Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2011 17:17 - Бутиков блогър
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4458 Коментари: 20 Гласове:
29

Последна промяна: 31.03.2011 23:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Как се нарича блогър, до чийто блог могат да стигнат само и единствено тези сложили го в избраните си блогове от сайта?

 Когато започнах да пиша тук, честно казано бях стъписан.
Тогава все още на челна страница се слагаше най-доброто от сайта, четях го и се питах - а аз ще мога ли да пиша някога така добре, така вълнуващо като тях?
 Ще мога ли да изразя личната си позиция, така че не само тя да бъде правилно разбрана, но и да открия съмишленици, да разбера че има и други като мен, да намеря подкрепа, да не се чувствам сам и луд на фона на нормалните около мен?
 Дали ще се науча да пиша така, че този който прочете написаното да усети моето вълнение, моите чувства, да преживее заедно с мен, това което аз за кратко съм прозрял?

 Тези и още куп въпроси, честно казано ме възпираха в началото да напиша каквото и да е било.
 Ама тук, влизат толкова много хора, точно мен ли трябва да четат?

 И наистина, бях изненадан, много изненадан когато получих първите си коментари от първите си читатели - допълващи, споделящи, одобряващи или спорещи - това бяха моите слушатели в стаичката на самотата и лудоста наречена Блог.

 Съвсем случайно, един ден съзрях на първа сред избрани и мой постинг -  за една почти забравена случка, от едно далечно време, за това как точно се прави шопска салата с веро. 
 Истинска случка, с истински хора в т.ч. и мен самият, която кой знае защо се бях престрашил да споделя.
 И виж ти - ей я на, на челна бре!
 Цяла България я чете и цъка ли цъка с език?!

 Да си призная честно - драго ми стана.
 Ей, ама ето ме и мен сред великите бре?
 Пълна изненада.
Дорде се начудя какво и как да го напиша, то... някой ангел блогопазител се смилил над прощъпулника ми, пренебрегнал е правописните и стилистически грешки на постинга и ей го на там - на челна, де всеки един ще го види.

 После втори постинг, трети и така до момента, в който странно защо започнаха да качват всичко там, без оглед дали е добро или посредствено, дали има смисъл в него или просто съм си чесал начесал в пристъп на логорея езика, чувствайки се длъжен да съм активен, съпричастен, пишещ, можещ и най-вече - Знаещ.

 Знаещ по теми всякакви (за което се иска най-малкото непрекъснато следене на новините - нови актуални постинги ), защото така излизаше - щом си на първа, то ти си най-добрият, най-знаещият, най-можещият сред всички тук и по тая логика всички задължително трябва да те прочетат, за да се учат от теб.

 Тая странна логика за попадане в избрани, започна да ме притеснява - та сред избраните ми постинги честно казано  си имаше и пълни глупости писани просто от скука, ей така за убиване на времето.
 Просто за да си побъбриш за малко с невидимата си аудитория, да провериш на практика доколко може да и повлияяш било емоционално, било логически чрез начина, по който поднасяш мислите си пред нея.
 
 И с това безогледно попадане в Избрани, тая рубрика от еталон за подражание започна да се превръща в нещо като бреме, в тежест. Сам започваш да се цензурираш, защото вече не знаеш дали и този ти постинг няма да го лепнат там и да се червиш я за правописни грешки, откривани безпогрешно от по-заядливите, я за нещо друго, което си написал прекалено емоционално и прибързано без да мислиш много над него  ( честно казано и сега си пиша така, текста винаги се ражда докато следвам пътя на мисълта си ).

 В един момент, започнах да си експериментирам - А бе, я да видя дали и тая простотия ще я лепнат там?
 И те я лепяха, мамка му и прасе!
 По едно време бяхме или аз или Цефулена, или Той или Аз.
 Кошмар.

Ей, наистина, вярвайте ми, това да си постоянно под светлината на прожекторите е последното, от което един истински блогър се нуждае.
 Това, което разбрах с уроците на времето е, че един блогър се нуждае най-вече от това:
- да е честен спрямо себе си
- да следва себе си, без да се опитва да подражава другиму
- да е верен на принципите и идеалите си
 Всичко останало са просто варианти на споделяне.
Кой ще го направи интелектуално, кой възвишено и поетично - всекиму според потребностите и възможностите да го стори.

 Най-важното е човек да бъде себе си, дори и цената за това е един ден той да се превърне в бутиков блогър.

 В което не виждам нищо лошо и само мога да му се радвам, за свободата и спокойствието които ми предоставя :)

 
 

ППСега видях, че някой е сложил последните ми два постинги в избрани ( шегаджии ), та нямаше как да не си оправя поне правописните и стилистични грешки. Поне тези, които видях на първа редакция де. Обидно е някак си да ти препоръчват текст неграмотно написан :)))


Тагове:   библиография,


Гласувай:
29



1. zaw12929 - Поздравления за постинга! За позицията!
31.03.2011 17:40
Мисля "... Най-важното е човек да бъде себе си, дори и цената за това е един ден той да се превърне в бутиков блогър...." както вие най добре го казвате. Да...:
Станахме общество, където всичко се присвоява, но... не от всички
цитирай
2. valsodar - В интерес на истината сега ми е много ...
31.03.2011 18:04
В интерес на истината сега ми е много по-лесно да пиша, отколкото преди, когато за щяло и нещяло бях в Избрани. Голяма глупост е това да се мерят две истини.
Да се мерят круши с дини и някой да каже - Динята е по-добра, защото е хем зелена, хем и узряла. Абсурд пълен. Още повече, че този избор е натрапен и напълно субективен.
Преди време лично аз предложих да има оценка на постингите от читателите им с идеята, че по този начин именно читателите ще определят кой точно постинг да влезе в избрани, защото изборът в сайта трябва да е изборът на аудиторията му, в противен случай не е избор а просто чиста манипулация на общественото мнение и нагласи.
Идеята ми бе, да се дава минус или плюс с каре за коментар, което да посочва на автора защо някой е в против и защо някой друг е в негова подкрепа.
Това определено би помогнало на атмосферата в сайта ( би изключило потребноста от модератор ) и най-важното би помогнало на самите автори да се изразяват по-добре и разбрано за аудиторията им.
Да мислят над това което пишат, да са по-взискателни към себе си и по този начин да се развиват творчески и интелектуално редом с развитието на блоговете си.
Уви, както казват всяка една добра идея може да доведе до лош резултат в зависимост от изборът на изпълнителят й.
Видяхме как тя бе напълно изкривена и опорочена, за се оправдае необходимоста от модериране, манипулация чрез челна страница на аудиторията и най-вече.. на добре заплатена цензура.

Имах и други идеи, гледам че лека-полека и останалите блогъри са почнали да стигат сами до тях, но честно казано, вече изобщо не ми пука за сайта, той е някак си умрял вече за мен.

Продължих да пиша в този блог, най-вече заради упоритоста на тези, които всекидневно влизаха в него дори и когато спрях да пиша в него.
Както и за тези, които странно защо продължават да влизат на свой риск и отговорност. В момента, колкото и странно да звучи наложената тотална забрана за достъп до блога ми напълно ме удовлетворява :)))
цитирай
3. анонимен - Ето само за тия думи съм тотов да те уважавам винаги, въпреки политическите и религиозните ни различия. Аз никога не се лъжа в стойностните хора.
31.03.2011 18:26
"Ей, наистина, вярвайте ми, това да си постоянно под светлината на прожекторите е последното, от което един истински блогър се нуждае.
Това, което разбрах с уроците на времето е, че един блогър се нуждае най-вече от това:
- да е честен спрямо себе си
- да следва себе си, без да се опитва да подражава другиму
- да е верен на принципите и идеалите си..."
цитирай
4. lubara - началото ми в блога беше съпрово...
31.03.2011 18:50
началото ми в блога беше съпроводено със същите мисли.
После, преди две години, когато нащраках най-много писаници, и после на представянето ми в читалището, това беше много вълнуващо.
Никога не ще забравя тези лица, и твоето, Валсодарчо!
Това е втори опит, първият ми беше по-подробен, но ме отхвърли системата. Да видя сега?!
цитирай
5. valsodar - На последното мога да кажа само Б...
31.03.2011 18:51
На последното мога да кажа само Благодаря.
Всичко в повече или в по-малко ще е фалш :)
цитирай
6. lubara - Толкова много приятели ми даде б...
31.03.2011 18:53
Толкова много приятели ми даде блога, с някои няма да се видя навярно никога. И това според мен е най-ценното.
цитирай
7. valsodar - Това никак не е малко, никак даже. За ...
31.03.2011 19:02
Това никак не е малко, никак даже.

За съжаление, покрай приятелите идат и тези, които на моменти си успяват да ти вдигнат кръвното, но на фона на спечеленото - това е напълно пренебрежима загуба
цитирай
8. valsodar - 5-тият коментар явно е и към двама ...
31.03.2011 19:05
5-тият коментар явно е и към двама ви, или даже и трима ви, защото... , а бе :)))
цитирай
9. panazea - Аз идвам при теб не да чета велики мисли , затова си имам избрани мисли от философи !
31.03.2011 21:50
Интересува ме твоето възприятие като личност. Може би ти си по-самокритичен , от колкото ние . Нормално е да те поздравим , независимо , какво си написал .
Ти като срещнеш приятел , какво му казваш ? Здравей , нали ! За да му е хубав деня . В началото и аз си броях гласовете , радвах се , че хора се спират при мен . Да си побъбрим . Не е важно ,какво сме написали и колко сме велики .
Има хора , които поздравявам .
Напоследък постоянно съм на първа . И събрах много негативи и недоброжелатели от това .
Желая ти хубава вечер !
цитирай
10. osi4kata - Бутиков си, я :)
31.03.2011 22:34
и си като арменското знаме :))) метър на метър плат, два на два уста :)))(в добрия смисъл).

Поздрави за това, че си себе си.
цитирай
11. valsodar - Хахахаха :0
31.03.2011 22:47
Това с арменското знаме ми докара разчекнат сурят от смях.
Не мога сега да си наместя обратно челюста :))
цитирай
12. valsodar - Панацея, днес ще изневеря донейде ...
31.03.2011 22:51
Панацея, днес ще изневеря донейде на себе си и ще благодаря на всеки поименно, защото си го заслужавате, с усилията които полагате да си ме траете какъвто съм си и с риска, който навличате пред здравето си, влизайки тук :)
цитирай
13. vanya70 - :)
01.04.2011 10:46
valsodar написа:
Панацея, днес ще изневеря донейде на себе си и ще благодаря на всеки поименно, защото си го заслужавате, с усилията които полагате да си ме траете какъвто съм си и с риска, който навличате пред здравето си, влизайки тук :)


Ех, че съм карък!!! И... макар че е приключил вчерашният ти Ден на Личната ти Благодарност, съм тук за да ти Благодаря, че се грижиш за здравната ни система! ;) :)))

Всъщност благодарността от мое име е за приноса ти към функционирането на две здравни системи - моята лична, поддържана с чувството ти за хумор, което ми допада и обществената, заради моментите, когато понякога се ядосвам на прочетеното при теб и след това си "плащам" за поетия риск ;) :))) Не съм ти "казвала" това досега, но днес (1.04) го пиша в пълно съзнание и не е шега!

Поздрави, Радо! :)

ПП. Гласувах за блога ти - хубаво число уцелих 21818 - няма ли да ми благодариш лично за подредбата на цифричките?! :Р
цитирай
14. katan - Прав си!
01.04.2011 10:54
Ама много си прав!
цитирай
15. valsodar - Охо, Ванечка :) За теб съм казал, ...
01.04.2011 11:48
Охо, Ванечка :)
За теб съм казал, че на крака ще ти дойда, само да ми се отвори път натам, няма начин да мина наблизо и да не се видим :)
цитирай
16. анонимен - Ми то май. . . . . само бутикови чета ...
03.04.2011 05:12
Ми то май.....само бутикови чета напоследък. И тоя профил, от който коментирам на разсъмване си е 100% бутиков, като гледам посещенията. Ама ми е все тая. А приятелите си ги намерих - без значение колко чета и колко ме четат.....
цитирай
17. bigbrother2 - Жалко, че разрешават само един п...
04.04.2011 17:38
Жалко, че разрешават само един палец нагоре!
цитирай
18. wonder - Даам... да си бутиков блогър е нещо като да ти мятат по главата камъняци обективно. :)))
04.04.2011 23:18
Блогът /по същество/ си е място за споделяне и твоите три Урока са истинни. Вярно е, че има хора, които ползват блоговете си за различни неща - от хайдушка виагра до оскотели дитирамби, но знаеш ли... това място е като извор. Нали си виждал горски извор? От време на време някой го разбърква и от дъното нагоре хукват утаените през времето листа, песъчинки, пръчки, кал...
После всичко си идва на мястото. Вероятно поради гравитацията в по-общ и философски смисъл и като проявление на витиеватият романтизъм на хаоса да се подрежда сам.
Всеки си помни уроците - от броеницата на гаднотиите до омъдряването на "не приемай нищо лично", защото хората никога нищо не правят заради Теб - те просто проектират в това място Себе си.
Та така... :)))
цитирай
19. kasnaprolet9999 - Ало, бутиковия, днес ти публикувах ...
07.04.2011 14:15
Ало , бутиковия, днес ти публикувах коментара в последния си протестен постинг, ела да му се порадваш, но сам, без тролчетата :))))
цитирай
20. thedarkangel1977 - помня това време и страшно много ми ...
10.05.2011 01:38
помня това време и страшно много ми липсва ... ех...

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7391979
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив