Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.11.2010 13:48 - You again?
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 790 Коментари: 1 Гласове:
4



 Да си блогър е пристрастяващо.
 В началото човек се чувства объркан, не знае какво да каже, как да го изрази и към кого точно да се обърне в невероятно разнообразната аудитория от скучаещи посетители на интернет. С течение на времето разбира, че писането е една от най-добрите психотерапии, започва да се чувства добре от донякъде ексихионистичното си саморазголване в нета, до момента в който загуби напълно връзка с реалността въобразявайки си като един бивш френски крал, че света се събужда от живот, само и само да прочете новото което е сътворил, дори и то да може да бъде оприличено със съдържанието на нощно гърне изнасяно дискретно сутрин. Преди година, може би щях да се почувствам длъжен да отразя денят на народните будители, пишейки къде с огорчение, къде с възмущение за това, как днес нито са народни, нито са будители, а днес... днес отминавам текущият ден с досада съзнавайки, че няма как да събудиш този, който е избрал да прекара животът си в сън и мечти.
 За много неща тези от нас избрали да споделят мислите си под формата на личен блог имат шанса да ги променят. Най-малкото чрез силата на груповото споделяне, което ти дава усещането, че не си сам, не си луд и .., и може би имаш основанието да пишеш за това, което те вълнува. Но, къде е тънката разлика между личната ни позиция и истинската възможност да променим света около нас, чрез публичното й изразяване в интернет?  Тази невидима граница, чието прекрачване те вкарва в групата на досадните мърморещи е тясна и незабележима. Още повече, че все още ни е страх да назоваваме нещата с истинските им имена. Страх, умело поддържан чрез политиката на медийна цензура срещу всеки един позволил си да критикува прямо и открито постъпките на тези, които сме избрали да ни управляват и представляват. Налагайки се да сменим прямотата си с иносказателност, за да успеем по мойсеевски да запазим и агнето цяло, и вълкът сит.
 Да кажем, така че да бъдем разбрани и да бъдем разбрани, без казаното от нас, да се обърне срещу самите нас.  Не живеем в свободни времена. Не.  Но... запитайте се - Какво е свободата, освен личното ни усещане за границите в които се простира възможноста ни да бъдем самите себе си?  И докато отстоянието до тези невидими граници зависи от нас, то ще има за какво да бъдем самите ние, а не клонинги на някой друг.


image

Източник: http://valsodar-valsodar.blogspot.com/feeds/posts/default



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. joysii - Да, и аз съм си мислила в тази посока. ...
06.11.2010 19:19
Да, и аз съм си мислила в тази посока.
Разсъжденията ти са съвсем верни.
Хареса ми определението за свобода.
Но...мисля, че в блог бг. има и хора ,които просто се разнообразяват, забавляват и не вземат нещата насериозно.
Да се доверяваш тук или откровено да споделяш всичките си грижи и проблеми, е меко казано - наивно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4937043
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364