Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2010 10:17 - Horror story I - Тримата братя и златната ябълка (п-е)
Автор: valsodar Категория: Изкуство   
Прочетен: 2557 Коментари: 3 Гласове:
28

Последна промяна: 25.08.2010 10:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

 Събраха се тримата братя да вардят златната ябълка. 
 И тримата. 
 Поглеждайки се един друг изпод вежди - Големият, Вторият и Малкият.  
 Вторият, защото се обиждаше, когато му казваха Средният, а от край време си бе и докачлив. 
 С неговият си късмет, хем да не е първороден, че да наследи бащиното имане, ама и хем да не е изтърсака, та поне да наследи майчината обич, за какво ли изобщо му бе да се ражда, да го пита някой. 
  Ама на, ако не е той, кой ли ще следи какви ги вършат другите двама ?! 
 Виж го ти големият, по цял ден гледа да се излежава и да командва - Аз моето момчета, отдавна съм си го изработил, сега е ваш ред да поработите малко. И понеже съм най-стар сред вас, нали трябва да има поне един акъл да ви дава, че каквито сте прости и мързеливи, ще я свършите като кучето на нивата. 
 Така нареждаше големият брат и засукваше доволно мустак , оглеждайки се къде да полегне, за да може да надзирава работата. А то, работа нямаше никаква.
 Не, че нямаше работа за вършене, просто нямаше кой да я свърши. И как ли да има, когато единият по цял ден искаше да командва, вторият все гледаше да  се не мине, а третият, третият най-малкия, при първият проблем зачезваше нанякъде. 
  Обикновенно я при полите на майка си, я в скута на баща си, кога бе невръстен, а кога поотрасна взе, че и позахитря - Аз момчета, съм преживял нещастно детство - цял живот съм расъл в сянката ви и сега ми трябва простор да се себеизразя.
 И се себеизразяваше, ама нейде встрани, де никой не можеше да види ни какви ги върши, ни някаква полза от него.
 А тя работата си ги не чакаше и кога нямаше кой да я подкара си водеше Разрухата след себе си.
Лека-полека разрухата като буен плевел превзе китното стопанство, въпреки усилията на двамата старци отгледали тези синове румени засмяни, за чудо и приказ , от юнака по-юнака.
 Бориха се, бориха се дълго бабата и дядото, но живота ей го де - дорде се обърнеш и той взе, че си отиде !
Започнаха да ги напускат силиците и само им стигаха за малко, та  вечер да поседнат на прага , да се прегърнат през рамо и тихичко да си занареждат, за да ги не чуят синовете и да не се докачат от чутото.
 - Ех, помниш ли, помниш ли  старо, каква златна нива имахме, ширнала се дорде погледа стига, с тежки и пълни класове житни и какво бе да застанеш до кръста насред класовете та да галиш, да ги галиш и от радост да плачеш ?
- Помня, помня, а ти помниш ли лозето, дето го имахме горе на баира ? От  към южния склон . Помниш ли какви перлени нанизи грозде ни раждаше , а ? Ех, няма ги, няма ги вече... отидоха си така , както си отиде и живота ни - бавно, тихо и неусетно...
 Та, така си говореха тихо старците на прага, а очите им се изпълваха със сълзи при спомена за тяхното щедро минало и от гледката на разрухата обзела стопанството им.
 Само една златна ябълка им бе останала.
Саморасляк, довеян от птиците, покълнал насред двора и по чудо оцелял през годините.
 Дребничка, жилава и упорита.
 Живееща напук на живота и раждаща всяка една година.
 По една единствена ябълка.
 Златна.
 Роди и тази година, но още преди да цъфне настанаха крамолите - на кого бе ред да се падне тя, тоя път.
 Дядото понечи да отвори дума, че поне тази година ще е добре, да се постегне покрива, че да не тече чак толкоз през него, и ако се постегне малко и къщичката ще е добре за всички през идната зима, но таман да го каже и наскачаха синовете му  връз него.
 - Ти, дърто май съвсем си изкуфял ! - рече Големият.
Кой ти сега такива съборетини като твоите стяга, хотел, хотел ще направим тука, селски туризъм ще развием !
- Ха, хотел ! Ти пък кога хотелиер се извъди бре ? - скочи веднага Вторият. Хотел му се приискало, гледай го ти. Няма хляб в тая история братле, ей прост си беше и прост си остана ! Кой през туй затънтено село ще мине, че в хотела ти да отседне ? Будала с будала !
 Трябва да се инвестира, инвестиция му е майката ! Ще отворим "Златна Ябълка" ООД, а с акциите му ще играем на борсата ! Така де, гарантиран годишен дивидент - една златна ябълка. За мен златната акция, като Инициатор, а за вас част от мажоритарният дял !
 - Мамо, мамо, батковците пак искат да ме излъжат - проплака Малкият.
А аз, а аз нали щях да ходя да уча бре мамо ?! Нали ми обещахте студент да стана, вие знаете ли сега колко скъпа е тапията и колко харчове има покрай нея ?! Не ви е срам - един брат да имате, а никой да не помисли за него - все себе си гледате ! Слепци сте вий никога няма да прогледнете за изкуството !
- Ти да мълчиш, че кат ти забърша два шамара, само на изкуство ще ми станеш ! - озъби се Големият.
- Спокойствие братя, да подходим рационално.. - намеси се Средния,,, и така крамолата си продължи до зори.
 Не спря на следващият ден, нито на по-следващият, караха се и препираха  братята от пролетта насам, а старците само си седяха встрани в кюшето и ги гледаха уплашено в ужас - това ли бяха техните чеда обични , които отгледаха със собствените си ръце ?  
 Та, събраха се тримата братя да вардят златната ябълка. 
Не от Ламята, не от очите злите хорски да я вардят, а от себе си да я опазят.
И цяла нощ , се огласяше двора от ежбите помежду тях, до призори, кога изведнъж заглъхнаха.
 Плахо слънчевите лъчи, огряха двора.
Потънал в тишина злокобна.
Излезе старата на двора и писък огласи простора.
След нея се показа и старецът.
Прегърна я през раменете и притули, главата й в рамото си.
Да не гледа.
Синовете си, що слънцето огря бездиханни и  вкопчени един в друг.
С лица застинали и изкривени в омразата им.
Погребаха ги.
Под златната ябълка, що ги бе разделила и на смърт обрекла.
Скоро и старата се спомина от мъка.
Остана сам дядото, сам, насред пустия двор, а до него  самотна златна ябълка се полюшваше под поривите на зимният вятър, сама и единствена - едно жилаво дръвче, преборило се с живота и със смъртта.
 Така и ги намериха напролет.
Старецът и дървото.
Мъртви.
С изсъхнали корени, черпещи живот от любовта.

image
31.01.2009



Тагове:   ябълка,


Гласувай:
28




1. анонимен - напълно си
25.08.2010 11:00
изкуфял...
цитирай
2. valsodar - Ако аз съм изкуфелият, що за изтр...
25.08.2010 12:06
Ако аз съм изкуфелият, що за изтрещял трябва да е влезлият доброволно в блога ми, който не спира да го прави?
цитирай
3. анонимен - Приказката
27.08.2010 13:16
е много хубава, за който има желание да чете и да мисли. А на който не му харесва - прав му път.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392671
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив