Ей, няма време за тоя блог бре?
Нищо не съм писал, ще вземе някой да се израдва преждевременно на кончината ми, та си викам, чакай да им разваля малко кефа на тия оптимисти и да се разпиша за кратко в него!
 И като си помисля как се бях пристрастил по едно време към блога си, с какъв мерак влизах в него и пишех ли пишех? Сега стоя и се чудя, а бе, за какво пък пишех чак толкоз и от де се бе взел тоз мерак в мене?!
 Мераци за писане сега няма.
Просто, други неща са ме подгонили да им обърна подобаващото им внимание, така че... какво чак толкова, я колко нещо съм изписал назаде - на кой си му липсвам за нещо да ходи из прашоляка и да си рови на воля! Па, ако си изрови нещо де му е на сърце - халал да си му е.
 Жал ми е само за едно.
За едно единствено нещо.
Че... все не ми остава време за някой къс разказ, а толкова добри сюжети си минаха през главата ми и си заминаха, пусто не остана време за тях! А да ги гониш, кога са си отлетели, не си е работа това, на претоплен боб си го докарва. Има нещо, ама не си е онова същото, де си те е треснало като тухла четворка изтървана от пиян циганин.
 Нема си го осенението, нема го, що пущината все си иде, кога си нямам време за него.
Ама нищо де, то може и да си е за добро - втасвам дето си има една приказка. Втасвам, а като си втасам съвсем, ще видим на какво ме е подкарало.
 И в двата случая ще сберем мухите, ама се надявам поне да е на сладко, а не на онова другото, де не се дължи много на втасването, а на желанието да си просто четен.

... и универсалното извинение, оправдание и т.н... ;)... И си ми е много любим :)

Поздрави! :)

Всичко си е до време. Втасвай, ама гледай да не превтасаш, че тестото, като превтаса, се размесва отново и пак се чака да втаса....
И аз нямам време, само хвърлям по едно око на блога(по навик), ама старата страст по него я няма.

Единият е раведряващ и ободряващ "Going Postal" поредната блестяща екранизация на Тери Пратчет.
Другият е натъжаващ и въвеждащ те в размисъл за милионите невинни жертви на един зверски режим - "Изпепелени от слънцето" на Никита Михалков.

И от двата може да се научи много повече за нас самите, от всичко изписано някога в този сайт.

Е, как да пиша, когато виждам какво и как пишат по-добрите от мен?!

Това, че си имал намерение да пишеш не топли!

И не се оправдавай с другите - пиши по своему!:)
Само пиши!
Лека!:)