Постинг
15.06.2010 16:58 -
A ти?
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1537 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.06.2010 17:05
Прочетен: 1537 Коментари: 4 Гласове:
11
Последна промяна: 15.06.2010 17:05
Всеки един път, когато тръгне поредната истерия около натрупването на сума колосална за сиромашкото ни мислене в джакпота на тотото, все си задавам един и същ въпрос - Добре де, да предположим невъзможното, че спечелиш тази сума, че ти я дадат и имаш възможноста да я похарчиш по свое усмотрение, ти какво би направил в този случай?!
Първоначално се самозалъгвах с идеята, че може да стана филантроп.
Да помагам на деца сираци, на неизличимо болни и още куп други неща, които биха ми донесли така липсващите ми в досието червени точки за рая.
- Добре де, но тази помощ защо не я давам сега, а чакам някакъв хипотетичен джакпот?
И отговорът не е много приятен за самолюбието ми, но за сметка на това е правдив - Ти нямаш потребноста да помагаш сега, защо си мислиш, че ще я имаш за в бъдеще? Само за да приспиш съвеста си и да не живееш с усещането, че си изтървал момента да бъдеш в полза на нуждаещите се?!
До тук с идеята за филантропията.
Явно, не съм такъв, така че... защо да се опитвам насила да бъда?
Втората ми идея бе да съм този, който ще е Най-Най-Най Обичаният в родата. На всеки с по шепи и на кой, колкото си му е нужно.
Да, ама как човек може трезво да прецени на кой колко му е Нуждата и дали давайки на един, няма да разгневи друг, че му е дал в по-малко? И помагайки с нещо на готово, не правим ли всъщност мечешка услуга на този на който помагаме привидно, отвиквайки го да се бори за хлабът насъщен и превръщащи го в наш роб, чакаш поредният жест на щедра милостиня от наша страна.
Как бих живял с тези хора тогава и как биха живяли те с мен?
До тук с идеята да съм Чичото от Америка.
Третата, най-дълго оцеляла идея бе, с парите да се отдам на това, което правя най-добре - на поголовен мързел. Мързел, ама мързел! Да се излежавам до късно, да не правя нищо освен крайно необходимото за физическото ми оцеляване и....
И скука!
Не знам дали съм изперкал от претоварване, от липсата на отпуски, ама човек да си мечтае да не прави нищо повече през живота си не говори нищо добро за животът, който е водил до момента. И надали, една подобна идея би се реализирала добре при мен.
С течение на времето и годините една след друга се формираха подобни идеи, бяха ентусиазирано развивани във въображението ми и постепенно и неизменно отхвърляни с гласът на разума.
Сега, сега от нищо не се нуждая.
Е, почти от нищо, но със сигурност не се нуждая от хипотетични джакпоти и късмет сипещ се от небето. Имам си всичко от което се нуждая и това всичко го нося в себе си, а това което нямам силите сам да понеса го носят в сърцата си приятелите ми.
Останалото, това за което другите мечтаят и бленуват, съм го затворил в едно изреченийце, което си казвам по адрес на оня Горе, де сипва от торбата с късмета - Да бъдат волята твоя и делата мои!
Амин!
Първоначално се самозалъгвах с идеята, че може да стана филантроп.
Да помагам на деца сираци, на неизличимо болни и още куп други неща, които биха ми донесли така липсващите ми в досието червени точки за рая.
- Добре де, но тази помощ защо не я давам сега, а чакам някакъв хипотетичен джакпот?
И отговорът не е много приятен за самолюбието ми, но за сметка на това е правдив - Ти нямаш потребноста да помагаш сега, защо си мислиш, че ще я имаш за в бъдеще? Само за да приспиш съвеста си и да не живееш с усещането, че си изтървал момента да бъдеш в полза на нуждаещите се?!
До тук с идеята за филантропията.
Явно, не съм такъв, така че... защо да се опитвам насила да бъда?
Втората ми идея бе да съм този, който ще е Най-Най-Най Обичаният в родата. На всеки с по шепи и на кой, колкото си му е нужно.
Да, ама как човек може трезво да прецени на кой колко му е Нуждата и дали давайки на един, няма да разгневи друг, че му е дал в по-малко? И помагайки с нещо на готово, не правим ли всъщност мечешка услуга на този на който помагаме привидно, отвиквайки го да се бори за хлабът насъщен и превръщащи го в наш роб, чакаш поредният жест на щедра милостиня от наша страна.
Как бих живял с тези хора тогава и как биха живяли те с мен?
До тук с идеята да съм Чичото от Америка.
Третата, най-дълго оцеляла идея бе, с парите да се отдам на това, което правя най-добре - на поголовен мързел. Мързел, ама мързел! Да се излежавам до късно, да не правя нищо освен крайно необходимото за физическото ми оцеляване и....
И скука!
Не знам дали съм изперкал от претоварване, от липсата на отпуски, ама човек да си мечтае да не прави нищо повече през живота си не говори нищо добро за животът, който е водил до момента. И надали, една подобна идея би се реализирала добре при мен.
С течение на времето и годините една след друга се формираха подобни идеи, бяха ентусиазирано развивани във въображението ми и постепенно и неизменно отхвърляни с гласът на разума.
Сега, сега от нищо не се нуждая.
Е, почти от нищо, но със сигурност не се нуждая от хипотетични джакпоти и късмет сипещ се от небето. Имам си всичко от което се нуждая и това всичко го нося в себе си, а това което нямам силите сам да понеса го носят в сърцата си приятелите ми.
Останалото, това за което другите мечтаят и бленуват, съм го затворил в едно изреченийце, което си казвам по адрес на оня Горе, де сипва от торбата с късмета - Да бъдат волята твоя и делата мои!
Амин!
Много смело е да кажеш истината за себе си. Дисекция на собственото Аз.
цитирайи аз съм си мислила какво бих правила с толкова много пари ако спечеля от тотото, но все не ми идваше на акъла, нямам слабост към лъскави вещи, освен силното ми пристрастие към една две марки коли, горе-долу за нищо скъпо не жадувам истински, но може би бих дала пример на богатите какво може да се прави с излишните средства, например бих издирвала таланти и бих ги спонсорирала, може би бих направила една две градинки и улички за да е по-красив градът, вероятно бих организирала екскурзия в чужбина на сирачетата за да натрупат впечатления, все пак само храната не е достатъчна на човек, някакви ей такива неща, но всичко това след като след като ми омръзне да мързелувам активно :)...
цитирайИмам си всичко от което се нуждая и това всичко го нося в себе си, а това което нямам силите сам да понеса го носят в сърцата си приятелите ми - а и човек сам си е приятел /а понякога приятелите са като неприятели/. Но така се учи и израства.Лек ден и късмет!
цитирай
4.
анонимен -
това го прочетох някъде днес...по отношение на парите
16.06.2010 16:13
16.06.2010 16:13
Нещата са простички, но нееврейски ум не може да ги схване.
Ако имаш право да си печаташ шарени хартийки, да пишеш каквито си щеш цифри на тях, и срещу тези хартийки можеш да си вземеш каквото поискаш на тоя свят, ТИ ЗА ТОВА ПРАВО ЩЕ ВОЮВАШ СЪС ЗЪБИ И С НОКТИ!И няма да го даваш това право на никой друг.
цитирайАко имаш право да си печаташ шарени хартийки, да пишеш каквито си щеш цифри на тях, и срещу тези хартийки можеш да си вземеш каквото поискаш на тоя свят, ТИ ЗА ТОВА ПРАВО ЩЕ ВОЮВАШ СЪС ЗЪБИ И С НОКТИ!И няма да го даваш това право на никой друг.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът