Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2013 22:58 - Овчи хроники
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1093 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 01.02.2013 23:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 В началото бе стадото. image   И то бе щастливо.       Всяка сутрин овчарят го извеждаше на паша, поступваше с гегата непокорните и говореше гальовно на послушните. Само кучетата малко ги плашеха, едни такива едри, рунтави, с дълбок гърлен глас, чието къркорещо изръмжаване бе достатъчно да върне и най-вироглавите отново в пътя .        И така вървяха дните и се сменяха един с друг.   Овчар подпрял се на гегата си, гледащ с умиление поверените му добичета, кучета въртящи доволно опашки пред него и едно доволно стадо, скитащо се в долината между хълмовете .    До един ден, когато вятърът изведнъж смени посоката си и довея промяната. Овчаря се извини на стадото си и се оттегли на заслужена почивка в скромната си хижа. Където умря самотен и забравен от всички. Кучетата се повъртяха, повъртяха, па като видяха, че няма и за тях кой да се грижи хванаха Балкана и подивяха от мъка по стопанина си.    Остана само стадото, вцепенено в недоумението си - А сега накъде ?!   Най-метилявата овца избля - Де-е-е-емокра-а-а-ция-я-я , а след нея заблеяха и останалите, обявявайки я за десидент, поради невзрачния й вид, и започвайки да гледат с недоверие по-охранените сред тях, набеждавайки ги за предатели.    Настана брожение - Свобода ?! И какво да се прави с нея ?!   Едни поеха незабавно към далечните хълмове, тези за които бяха чували от птиците, че тревата там е по-гъста, зелена и крехка, че вода има в изобилие и слънцето винаги ги огрява, дори и през нощта.   Поеха много и много от тях  се не  върнаха.   Само оттатък баира, долиташе блеенето им, но дали бяха доволни или не, никой не успя да чуе, защото врявата настанала в стадото бе вече страшна.  Нямаше водач, а стадо без водач, стадо ли е ? Заблеяха всички вкупом към небето в молбата си Бог да ги чуе и да им даде водач, който да ги води, да се грижи за тях, а те всички вкупом се заклеха в замяна да заплатят с вълната, млякото и дори с месото си ако се наложи, за да имат честта да бъдат водени и насочвани в живота.    И Бог чу молбите им.   И им откликна, по един саркастичен начин.   От гората слязоха вълците. Някои все още бяха с кучешките си нашийници, но манталитета им вече си бе вълчи. И си разпределиха помежду си овцете от стадото. Едни веднага паднаха в жертва пред прехода, а пръснатите им кости бяха втъпкани в калта , изпод копитцата на уплашените им събратя.    И стадото замълча.   Замълча в покорството си, защото всяко едно изблейване се наказваше незабавно и жестоко.   С нощно влизане в кошарата и безследното изчезване на провинилият се, въздигнал глас срещу новите водачи.  А те от ден на ден, дебелееха все повече и вълчият им облик се притъпи под пластовете лой и самодоволство.  Някои даже смениха цвета на козината си, че даже и я понакъдриха да се харесат на стадото, за да ги почувства то , като един от тях.    И стадото припозна в мъчителите си своите Водачи.   Избрани от неговите редици, призвани да го водят.     А стадото си стоеше все в същата долина , а  приказните далечни долини с тучна паша си останаха легенди разказвани скришом вечер...   Дори и малкото което имаше бе вече опоскано, защото никой никъде не искаше да ходи, а водачите ги мързеше да избират новата посока, за новия ден.      Настанаха тъмни времена, от ден на ден стадото се смаляваше все повече и повече, а по-умните сред него обвиниха за това демографският проблем.        Водачите започнаха кървави битки помежду си, защото и за тях намаля това, което преди бе в изобилие.        Мнозина сред стадото започнаха да си спомнят старият овчар с умиление и да разказват на по-младите как ги е галил с гегата , а кучетата са им били верни другари в игрите.    И зачака отново стадото, далеч по-мършаво и изпосталяло от ония стари дни новият си водач.   Този , който отново да ги поведе и пред този в който да се врекат с вълната, млякото, а дори и с месото си.  И още чака. Нейде там, в една далечна долина, забравена от Бога.



Гласувай:
9
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4942753
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364