Постинг
16.05.2008 10:27 -
Гениалност и шизофрения в едно цяло ?
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1873 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2008 10:37
Прочетен: 1873 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 16.05.2008 10:37
Поредното "изследване" за пореден път ме хвърли в оркестъра - http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=5047 Много е забавна научната основа, на която е положено изследването "Връзката между творчеството и психозите до голяма степен се основава на анекдотични доказателства и корелационни изводи."
Ако приема, че все пак са прави, може би ще се открие и връзката, защо е толкова лесно да полудееш навлизайки в духовните практики.
В състояние на медитация, човек се приучава да подтиска "Аз"-а си, да е страничен наблюдател, част от всеобщо съзнание на възприемане на света от няколко гледни точки едновременно, според поносимостта си към раздвояване на личността. Едната част си ти, която е само пасивен наблюдател, а другата част ( която винаги ми се е виждала шизофренична ) е гледната точка на вселената обхващаща едновременно всичко и празна сама по себе си.
Празна откъм оценка на случващото се.
Волно или неволно умът ни винаги преценява случващото се, склонен е към преценка, анализ и заключение, за да предприемем следващото си действие. Автопилотът е толкова здраво заложен в нас, че най-трудното занимание за един човек се оказва да спре да мисли.
Изискването ума на наблюдателя да е изчистен от мисли е едно от основните при медитация, което води до един интересен куриоз.
В желанието си да не мислиш, започваш да мислиш все по-активно, опитвайки се да хванеш всяка една мисъл в момента на възникването й, да я оцениш като полезна или вредна и евентуално да я отстраниш - нещо което води до абсолютен хаос и нулев шанс за медитация. Мисловната какафония е пълна.
Лично за себе си, медитацията я възприемам като възможност за почивка на ума, за изчистване на съзнанието от паразитните мисли и емоционални дразнители , възможност за безпристрастно наблюдение над определен интригуващ ме въпрос. ( Анализите си ги правя след приключването й )
В такива моменти, просто оставам мислите да си възникват, да се формират, но и да преминават покрай мен, без да си задържам вниманието върху тях. ( Подобно на облаци преминаващи покрай мен в небето. )
Усещането е странно, меко казано чувстваш се обезличен. И същевременно колкото повече се "обезличаваш" толкова по-богати стават възприятията ти. Умът ти сякаш започва да работи в няколко измерения едновременно, даващ ти едновременна гледна точка на нещата отвън и отвътре, преди, сега и след. И точно тука пренасищането с възприятия обикновенно води до аварийно изключване от системата в която си се прикачил посредством медитационното си състояние на Ума.
И след доста подобни преживявания донякъде започнах да разбирам в какво се състои проблема на шизоферениците - прекалено лесно губят собственото си "АЗ" и прекалено трудно успяват да се завърнат към него, липсва волевия контрол над приеманата информация, неспособността да се разграничи едната реалност от другата и да се завърнеш в отправната.
Може би, единственото което ме е спасило към момента да не се присъединя към тях, е нотката на хумор която винаги присъства в живота ми и невъзможността ми да приемам нещата прекомерно насериозно.
Поставяй всичко под съмнение, дори и да е безпрекословно научно доказано, защото дори и авторитетите понякога грешат. Същевременно не отричай всичко достигнато преди теб, ползвай го, но не прекалявай с доверието което предоставяш към тези минали преди теб.
И както винаги монетата има две лица, истината е разпръсната на много части и всеки от нас носи по парченце от нея в себе си.
Събирайки се, виртуално или не, ние сравняваме своите парченца от пъзела и придобиваме една по-обща и по-достоверна картина за света около нас и вътре в нас.
Опознай себе си за да простиш, опознай другите за да ги обикнеш. :)
Ако приема, че все пак са прави, може би ще се открие и връзката, защо е толкова лесно да полудееш навлизайки в духовните практики.
В състояние на медитация, човек се приучава да подтиска "Аз"-а си, да е страничен наблюдател, част от всеобщо съзнание на възприемане на света от няколко гледни точки едновременно, според поносимостта си към раздвояване на личността. Едната част си ти, която е само пасивен наблюдател, а другата част ( която винаги ми се е виждала шизофренична ) е гледната точка на вселената обхващаща едновременно всичко и празна сама по себе си.
Празна откъм оценка на случващото се.
Волно или неволно умът ни винаги преценява случващото се, склонен е към преценка, анализ и заключение, за да предприемем следващото си действие. Автопилотът е толкова здраво заложен в нас, че най-трудното занимание за един човек се оказва да спре да мисли.
Изискването ума на наблюдателя да е изчистен от мисли е едно от основните при медитация, което води до един интересен куриоз.
В желанието си да не мислиш, започваш да мислиш все по-активно, опитвайки се да хванеш всяка една мисъл в момента на възникването й, да я оцениш като полезна или вредна и евентуално да я отстраниш - нещо което води до абсолютен хаос и нулев шанс за медитация. Мисловната какафония е пълна.
Лично за себе си, медитацията я възприемам като възможност за почивка на ума, за изчистване на съзнанието от паразитните мисли и емоционални дразнители , възможност за безпристрастно наблюдение над определен интригуващ ме въпрос. ( Анализите си ги правя след приключването й )
В такива моменти, просто оставам мислите да си възникват, да се формират, но и да преминават покрай мен, без да си задържам вниманието върху тях. ( Подобно на облаци преминаващи покрай мен в небето. )
Усещането е странно, меко казано чувстваш се обезличен. И същевременно колкото повече се "обезличаваш" толкова по-богати стават възприятията ти. Умът ти сякаш започва да работи в няколко измерения едновременно, даващ ти едновременна гледна точка на нещата отвън и отвътре, преди, сега и след. И точно тука пренасищането с възприятия обикновенно води до аварийно изключване от системата в която си се прикачил посредством медитационното си състояние на Ума.
И след доста подобни преживявания донякъде започнах да разбирам в какво се състои проблема на шизоферениците - прекалено лесно губят собственото си "АЗ" и прекалено трудно успяват да се завърнат към него, липсва волевия контрол над приеманата информация, неспособността да се разграничи едната реалност от другата и да се завърнеш в отправната.
Може би, единственото което ме е спасило към момента да не се присъединя към тях, е нотката на хумор която винаги присъства в живота ми и невъзможността ми да приемам нещата прекомерно насериозно.
Поставяй всичко под съмнение, дори и да е безпрекословно научно доказано, защото дори и авторитетите понякога грешат. Същевременно не отричай всичко достигнато преди теб, ползвай го, но не прекалявай с доверието което предоставяш към тези минали преди теб.
И както винаги монетата има две лица, истината е разпръсната на много части и всеки от нас носи по парченце от нея в себе си.
Събирайки се, виртуално или не, ние сравняваме своите парченца от пъзела и придобиваме една по-обща и по-достоверна картина за света около нас и вътре в нас.
Опознай себе си за да простиш, опознай другите за да ги обикнеш. :)
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът