С течение на времето, всеки един пишещ започва да си поопознава читателите.
А те, са не по-малко интересни от това, което го провокира да пише.

Честно казано, нерядко съм се чудил на мерака и постоянството на четящите ме, още повече, че понякога и аз не мога да си разбера сам написаното. Хванала ме е поредната щръклица, седнал съм, написал съм си го - ми минало ми е!
 Ама тях не мога да ги разбера, те какво намират за себе си?

Това е групата на твърдият електорат ( на моменти доста мазохистичен ).

На тези опитващи се да разберат не по-малко от мене, накъде тоя път върви мисълта ми. Е, точно за тези немалко изстрадали мои читатели понякога се опитвам да напиша и нещо добро, нещо което ще ми се иска и на мене след време пак да си го прочета и пак да изпитам същото, което ме е обзело при писането му.
 Тези неща не са никак много на фона на всичко изписано, напротив един незначителен процент са. Отделил съм си ги настрани в един друг сайт, защото не искам да се затрият.
 Носят си едно друго усещане,... от оная...от по-добрата част от мен.

 Има и други читатели - тези които не познавам или поне нямам точното усещане, дали са ония същите, които са ме накарали да се замисля от друга гледна точка, с интересните си коментари написани като анонимни.
 Сенки преминаващи в нощта, отблясъци на светъл разум и бляскав интелект разтворили се в сивотата на анонимноста.
 За тях са споровете, които обичам да водя. Спорове със себе си, с другият глас в мен, който не пропуска да ме запита - А, защо не така?

 Има си и читатели очакващи да видят лошото и скандалното в мене, хора търсещи сензацията, клюката, драката за деня. Хранил съм и тях с част от написаното, имало е и такива моменти, в които съм си решавал, че не е редно повече да си мълча по очевадни проблеми. Тези читатели се появяват за кратко като любопитни клюкарки, надникват за кратко, хвърлят по някоя фраза за да не угасне огънят привлякъл ги с пламъкът си и отминават с усещането за пустотата, която носят със себе си.
 Когато имам нуждата да разтоваря психически и да наритам някого са винаги добре дошли, така че.. не се отказвам и от тях - идеални са за тази цел.

 Но, ето пак се чудя... ако аз бих бил Читателя, в коя група бих се причислил?
Може би и в трите, при положение че и трите съм събрал при себе си?
В себе си.

Пожелавам ти позитивен електорат към който и ти с чиста съвест да се присъединиш :)))

Здравей! Радо, нали правиш от време на време принтскрийн на блога - виж модераторите как почистиха откъм политически постове точно преди минути!

Спонсора е звъннал по червената линия.

Сега ни чака пак помията на проститутките в сайта.