Фейсбук е една добра платформа за дискусии, място в което може да споделиш идеи и съответно да провериш тяхната приложимост. Напоследък, покрай гюрултията на  протестите основната дискусия там се води около това, каква трябва да бъде държавата ни, кой е националният ни идеал и може ли изобщо да се формулира такъв, както и от кое най-много се нуждаем като нация, за да осъществим Промяната, от която така силно се нуждаем.
 Мисля си, че най-много всички ние се нуждаем от справедливост, защото именно това загубихме като усещане за годините на "Прехода".
 А справедливостта има много измерения във всяка една сфера на живота ни.
 В политиката, от гледна точка на очаквано, обещано и реализирано.
 В правосъдието, като съотношение между престъпление и наказание.
 В обществото ни, като оценка на първоначалното натрупване на капитала.
 В образованието, като съотношение на възможности спрямо диплома.
 В здравеопазването, като отношение дадено - получено.
 В социалната сфера, като поети обществени ангажименти срещу предоставена държавна помощ.
 В пенсионната ни система, като пряка зависимост от положения труд и съответстващите му достойни старини.

 И къде ли още не!

Защото няма ли я Справедливостта в отношенията помежду ни, в отношенията общество-държава, къде тогава ще са и останалите неща, които искаме да постигнем?!
 Къде ще е доверието помежду ни, доверието ни към държавата, към политици и управляващи? Къде ще сме самите ние, ако не я приемем за основна своя добродетел, от която да се водим в живота си? Защото справедливоста изисква не само да искаш от своята държава, но и да допринасяш за нея. С труда си, с честността си, с отношението си към случващото се, та дори и с личната ти непримиримост към всичко несправедливо, с което се сблъскваш в ежедневието си.
 Именно това изгубихме и именно това на първо време трябва да си върнем.
 Защото без Справедливост няма път напред.