„Традиционно икономистите предвиждат непрекъснат цикъл на производство и консумация, който ще нараства до безкрайност, без да взимат под внимание околната среда. Обаче, това което се случва в реалния свят – замърсяване, климатични промени, намаляване на рибните популации – разкрива несъстоятелността на това виждане.

Сегашната глобална рецесия може да се отдаде на свръхпредвижданията на банкери и търговци, както и на професионалните икономисти. Сега правителствата наливат трилиони долари от публичните финанси за да спасяват банките, но докато икономистите не сменят своето пожелателно мислене с екологичен реализъм, те отново и отново ще се провалят.

Пренебрегването на природата е фундаментална грешка на класическата икономика. Природата не се включва в балансите на нито една компания, когато изчезват горите и реките умират от замърсяване, никой не ги заличава от списъка с активите си. Икономистите предполагат, че природата ще доставя безплатни ресурси безкрайно и е един бездънен резервоар за замърсяванията. Но това естествено е огромна грешка.

Например класическата икономическа теория твърди, че увеличаването на цените винаги ще стимулира производството, но това е вярно само ако ресурсите са неизчерпаеми. Например миналото лято, когато скочи цената на петрола, САЩ настояваха Саудитска Арабия да увеличи производството си, но тя не можеше да го направи, защото добивите в нейните петролни полета намаляват. Някой би могъл да предложи милион долара за Балийски тигър, но никой на никаква цена не би могъл да си купи екземпляр от изчезнал вид.

Много икономисти продължават да вярват, че природата е подразделение на икономиката. Ние вкарваме „зеленото” в коловозите на старите си навици като един търговски трик. Но в действителност истината е противоположна – човешката икономика е „филиал” на световната екосистема.

Дотогава, докогато глобалната икономика е малка, сравнена с изобилието от ресурси на планетата, тази илюзия може да се поддържа, но сега човешката дейност вече има огромен мащаб. Сегашната световна рецесия се различава от всички предишни, защото вече няма голям, неизползван източник на ресурси, чието изчерпване да започне, нито нов континент, нито нов океан.

Почти всички икономисти не са посещавали занятия по биология или физика и не познават основните закони, или пък си мислят, че могат да ги пренебрегват. Фундаменталните принципи, които управляват материята и енергията в една екосистема, могат да се сведат до три основни закона: това са законите за запазване на енергията /т.нар. термодинамика/. Икономистите и еколозите трябва да познават тези основни закони на природата.

Откакто човечеството съществува, е ясно че материя и енергия не може да се създава в нашия свят, а може единствено да се трансформира. Това е първият закон – няма нищо ново. Вторият закон обаче е доста неприятен за класическите икономисти – за извършването на всяка работа се изразходва енергия. Винаги, когато енергията се трансформира – например когато изяждате една поничка и въглехидратите се преобразуват в захари – се изразходва енергия. Използваната енергия не може да се „рециклира” като стар вестник. Телата работят непрекъснато, поправяйки клетъчните стени, борейки се с болестотворните микроорганизми, търсейки си храна и изразходената енергия за това вече не е налична.

Третият закон казва, че без внос на енергия системата се разпада. Пъстървата, врабчето или цялото човешко общество трябва непрекъснато да си набавят повече енергия, от тази която изразходват, иначе ще загинат. Според третият закон на термодинамиката всеки растеж в природата – дали това е мидена колония на морския бряг или човешката популация или 4% икономически растеж – изискват непрекъснато разходване на материя и енергия. Но понеже ресурсите са ограничени, т.е. крайни – растежът има две възможности – екологичен баланс или колапс.

А какво става с технологиите?
Класическата икономика предполага, че човечеството може да заобиколи тези биологични и физични закони, създавайки нови технологии с по-голяма и по-голяма ефективност. През 1985 година Роналд Рейгън обяви, че „Няма ограничения пред развитието, когато хората са свободни да следват своите мечти.”

Тази вдъхновяваща мисъл служи като аргумент на нео-консерваторите за прекратяване на всякакъв разговор за екологичните ограничения. Датският анти-еколог Bjorn Lomborg я опростява по следния начин: „ Изобретателността ще преодолее свръх-консумацията на ресурси”.

Мечти. Идеи. Изобретателност. Тези движещи сили на човешкото въображение се очаква да преодолеят ограниченията на физичните и биологичните закони, но човешката история ни разказва нещо различно.

Технологията може и да подобрява ефективността, но всяка техническа ефективност в историята е водела до по-голяма консумация на енергия и ресурси, не по-малко. Когато през 19-ти век британските индустриалци установили, че могат да задоволят търсенето само с два дни работа седмично, те не отишли да ловят риба в останалите три работни дни или да ги прекарат в клуба и със семейството. Не, те започнали да прилагат маркетингови похвати, за да убедят клиентите си, че имат нужда да консумират повече продукти.

Интернет не е райско кътче, където се обменят безплатно идеи. Компютрите се нуждаят от мед, силиций, индустриални химикали, петролни деривати и огромно количество енергия за работата на сървърите и мрежите. Когато потребителите се ъпгрейдват, „остарялата” им техника се натрупва в планини от токсични отпадъци.

Науката не познава технология, която да позволи растеж на популацията или икономиката, без използване на повече материали и енергия. Във всяко развита индустриална нация консумацията на енергия и материали се увеличава, не намалява.

Друга икономическа несъстоятелност е твърдението, че „парите са универсален заместител”. Ако дървеният материал не достига, с помощта на капиталите ще се създадат пластмасови заместители. Ако петролът свърши, капиталите ще създадат биогорива. Но, когато фермерите започнаха да отлеждат царевица за биогорива, скочиха цените на храните. ООН не може да се справи да осигури абсолютния минимум за изхранването на 880 милиона гладуващи в бедните страни. Биогоривата никога няма да успеят да заместят петрола, който вече сме изконсумирали.

През октомври 2008, след десетилетия на отричане, International Energy Agency обяви, че 800-те най-големи петролни находища прогресивно намаляват. Те направиха това, когато вече фактите са необорими, но геолозите предупреждаваха за това още през 50-те години на миналия век и препоръчваха да се направи съответно планиране за времето, когато петролът ще свърши.

От столетия хората увеличават риболовните добиви, като строят по-бързи кораби и и използват все по-сложни технологии. С намаляването на световната рибна популация риболовната индустрия се придвижва надолу по хранителната верига и започва да лови все по-дребни рибни видове. През 1900 година северноатлантическото крайбрежие е било дом за 10-15 тона риба, подходяща за улов, на квадратен километър. Сега количеството е под 1,5 тона, т.е. имаме 90% намаление на плътността на рибните запаси. Това причини колапс в рибарските общности по бреговете на Канада, Исландия, Великобритания и САЩ. И въпреки че можем да построим по-модерни кораби, те не могат да уловят риба, която я няма.

Класическите икономисти не успяха да предвидят тези промени, въпреки предупрежденията и независимо от тяхната убеденост, че капиталите могат да осигурят заместител на изчерпващите се ресурси. Очевидно е, че всеки капитал започва с някаква природна даденост. Икономиката се нуждае от природата.

Икономическата активност, или БВП винаги са асоциирани с просперитет, но понятието БВП бърка ползата с цената. Почистването на една замърсена река, например е цената на растежа, не ползата от него. Висенето в автомобилно задръстване и горенето на бензин увеличава БВП, но не е равнозначно на добруване или полза.

Растежът също така не може да победи бедността. Преди 20 години 2,2% от приходите от световния растеж бяха насочени към тези, които живеят под границата на бедността. Днес това се случва само с 0,5% от световния растеж, които отиват при бедните. 99,5% остават при богатите, докато консумираните ресурси идват от най-бедните нации.

Този път няма обаче да победим световната рецесия като консумираме повече ресурси и енергия. Растежът не може да реши проблемите, създадени от растежа. Икономистите-теоретици трябва да слезат на земята.

Икономистите се страхуват от екологията като от тъмна гора, в която чудовища раждат изкусни теории. Но въпреки тяхното отричане, природата е нашето спасение. Човешката икономика трябва да се промени, защото през 21-ви век мащабът на човешката дейност достигна границата на материалните ресурси на планетата, нейният „пълен” капацитет. Капиталите и технологиите не могат да увеличат капацитета на земята, както досега смятаха икономистите, а само да намерят нови начини да се консумират повече от наличните ресурси.

Алтернатива на банкрутиралия капитализъм не е социализъм, а екологична икономика. Малко са политиците, които имат куража и визията да отправят послание, че икономическият растеж е ограничен, така че подобна задача се пада на далновидни икономисти, като Herman Daly, който създаде „икономика на стабилността”. Charles Hall от State University of New York създаде поредица по „biophysical economics“, Hazel Henderson предлага „Индикатори за качество на живота” / „Quality-of-Life Indicators“/ да заместят понятието БВП. Именно тези стъпки, а не спасяването на фалиращите банки – сочат бъдещето на икономиката.

В новия 21 век, на банкета на природното изобилие, Земята влиза в ролята на домакин, застава до нашата маса и ни заявява: „Здравейте. Аз ще бъда домакинът този век. Наслаждавайте се на храната. Съжалявам, но поради голямата посещаемост на мероприятието, най-търсените блюда са ограничени.”

 

По материали от:  greenpeace.org