Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2011 17:52 - Контролът
Автор: valsodar Категория: Политика   
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 15.09.2011 17:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Преди много години другарят Ленин седял в една колибка. Седял и мечтаел. Ясно му е на другаря Ленин, че всяка революция трябва да изтребва враговете си. А враговете на революцията във всички случаи ще излязат повече от приятелите й. Кои класи и социални групи трябва да бъдат изтребени, на всекиго му е ясно. Но Лениновата ГЛАВА била озарена от гениална идея: враг може да се намери и сред най-добрите ти приятели. Кой убил Цезар? На кого Цезар викал: „Тu quoque, Вrute?!“ На Брут викал, на фаворита си, А кой изпратил Робеспиер на гилотината? Онези, които го били въздигнали в ранг на Върховно същество. А кой свалил Бонапарт от власт? Маршалите му, които Бонапарт бил събрал от кол и въже и направил от тях големци. А Емелчо Пугачов кой го предал? Неговите си хора го предали. И още колко са си изпатили. Цялата история на това се крепи.

Какъв е изводът? Изводът е много прост. Приятелите трябва да бъдат наглеждани. Колкото по-близо са приятелите до върха на властта, толкова по-опасни стават, толкова по-голямо е изкушението да грабнат властта, толкова по-големи са възможностите да го сторят. А Ленин си имал и приятели, на които най-добре би било незабавно да им тегли куршума, вместо да чака, докато те в най-неподходящия момент го хванат за гърлото. Не е зле предварително да се направи списъче.

Без много да му мисли, другарят Ленин откъснал едно листче от бележника си, присвил очи, погледнал към хоризонта и започнал да ниже едно след друго имена. Бързо изписал листчето, учудил се и откъснал второ.

После другарите комунисти взели властта, създали специални чрезвичайни органи за борба с контрареволюцията и тия органи се заловили да изтребват враждебните партии, обществени групи и цели класи. Но другарят Ленин не забравя за тетрадчицата си. Както унищожават враговете на класи и групи, той се сеща и за приятелите си. Само че лошото е, че враговете на революцията са много, ама и приятелите, които не е зле да се изтребят, също не са малко. Няма начин да се поберат в една тетрадчица. Викнал другарят Ленин другаря Сталин и му наредил да продължи работата.

Бързо изписал второто и тогава решил, че листчетата няма да му стигнат. Взел другарят Ленин голяма синя тетрадка, разгърнал я и започнал да пише отначало. Дълго писал. Изписал тетрадката докрая. Омръзнало му. Но Лениновият труд не отишъл на вятъра…

 

Заловил се другарят Сталин за работата, но скоро и той разбрал, че ей тъй за един-два месеца списъци на всички приятели, които могат да се превърнат във врагове, не се съставят. И натоварил другарят Сталин с тази работа един отговорен другар, личния си секретар Григорий Канер, дал му помощници, отпуснал му помещение и му рекъл: занимавай се с това непрекъснато.

Някой може да си помисли: възложили на Сталин, а той взел, че прехвърлил задачата на друг човек. Не, не. Нека бъдем справедливи към другаря Сталин: не забравил другарят Сталин тая работа, а я взел под своя личен контрол. Гриша Канер си пише списъците, а другарят Сталин ги проверява, коригира, утвърждава. Враговете ЧК ги изтребва с ударни темпове, а Гриша Канер пише списъци на приятелите, които също не бива да бъдат забравяни…

Другарят Сталин не само контролирал съставянето на списъците, а и препоръчал да се въведе систематизация по азбучен ред, по степен на вредността на приятелите, по категории дейност. Освен туй другарят Сталин препоръчал да не се разтеглят списъците, а при всяка възможност да се скъсяват. Да не се чака Световната революция, а още отсега приятелите, които могат да се окажат врагове, малко по малко да се гърмят. Неволно. По време на лов. И да се колят. На операционната маса. Та вече да не станат. Или препоръчвал този или онзи приятел по време на къпане да бъде дръпнат лекичко за краката. Или някоя ясна тиха утрин да бъде преобърната неусетно лодката със самотен рибар. И той да изчезне под водата. За изпълняването на такива фокуси бил създаден ОМР — отделът за мокри работи.

Бързо напипали първата градация: приятелите биват вътрешни — съветски, и външни — чуждестранни. И затова за тяхното регистриране се наложило да бъде създаден отдел. Наложило се и списъците да бъдат разделени на две категории. Щом е тъй, отделът за регистриране на приятелите бил разделен на два сектора: външен и вътрешен. Но и външните, и вътрешните приятели се делели на безброй категории, типове и сортове. И поради това отделът за регистрация бил превърнат в управление с отдели и сектори.
 

Имало и още един епизод в живота на вождовете. Другарят Ленин, както си приказвал в Кремъл по телефона, изведнъж схванал, че телефонистката, която го била свързала с другаря Троцки, може (ако поиска) да научи всички тайни на Световната революция. Тръшнал другарят Ленин телефонната слушалка, още на другия ден свикал Политбюро и настоял за бдителност. Отсега нататък по телефона тайни не бива да се разказват. Всички се съгласяват. По принцип. Само че… Само че те до един толкова били свикнали с телефона, че не можели да си представят как ще живеят без него. Посъвещавали се другарите и решили да не се отказват от телефона, а за най-отговорните другари да се създаде такава система за телефонна връзка, която никой да не може да подслуша. Не телефонистки да ги свързват, ами те сами да се свързват. Автоматично.

Някои приятели е за предпочитане не да бъдат давени, а да бъдат блъснати под минаващ автомобил. Или под влак. А другарят Сталин препоръчва не просто да се съставят списъци, ами и да се прави на всеки приятел папчица. До 1923 година организацията се разраснала и трябвало да й се измисли благозвучно име. Може, естествено, да се нарече: Управление за борба с приятелите на Световната революция. Не звучи добре. Трябва някак по-меко. Защо управление? Защо не институт? Институт на Световната революция. Кратко и ясно.

 

И на кого да бъде възложена тази работа? Всички другари от Политбюро и от ЦК са заети: държат пламенни речи, пишат умни книги, публикуват въодушевяващи статии. Колкото повече пламенни речи произнесе революционерът, колкото повече умни книги напише, колкото повече въодушевяващи статии публикува, толкова по-голяма подкрепа получава от масите. Колкото по-голяма подкрепа получава от масите, толкова по-голямо е влиянието на този революционер върху развоя на Руската и Световната революция.

Задачката на другаря Сталин е абсолютно елементарна: да вземе злато, да покани чуждестранен инженер комунист, по негова препоръка да закупи най-добрата автоматична централа, да я докара в Москва, да монтира телефоните в кабинетите на отговорните другари, да осигури настройка на връзката и да я провери. После да вкара чуждестранния комунист в списъка на враговете и малце да го поразстреля, за да не разкрие тайните на устройството на Кремълския свързочен възел.

Само другарят Сталин не държи пламенни речи. Пък и не умее. Само другарят Сталин не пише мъдри книги. Пък и не се наема. Само другарят Сталин не публикува въодушевяващи статии. Пък и не се стреми. И поради това другарят Сталин не е известен сред масите. И няма да бъде. Не разполага другарят Сталин с лостове за влияние върху масите. Той изобщо не се грижи за създаването на такива лостове. Та тъй като си няма друга работа, нека се заеме с чисто техническите въпроси. За това кой знае колко ум не се иска. Златото на Руската империя е заграбено, вземай колкото щеш за подобна задача. В чужбина сред телефонните специалисти могат да се окажат комунисти — докарай тайно такъв другар в Страната на съветите. Чуждестранната капиталистическа техника скоро изобщо ще изчезне, но преди пълното си загниване и крах все още понякога ни изненадва със смайващи фокуси от рода на автоматичните телефонни централи, които свързват два телефонни апарата без помощта на телефонистка. Вземи и купи такава дяволия от загиващите капиталисти.

 

Другарят Сталин се зае. Поръча в чужбина най-съвременна техника, тайно повика в Страната на съветите един вярващ в Световната революция кадърен телефонен инженер. Инженерът монтира на най-главните другари такива телефони, че да не могат да ги подслушат. Отрегулира връзката, получи добри пари за свършената работа. И изчезна. В името на Световната революция. (А парите се върнаха в касата.)

Отговорните другари останаха доволни. Като не го бива Сталин за друго, поне това да свърши. Сега си приказвай колкото щеш, никой няма да те подслуша, никоя телефонистка…

А другарят Сталин не просто изпълни изключително важното поръчение, ами и прояви инициатива: монтира централния автоматичен комутатор на такова място, където нито един враг не може да се промъкне — в Централния комитет на партията, в стаята до собствения си кабинет.

Другарят Сталин можеше просто да изпълни поръчението и да го забрави. Да, ама не. Другарят Сталин пое осигуряването на безопасността на телефонната връзка под свой личен и постоянен контрол. Презморският инженер беше монтирал такава телефонна централа, която не просто гарантира сигурна непрекъсваема връзка между които и да било двама телефонни абонати, но и позволява от централния пост да се проверява не се ли е закачил някой към линиите, добра ли е връзката. Така че, ако, да речем, другарят Троцки си приказва по телефона с другаря Бухарин, към тяхната линия никой да не може да се включи. Никой да не може да ги подслуша. С изключение на другаря Сталин. Другарят Сталин се включва и към разговорите на другаря Троцки, и на другаря Риков, и на другаря Бухарин, и на другарите Каменев и Зиновиев. Грижовен е другарят Сталин: включи се, не пречи на разговора, а само слуша добре ли се чува. Чува се добре. Заслужил си е големите пари Презморският другар.

И взеха отговорните другари да обсъждат въпросите на Световната революция и всякакви други въпроси. Междувременно другарят Сталин предложи системата за свръзка да бъде разширена: не само московските ръководители да бъдат снабдени със свръзка, която нито един враг не може да подслуша, ами и на ръководителите на Украйна, Урал, Поволжието и Кавказ също да се сложат от тия хубави телефони.

Речено — сторено.
 

Отначало другарят Сталин лично се включваше към телефонните линии, цъкаше с език, клатешеГЛАВА: брей че хубаво се чува, докъде е стигнала техниката! После заповяда да бъде създаден отдел за постоянен контрол на качеството на работата на правителствените съобщения. И да бъде включен той в състава на Института на Световната революция. Защото задачата е същата: да се контролират приятелите, които могат да излязат врагове.

Но хората не говорят все по телефоните. Говорят и без телефон: във вилата, в санаториума, в горската ловджийска хижа, в кавказкия курорт, във вагона на правителствения влак, в стаите в Кремълската болница, в банята, в сауната, в кревата, в кухнята. И всичко това трябва да се слуша. И всичко това трябва да се държи под контрол. За да бъде защитена Световната революция от приятелите, които могат да станат врагове.

Тогава възниква въпросът: кой да бъде сложен да контролира качеството на преминаването на сигналите.

Другарите от НКВД? Не бива. Те самите трябва да бъдат подслушвани. Армейските командири? Ще чуят сума тайни и ще се възползват от наученото, за да завземат властта.

Трябва да бъдат сложени хора, които няма да се възползват. Които сами по себе си не представляват сила. Млади момичета. Най-добре — без роднини, без познати, без приятели. Най-добре — със съмнителни биографии. Та в случай на нужда…

Не е зле момичетата да се използват и за охрана. Има ситуации, когато за предпочитане е на улиците на Москва да изкараш петкуполните танкове Т-35 на 5-а тежка танкова бригада, а на просторите на московските площади да пуснеш полковете на 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. Но има ситуации, когато по-добре е да пуснеш на московските улици групички засмени момичета. Обучени да убиват.

Сила, но невидима.
 

Виктор Суворов  
Контролът 


 




Гласувай:
6
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4939319
Постинги: 1697
Коментари: 18201
Гласове: 27364