Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2008 10:14 - Цената на безсмъртието.
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2897 Коментари: 11 Гласове:
0

Последна промяна: 19.05.2008 10:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Никой, когато е на 20 не се замисля над това, че животът му може да има край.

Тези които са на 30 нямат време да мислят за това, заети с по-важни неща като семейство и кариера.

На 40 започваме да се опитваме да си осмислим живота , който сме водили до момента и да преначертаем това, което искаме да свършим в остатъка му.

След 50 се опитваме да предадем щафетата, за да довърши друг започнатото от нас.

 След 60 ставаме досадни философи, отричащи и поучаващи останалите.

Но в крайна сметка това ще се промени.

То се и променя, с всекидневните открития в областта на медицината.

Въпрос на време е в близко бъдеще да започне замяната на органи с нови - клонирани oт наши клетки. Продължителността на живота ще скочи поне двойно до библейските 140-150 години.

Болести като рака и сърдечно-съдовите болести, започват да отстъпват пред упорството на човека.

Някои от нас ще доживеят и момента , в който самото човешко безсмъртие ще е достижим научен факт. Дори и днес, с разчитането на генома на човека един или друг ген е набеждаван за гена на безсмъртието.

И точно тук ще се окаже отново, за кой ли път, че науката е изпреварила човечеството в готовността му да приложи рационално и разумно откритията й.

 

Философския камък, въжделение на мислители и алхимици ще стане реалност.

 

Какво ще се случи ?

Ще се разпадне ли ценносната ни система из основи и ще се наложи ли да си съграждаме нова, от гледна точка на безсмъртието ?

Ще оцелеят ли религиите в този им вариант, ако го няма страха от възмездието след смъртта и страшния съд? Ще остане ли бог във функционалността си на всеобщ съдник и ако той отпадне, кой ще поеме ролята му ?

Кой ще ни накара да свършим нещо днес и сега, ако имаме цяла вечност за постигането му ?

Ще отмре ли откривателския дух в човека, наслаждаващ се на безсмъртието си, вписвайки се в епохата на „Консуматора” ?

Започваме да се изправяме пред въпроси, на които е време да започнем да търсим отговорите.

Защото не искам да съм безсмъртен в общество в което:

-   Същите политици със същите обещания ще ни лъжат и след 100 години

-  Професорвучковщината ще ни залее и управлява с псевдоморалните си поучения , към които да се придържаме, в съпровода на Азис налагайки вкуса на тълпата.

-   Общество, в което всеки ще дава акъл за това кое как трябва да се направи от позиция на изживяния му опит, но никой няма да го прави, защото време си има за всичко.

-   Свят в който, само тези които могат да си го позволят ще са безсмъртни , а всички останали ще са прах в краката им – да не забравяме кой финансира изследванията и какъв им е шанса за масово достояние.

-   Свят на безсмъртни психопати, луди, убийци и изнасилвачи.

- Свят без развитие, застинал в съзерцание на пъпа си, самообожествил се без време и загубил посоката на пътя си.

-   Засилен контрол над раждаемостта, за да има повече ресурси за неумиращите.

Къде ще остане желанието ни за промяна, за развитие , да сме по-добри и отговорни към делата си ?

И имам някакво странно чувство, че историята на човечеството се повтаря.

Завръща се епохата на боговете от сказанията на древността , избиващи се в завистта си и превръщащи Земята в пустиня, оглозгана от безкрайната им консуматорска лакомия.

 

Допустимо ли е тогава, на човечеството да се предостави безсмъртие , след като в същността си все още продължава да е диво и опасно за обкръжението му ?

И ако по някакъв критерий ще се предоставя право на безсмъртие на отделни негови членове, по какви критерии ще е това.

Как ще се преценя кой е достоен и кой не за вечен живот ?

И не е ли вечния живот, най-голямото наказание на което може да се обрече човек ?




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavuncho - Моралните проблеми,
19.05.2008 11:28
за които пишеш подробно бяха разгледани от фантастите прз 60-те години. Естествено - безрезултатно.
Смятам, че не можем да предвидим морала в едно общество от безсмъртни. За някои племена е било нормално и морално да си хапнат от врага за здраве и бъдещи бойни успехи. За нас - сега - това е кощунство. Морала е относителна категория и за това мисля, опитите за прогнозиране в тази област са нереални.
Що се отнася до политиците - и да не са същите и след 100 000 години лъжите им ще са същите.
Справка - писаната история на човечеството.
Хубав пост! Поздрави :)
цитирай
2. valsodar - Предстои преосмисляне на ценностната ни система
19.05.2008 11:46
Явно настоящата ни ценностна система не може да се справи с предизвикателствата на епохата в която живеем.
"И скритото ще стане явно" - Е стана, но какво се промени в нас, след като интернет и масмедиите навлязоха във всяко едно кътче на обществото ни.
Това, че сме свръхинформирани прави ли ни по-добре разсъждаващи и безпогрешни в намеренията ни ?
Едва ли, грешките които правим сега са странно подобни на грешките допускани от предходните поколения.
Явно 50 години е крайно недостатъчен период за преосмислянето на една ценностна система.
Надали, това на което се осланяме като етика и морал ще се промени за един ден , но нищо не пречи всеки да потърси отговорите за себе си, за да не загубим окончателно връзката с тези които идват след нас.
Няма да свършим всичко което сме пожелали, но поне да знаем, че сме положили нужните усилия в тая насока, че не сме стояли безучастно в ролята на добре манипулиран зрител на събитията. :)

ПП Интересна аналоги си дал, което потвърждава , че човек и по-добре да живее пак си остава същата хитра маймуна :)
цитирай
3. roksolana - ...
19.05.2008 11:57
Съвсем безсмъртие на човека няма да има. Защото това противоречи на Замисъла :)
Колкото до "библейските" 140-150 години...Човек се ражда с такава "програма" - вътрешните му органи са "програмирани" за такъв срок на активна работа. Зашо не работят толкова? Ами какво ядем, пием, вдишваме, от какво и дали се стресираме? И какво загърбваме от това, което би могло да поддържа здравото тяло и здравия дух?
Ако има голямо увеличаване на продължителността на живота, то това ще е при хора, които са осъзнали всичко това и живеят съответно...Но едва ли това ще са точно безнравствените политици, както и "психопати, луди, убийци и изнасилвачи" :)

Колкото до безсмъртие чрез клониране и др.под. с всички произтичащи от това морални, етични, социални проблеми - то просто няма да стане. Най-много на Земята да й писне в един момент и да отърси от себе си тези обезумели самозабравили се буболечки :)
цитирай
4. slavuncho - Извода, който съм направил за себе си е,
19.05.2008 12:01
че човека и обеществото не се променят и не се развиват.
Проблемите на нахранването, възпроизвеждането, забогатяването, кражбата, властта, славата, лъжата, клеветничеството, кръвосмешението, отцеубийството, братоубийството и т.н., и т.н. са водещи не за последните 50, а за последните 5000 г.
Още с клинописното писмо в "Сказание за Гилгамеш" те са в основата на разказа. След това древните гърци, римляни, индуси, китайци, народите от Южна Америка, средновековна и съвременна Европа дават акъл как да правим еди какво си и да не правим еди що си. Щом дават акъл значи и те са го правили и го правят. За съжаление едното са факти, другото - пожелания, завоалирани в религиозна или идеологическа форма.
Аз съм абсолютен песимист по отношение на човешкия морал и ценостна система. И на Проксима от Кентавър да се заселим все тая.
Все пак - искренно се надявам да не съм прав!
цитирай
5. valsodar - Дано да сте прави в песимизма си :)
19.05.2008 12:10
Че човечеството е доста инертно в промяната си така е :)
От друга страна пък винаги се е пръквал по някой немирник опитващ се да го промени, до момента на унищожението му от тълпата.
От една страна се чудя, как ни търпят като толкова деструктивен животински вид, а от друга съм горд с постиженията на великите представители на човешкия род, доказали с думите и делата си, че има и все пак нещо положително в развитието ни.
Ако допреди 50-100-200 години е имало някакъв шанс етиката да догонва науката, в момента той е почти изтърван - духа от бутилката е пуснат отдавна.
На косъм избегнахме ядреносто си самоунищожение. Физически оцеляхме, но психически... лудите имат болшинство, прираст който се поощрява и идеологически и всякак.
Мислещите хора са вредни за обществото защото всяват смут с въпросите си и като такива лесно са отхвърляни.
Но и да си траем, пак се изправяме пред хилядолетния въпрос - Накъде вървим ? - наболял още повече след предизвикателствата на науката, които ни се поднасят ежедневно и ежеминутно.
Учен, който казва че нещо е достижимо, обикновенно е прав, Учен , който казва че нещо е невъзможно, обикновенно греши :)
цитирай
6. slavuncho - Човешкият гений е направил невероятни открития,
19.05.2008 12:27
за съжаление - превърнати в невероятни оръжия. Обратното не си спомням.
Усилията по темата "Накъде вървим?" или, което е същото, - "Какъв е смисила на живота?" за мен са causa perduta.
Наскоро срещнах интересна фраза: "Щом краят е предречен, пътят до там е без значение". Общо взето тя ме тормози през последните дни :))))
цитирай
7. valsodar - Според една от версиите
19.05.2008 12:36
Според една от версиите , човек е Бог в развитие.
Което неизменно ме подсеща за войните на Боговете от сказанията на Ведите.
Доста стряскащи съвпадения.
И ако историята се повтаря, колко пъти трябва да минем през едни и същи грешки, за да не ги допускаме ?
Нали целта на историята е тази - да не допускаме отново грешките на предците си ?
Уви, Големанов е безсмъртен, а Иречек убит.
цитирай
8. slavuncho - Да, но...
19.05.2008 12:50
кучето ми си изпари носа като малко и вече винаги заобикаля печката.
Човекът е животно, което повтаря грешките си. Може би това е накарало някой да каже: повторението е майка на знанието. Аз добавям: и баща на затъпяването :).
Мисля си, че наистина сме създадени по Негов образ и подобие, но малко преди пусковия срок е забелязана непоправима грешка и за да не отидат зян усилията са ни пуснали на Земята - пък, каквото излезе :).
цитирай
9. valsodar - В това отношение са по умни от нас :)
19.05.2008 13:50
Или казано по друг начин, вменена ни е ценностна система , не на основата на осъзнаването й, а на налагането и за такава !
Колцина от нас, осъзнават убийството не само като престъпление спрямо жертвата, а и като престъпление спрямо себе си ?
И колко често ни се налага да се сблъскваме с двойния стандарт на морално-етичната система, в която сме възпитавани.
Убийството е грях, но убийството в името на кауза е геройство ! - не звучи ли малко странно. Според това дали си в лагера на победителите си герой или злодей, освободител или терорист ?!
Пак двойния морален стандарт разбуни духовете около случая Ставийски, което пак потвърждава истината, че писаните закони са едно, а прилаганите на практика - съвсем друго.
Убедил съм се, че човек се осланя единствено на тези морални принципи които е изстрадал лично ( както в примера с кучето ), т.е. не ти ли е опрял ножа до кокала не се замисляш над нещата.
А тоя нож за който говорим ще си опре.
Засега е далеч и звучи като химера, така както звучеше и самото клониране допреди десетина години.
Какъв къс период - десетилетие - а как се промени светоусещането ни след него ?
Църквата естествено скочи срещу клонирането, заради копирайтърските права на Бог, но и да скача и да не скача - опитите в тая насока си продължават.
Така че, нещата си опират до това, не да спираме прогреса, а да го очовечим поне малко.
Необходимо е пренаписване на етичния кодекс на човечеството, но не от гледна точка на авторитетите, на аксиомите и постулатите, а до разбираемия личен опит.
Когато нещо не трябва да се прави, длъжен си да осъзнаваш кристално ясно защо не трябва да се прави, да си убеден в неправилността му и това да ти е спирачката , а не порицанието на обществото, църквата или съда.
Със заплахи нищо не се постига в дългосрочен аспект.
Може би е време човек да отклони поглед от света около него и да го насочи повече към себе си, да се види такъв какъвто е със собствените си плюсове и минуси.
Защото докато не се научим да разбираме себе си, не можем да очакваме да разберем света около нас.
А човек е странно същество.

ПП По последната точка от доста време му трия сол на оня отгоре, че немарливо си е свършил работата и ще се оплача в Страсбург за нарушени потребителски права ! Дал ми е трийсет и два зъба за трийсет и два кариеса , а само едно сърце за сигурен инкфарт !
Мърлящина проектантска някаква ! :)
цитирай
10. анонимен - mnogo e prosto
19.05.2008 15:57
JIVOTA NQMA SMISAL BEZ SMYRTA
цитирай
11. valsodar - То всичко в крайностите си е безсмислено.
19.05.2008 17:20
Виж, за безсмъртието ми е малко трудно да преценя, все още не съм го преживял.
А и смъртта не е чак толкоз страшна колкото си мисли човек, определено се плашим от болката която може да я съпътства, от неизвестността и от усещането , че нямаме втори шанс. От мъка по недовършените неща. ( А не е трудно да повтаряш на близките си че ги обичаш, нали ? )
Ако хората знаеха повече за смърта, повечето от тях щяха доста безотговорно да дезертират от живота, така че е по-добре засега да не знаят - Всеки да си върши това за което е дошъл и да има поне един страх, който да го държи в пътя ! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7392323
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив