Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2013 11:59 - Приказка за Ламята
Автор: valsodar Категория: Изкуство   
Прочетен: 1505 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 24.07.2013 15:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Ламята живееше охолно в покрайнините на селото, в една закътана долчинка, дошла преди много, много време, надживяла няколко поколения и привикнала ги към присъствието си. Тя не бе никак проста, бе си ламя от сой и потекло, та като такава тя добре съзнаваше, че дори и да ги е страх селяните от нея, то ако започне да иска прекалено много от тях ще се вдигнат вкупом, а тогава дори и на нея няма да й стигнат силите за да ги пребори.

 Докато бе наивна и млада правеше грешката да изяжда селските юнаци пратени срещу й. С течение на времето тя постепенно помъдря и разбра, че е по-добре да направиш противниците си съюзници, отколкото да множиш броят им по пътя на откритото си им противопоставяне.
- На това село не са му нужни мъченици и герои, които то да следва - осъзна ламята и спря да прави герои от юнаците, та от приказка на приказка, с думи сладки и обещания за имане и облаги тя успя да привлече почти всички от дошлите срещу нея в охраната си. Двама-трима от по-несговорните се наложи да изяде, но с отвращение и в името на каузата, както каза на останалите сбрали се около нея.
 Да, наложи се и да раздели с тях част от това, което събираше от селяните като "Данък спокойствие" , но това бяха жалки трохи от всичко, което вече бе сбрала и скътала в пещерата си с времето. 
 В един момент до селото долетя мълвата, че други села вече са прогонили ламите си, че живеят сговорно и свободно, без да се страхуват, без да робуват и са вече господари на труда и живота си.  Сбраха се и седнаха да решат какво да правят - да гонят ли със сила ламята или... просто кротко да я помолят да ги напусне. Седнаха около една по-широчка маса в механата и започнаха да мъдруват. На масата седнаха и пазвантите на ламята, като хора, които я познават отблизо, хора вещи относно нея, с идеи как да я кандърдисат со кротце и со благо да си иде, защото никой от това село не искаше вече зорлем да става герой, а и да гинат в люта битка с нея докато останалите да си гледат рахатлъка просто не си струваше вече. Поспориха, помъдруваха и накрая решиха да отидат при ламята и да й кажат да си ходи, да я помолят... пък тя дано и да ги чуе. Че вече другите лами са си тръгнали вече, да иде и да ги последва, не върви сега това село ламя още да си чува.Времето е вече друго, така да се каже.

Отидоха, но ламята вече я нямаше. Наместо нея от три места от земята се бяха показали три различни глави и всяка говореше против другите две:
- Оная там червената, тя ви ограби, тя ви взе всичко, накажете нея! - съскаше главата в синьо.
- Не слушайте синята, ще загубите всичко хубаво, което сте направили до момента! - изръмжа червената.

- Време е за нови права и свободи - прошепна третата - елате при мен и аз ще ви ги дам.

 Селяните започнаха да се чудят и да се маят, ха сега де, коя от тях по-напред да послушат, коя им казва истината за другите.

 

 

 Лека-полека селото първо се раздели в мненията си наполовина, после още веднъж и още веднъж, а от земята никнеха все нови и нови глави, които все повече ги объркваха с думите си. Но това не бе цялата беда. Наместо битка срещу ламята, селяните подеха битки помежду си. Битки политически и битки идейни. В името на Червената, Синята, Кафявата или Пембяната кауза, според това в чия глава първо тя бе родена. И за разлика от другите села, в които ламите бяха отдавна прогонени, в това село те се бият и до днес.

 А селото им от година на година ставаше все по-бедно и запустяло, с тръни и бурени на мястото на китните градини и овошки. Такова, каквото е и до днес, за разлика от Ламята, която още си е там, но просто достатъчно захитряла за да не се показва цялата, а само тази част от себе си, която селяните искат да видят и чуят. 
.


 



Гласувай:
5
0



1. djgator - ...
24.07.2013 15:34
Тъжна приказка, но идва добрата развръзка, хората се светнали, че всички боядисани глави идват от едно и също място, осъзнали че всъщност те са мнозинството и заедно има силите да я заколят, за това взели да я замерят с камъни, един ден по червената, а друг по синята глава. От това самите глави взели да се карат помежду си, коя за кокала, коя за народната любов .. въпрос на време е да дочакаме нейната кончина!
цитирай
2. valsodar - Продължението е по-скоро следното
24.07.2013 16:52
И надойдоха от другите села да гледат как се справяме с ламята и почнаха да дават подред акъл:
- Първо отрежете червената глава, тая си е жив анахронизъм, а вие само при вас я храните. При нас те вече са розови, демократични с човешко лице.
- Не пипайте синята, тя си е наша, ето ние я приехме в Европейският парламент с право на глас!
- Ама, как така ще закачате пембената! - това е нарушаване на правата на малцинствата - наскачаха южните ни съседи.
- Борбата с ламята може да е дело само на друга ламя! - констатираха мъдро презокеанските ни гости.
- Вие сте неблагодарни, тая ламя ние ви я докарахме, за да ви освободи от предната Кафява ламя - изрекоха от Изток.

А Ламята стои доволно и се смее на глас. С всичките си глави.
цитирай
3. bogomil - Поздравления за интересния постинг.
25.07.2013 07:26
Уважаеми Валсодар,
Вие се из[вявате като разумен, мислещ ,родолюбив българин, честен патриот, загрижен за събитията в държавата ни и талантлив творец. Много образно нагледно и убедително сте представил ситуацията в страната с вашия постинг. Всеки може по своему да си представя текста прехвърлен върху събитията у нас. Желая ви творчески успехи . Имате талант и божи дар на творец.
Ползвам се от случая да ви благодартя за отговора свързан с моя постинг , отнасящ се до сблъцъците и протестите. Напълно съм съгласен с вашия коментар.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

www.bogomil.blog.bg
цитирай
4. valsodar - Здравей bogomil
25.07.2013 16:02
След подобни думи ми е много трудно да коментирам, наистина.
Благодаря за тях, ще ми се както на похвалите в казармата да отговоря "Ще се старая" и наистина ще се постарая, за да ги заслужа.
Докъде ще стигна в старанието си е много рано да се каже. Като творец... се опитвам да кажа нещата по този начин, по който те могат да бъдат приети без да се налага да влизаме в остри полемики, от които полза няма за нито една от страните. Може би и в това е една от силните страни на изкуството, да казваш неприятните неща по един приятен начин?
Обичам Отечеството си, няма как да не го обичам - та накъдето и да се обърне човек е такава Красота, та чак дъхът ти спира на моменти. И свестни, качествени хора има навсякъде около мен, просто ситуацията е обострирал реакциите им и те не винаги могат да покажат най-добрите черти в себе си. Времето е тежко, време разделно, време в което всеки един трябва да поеме своята лична отговорност пред минало, настояще и бъдеще, за да е наясно с това кой е той, какво може и какво иска от живота си.
И се надявам, че нещата вървят към по-добро.
Просто се иска време за да се случат.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6343971
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715