Ако хубавите неща стават бавно, то най-добрите от тях ще се случат в Kaufland !
Днес, като си тръгвах от работа си викам, а бе я стига съм се оплаквал от ЕС, то него има кой да го оплаче ! Ще гледаме ведро и позитивно на нещата, все пак и...

 Всеки в живота си има своите 5 минути слава.
 Надявам се моите вече да съм ги изживял и повече да не се повтарят.
 Защо ли ?

Браво !
Показаха, че все пак се съобразяват с волята на народа си.
За ужас на всички евробюрократи, които в момента ги втриса , да не би още някоя държава членка на евросъюза да се осъзнае, че има право на собствен глас и на собствено мнен...

 
 Не знам отде ми влезе мухата, да подхвана едно считано за женско занимание 
и да реша от бетонния балкон да си направя цветна градина .

Временните решения винаги се оказват най-дълготрайни.
Забелязвам го около себе си.
Домързи те да свършиш нещо като хората, измислиш му някаква временно решение и то така си кара понякога с години, докато дотам не се скапят нещата, че не те...

 Човек и добре да живее идва момент в който се освинва.
Освинването днес не бе планирано, просто витаеше от седмица насам във въздуха една идея за барбекю.
Под барбекю обикновенно разбирам излет в планината, но тоя път виждайки облаците, к...

Нямам си отново и идея 
за какво ще иде реч,
тихичко започвам да разказвам

Явно така си вървят темите в блога.
Тези за раздумка се харчат повече от тези за размисъл.
Нещо напълно нормално, имайки впредвид , че и без това дните ни са изнервени до крайност и ако  можем, гледаме да си спестим излишните нерви изпадай...

В зората на отечеството ни учители ( даскали ) са ставали най-будните чеда на България.
Тези , които са били изпращани в Браила и по други кътчета на света да се изучат, само и само да има кой да научи децата на Ум и Разум.
Възпяти от най-...

Нямате си и идея, колко е трудно за нормален човек да работи в офис с красиви колежки.
Зимата както и да е, студеното време кара всички да изглеждат унисекс и основните дразнители са притъпени, но стопли ли се малко и край на трудовия про...

 Професионален.
А той си е професионалист.
Идеално черен, с лъскав косъм, перлено проблясващ, с горда осанка и пъргавина на Ферари.

 Допушвам поредната цигара в очакване на умората.
А тя не идва и не идва.
Може би е някъде другаде, при угнетените и разгневените, не знам.

 Ех, защо не мога да ви взема с мен, 
да изпитате поне малко от щастието и блаженството което ме е обзело !
Споко, не съм се надрусал, не съм пиян и не боравя с лепила в момента.

Тиха музика до мен звучи,
хит след хита се реди.
Радиото ли кое е ?

Замисляме ли се някога над това, че само с присъствието си променяме света около нас ?
Че можем да го променим към по-добро, по наш образ и подобие ?!
Ние имаме свободата да сме творци на вселени.