Постинг
16.03.2010 19:49 -
Измерение 4
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1252 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 16.03.2010 19:56
Прочетен: 1252 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 16.03.2010 19:56
Едно време свободата бе просто нещо.
То, толкова много неща бяха или забранени, или недостъпни, че колчем си стъпил извън Правият път, все свободен се чувстваш.
А днес, днес свободата изгуби своят смисъл.
Изгуби го, отнесоха го реките от реклами показващи ни как можем да сме единствено свободни! Купувайки това, предпочитайки онова, бидейки в тон с модата, с епохата, с времето, с цялото това забързано ежедневие измервайки свободата единствено в пари и време.
Но, какво ни се случва, когато придобием това, за което си мислим, че ни прави свободни? По-свободни ли сме с него или вече сме започнали да си мечтаем за следващото, далеч по-лъскаво и недостъпно от предходното ни желание?
По-бързо, по-далеч, по-напред, по-добре, по-кратко - ние не живеем в епохата на хората, а във времето на по-по-найковците, които бързат да получат всичко сега и на всяка една цена.
Дори и тази цена да е цената на тяхната свобода.
Свободата да са себе си, да са доволни от постигнатото и да могат да мечтаят.
А за какво мечтаят хората?
Не е ли за онзи момент, в който нямат да бързат за никъде, нищо няма да ги гони по петите със своята неотложност - да бъдат отново по-по-най в надпреварата си с другите забързани редом с тях в гонене на химерата на име Свобода?
А едно време свободата бе просто нещо.
Може би, защото не бързахме за никъде и цялата вселена бе пред нас.
То, толкова много неща бяха или забранени, или недостъпни, че колчем си стъпил извън Правият път, все свободен се чувстваш.
А днес, днес свободата изгуби своят смисъл.
Изгуби го, отнесоха го реките от реклами показващи ни как можем да сме единствено свободни! Купувайки това, предпочитайки онова, бидейки в тон с модата, с епохата, с времето, с цялото това забързано ежедневие измервайки свободата единствено в пари и време.
Но, какво ни се случва, когато придобием това, за което си мислим, че ни прави свободни? По-свободни ли сме с него или вече сме започнали да си мечтаем за следващото, далеч по-лъскаво и недостъпно от предходното ни желание?
По-бързо, по-далеч, по-напред, по-добре, по-кратко - ние не живеем в епохата на хората, а във времето на по-по-найковците, които бързат да получат всичко сега и на всяка една цена.
Дори и тази цена да е цената на тяхната свобода.
Свободата да са себе си, да са доволни от постигнатото и да могат да мечтаят.
А за какво мечтаят хората?
Не е ли за онзи момент, в който нямат да бързат за никъде, нищо няма да ги гони по петите със своята неотложност - да бъдат отново по-по-най в надпреварата си с другите забързани редом с тях в гонене на химерата на име Свобода?
А едно време свободата бе просто нещо.
Може би, защото не бързахме за никъде и цялата вселена бе пред нас.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът