
12.
анонимен -
martenica
24.05.2012 09:37
24.05.2012 09:37
tova e chista balgarska tradicia badete gordi che ste balgari
цитирай
13.
анонимен -
ogosta
24.05.2012 09:42
24.05.2012 09:42
jiveia v las vegas usa i vsiaki prolet pravia martenici za decata ivnucite si
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът