Какъв е изводът? Изводът е много прост. Приятелите трябва да бъдат наглеждани. Колкото по-близо са приятелите до върха на властта, толкова по-опасни стават, толкова по-голямо е изкушението да грабнат властта, толкова по-големи са възможностите да го сторят. А Ленин си имал и приятели, на които най-добре би било незабавно да им тегли куршума, вместо да чака, докато те в най-неподходящия момент го хванат за гърлото. Не е зле предварително да се направи списъче.

Без много да му мисли, другарят Ленин откъснал едно листче от бележника си, присвил очи, погледнал към хоризонта и започнал да ниже едно след друго имена. Бързо изписал листчето, учудил се и откъснал второ.

Бързо изписал второто и тогава решил, че листчетата няма да му стигнат. Взел другарят Ленин голяма синя тетрадка, разгърнал я и започнал да пише отначало. Дълго писал. Изписал тетрадката докрая. Омръзнало му. Но Лениновият труд не отишъл на вятъра…

 

Заловил се другарят Сталин за работата, но скоро и той разбрал, че ей тъй за един-два месеца списъци на всички приятели, които могат да се превърнат във врагове, не се съставят. И натоварил другарят Сталин с тази работа един отговорен другар, личния си секретар Григорий Канер, дал му помощници, отпуснал му помещение и му рекъл: занимавай се с това непрекъснато.

Някой може да си помисли: възложили на Сталин, а той взел, че прехвърлил задачата на друг човек. Не, не. Нека бъдем справедливи към другаря Сталин: не забравил другарят Сталин тая работа, а я взел под своя личен контрол. Гриша Канер си пише списъците, а другарят Сталин ги проверява, коригира, утвърждава. Враговете ЧК ги изтребва с ударни темпове, а Гриша Канер пише списъци на приятелите, които също не бива да бъдат забравяни…

Бързо напипали първата градация: приятелите биват вътрешни — съветски, и външни — чуждестранни. И затова за тяхното регистриране се наложило да бъде създаден отдел. Наложило се и списъците да бъдат разделени на две категории. Щом е тъй, отделът за регистриране на приятелите бил разделен на два сектора: външен и вътрешен. Но и външните, и вътрешните приятели се делели на безброй категории, типове и сортове. И поради това отделът за регистрация бил превърнат в управление с отдели и сектори.
 

Някои приятели е за предпочитане не да бъдат давени, а да бъдат блъснати под минаващ автомобил. Или под влак. А другарят Сталин препоръчва не просто да се съставят списъци, ами и да се прави на всеки приятел папчица. До 1923 година организацията се разраснала и трябвало да й се измисли благозвучно име. Може, естествено, да се нарече: Управление за борба с приятелите на Световната революция. Не звучи добре. Трябва някак по-меко. Защо управление? Защо не институт? Институт на Световната революция. Кратко и ясно.

 

И на кого да бъде възложена тази работа? Всички другари от Политбюро и от ЦК са заети: държат пламенни речи, пишат умни книги, публикуват въодушевяващи статии. Колкото повече пламенни речи произнесе революционерът, колкото повече умни книги напише, колкото повече въодушевяващи статии публикува, толкова по-голяма подкрепа получава от масите. Колкото по-голяма подкрепа получава от масите, толкова по-голямо е влиянието на този революционер върху развоя на Руската и Световната революция.

Само другарят Сталин не държи пламенни речи. Пък и не умее. Само другарят Сталин не пише мъдри книги. Пък и не се наема. Само другарят Сталин не публикува въодушевяващи статии. Пък и не се стреми. И поради това другарят Сталин не е известен сред масите. И няма да бъде. Не разполага другарят Сталин с лостове за влияние върху масите. Той изобщо не се грижи за създаването на такива лостове. Та тъй като си няма друга работа, нека се заеме с чисто техническите въпроси. За това кой знае колко ум не се иска. Златото на Руската империя е заграбено, вземай колкото щеш за подобна задача. В чужбина сред телефонните специалисти могат да се окажат комунисти — докарай тайно такъв другар в Страната на съветите. Чуждестранната капиталистическа техника скоро изобщо ще изчезне, но преди пълното си загниване и крах все още понякога ни изненадва със смайващи фокуси от рода на автоматичните телефонни централи, които свързват два телефонни апарата без помощта на телефонистка. Вземи и купи такава дяволия от загиващите капиталисти.

 

Другарят Сталин се зае. Поръча в чужбина най-съвременна техника, тайно повика в Страната на съветите един вярващ в Световната революция кадърен телефонен инженер. Инженерът монтира на най-главните другари такива телефони, че да не могат да ги подслушат. Отрегулира връзката, получи добри пари за свършената работа. И изчезна. В името на Световната революция. (А парите се върнаха в касата.)

Отговорните другари останаха доволни. Като не го бива Сталин за друго, поне това да свърши. Сега си приказвай колкото щеш, никой няма да те подслуша, никоя телефонистка…

А другарят Сталин не просто изпълни изключително важното поръчение, ами и прояви инициатива: монтира централния автоматичен комутатор на такова място, където нито един враг не може да се промъкне — в Централния комитет на партията, в стаята до собствения си кабинет.

Другарят Сталин можеше просто да изпълни поръчението и да го забрави. Да, ама не. Другарят Сталин пое осигуряването на безопасността на телефонната връзка под свой личен и постоянен контрол. Презморският инженер беше монтирал такава телефонна централа, която не просто гарантира сигурна непрекъсваема връзка между които и да било двама телефонни абонати, но и позволява от централния пост да се проверява не се ли е закачил някой към линиите, добра ли е връзката. Така че, ако, да речем, другарят Троцки си приказва по телефона с другаря Бухарин, към тяхната линия никой да не може да се включи. Никой да не може да ги подслуша. С изключение на другаря Сталин. Другарят Сталин се включва и към разговорите на другаря Троцки, и на другаря Риков, и на другаря Бухарин, и на другарите Каменев и Зиновиев. Грижовен е другарят Сталин: включи се, не пречи на разговора, а само слуша добре ли се чува. Чува се добре. Заслужил си е големите пари Презморският другар.

И взеха отговорните другари да обсъждат въпросите на Световната революция и всякакви други въпроси. Междувременно другарят Сталин предложи системата за свръзка да бъде разширена: не само московските ръководители да бъдат снабдени със свръзка, която нито един враг не може да подслуша, ами и на ръководителите на Украйна, Урал, Поволжието и Кавказ също да се сложат от тия хубави телефони.

Речено — сторено.
 

Отначало другарят Сталин лично се включваше към телефонните линии, цъкаше с език, клатешеГЛАВА: брей че хубаво се чува, докъде е стигнала техниката! После заповяда да бъде създаден отдел за постоянен контрол на качеството на работата на правителствените съобщения. И да бъде включен той в състава на Института на Световната революция. Защото задачата е същата: да се контролират приятелите, които могат да излязат врагове.

Но хората не говорят все по телефоните. Говорят и без телефон: във вилата, в санаториума, в горската ловджийска хижа, в кавказкия курорт, във вагона на правителствения влак, в стаите в Кремълската болница, в банята, в сауната, в кревата, в кухнята. И всичко това трябва да се слуша. И всичко това трябва да се държи под контрол. За да бъде защитена Световната революция от приятелите, които могат да станат врагове.

Тогава възниква въпросът: кой да бъде сложен да контролира качеството на преминаването на сигналите.

Другарите от НКВД? Не бива. Те самите трябва да бъдат подслушвани. Армейските командири? Ще чуят сума тайни и ще се възползват от наученото, за да завземат властта.

Трябва да бъдат сложени хора, които няма да се възползват. Които сами по себе си не представляват сила. Млади момичета. Най-добре — без роднини, без познати, без приятели. Най-добре — със съмнителни биографии. Та в случай на нужда…

Не е зле момичетата да се използват и за охрана. Има ситуации, когато за предпочитане е на улиците на Москва да изкараш петкуполните танкове Т-35 на 5-а тежка танкова бригада, а на просторите на московските площади да пуснеш полковете на 1-ва Московска пролетарска стрелкова дивизия. Но има ситуации, когато по-добре е да пуснеш на московските улици групички засмени момичета. Обучени да убиват.

Сила, но невидима.