Прочетен: 5641 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 19.05.2008 17:09
Откак пукна пролетта и все с надежда гледам към балкана.
А днес, а утре - то или дъжд завали, или ще съм на работа - едва вчера ми се отвори възможност да се кача към Плана.
Хората излизат на пикник, кой с жена, кой с куче или с друг приятел на човека, а аз...
В момента, в който му сложих чантата в коридора и мачорока се настани веднага в нея в очакване на пътешествието.
В чантата стоя само докато го сваля до колата , а там веднага започна да си избира идеалното място за пътуване, като малко поспорихме за шофьорското с него. Все пак няма книжка, а е и малко късичък, не стига добре педалите. а и нервак си пада, все с мръсна газ отлепя от място.
Заключих стъклата на тръгване, защото пущината вече се научи и тях да отваря и малко стряска колегите шофьори като им мячи злорадо на изпреварване.
Добрахме се до Плана, а там ми ти едно слънчице пекнало, едно спокойствие, а до наземната космическа станция кьорав човек се не види - пълен рахатлък.
Слизаме аз, моето чудо и котьо от колата, а той вместо да се израдва на пейзажа веднага взе да обдушва колата.
- Споко бре, нашта си е - няма нужда да я препикаваш , ще си я познаем на връщане.
Ще си я познаем, ама за по-сигурно си я обиколи кучето му с куче ...
Куче ли, се питате вече ?
Ами , честно казано вече и аз не знам що за добитък си имам в къщата.
Когато навремето правих проучвания за породата му ( Бомбай ) хората предвидливо си бяха отбелязали - Ако не знаете, какво точно искате, куче , маймуна или котка, то най-добре вземете си Бомбай.
Като малък, четейки "Легенда за джунглата" си мечтаех да се разхождам с черна пантера от рода на Багира, но нали ни тресе оскудацията ( за справка Зона Замфирова ), наместо пантера съдбата ми предостави олекотената й версия - черен котарак порода Бомбай с гордо полюлявани маслинки тип супермамут.
И да не си помисли някой, че издръжката му е по лека от тази на пантерата в зоопарка.
Може да не яде повече от нея ( а бе понякога може и да яде ), но с неговото деликатно стомахче, набива такива лускозни храни, все едно всеки ден да си карам на бел леп с чер хайвер.
И тоалетната държи да му се сменя редовно, всеки път ходи след мене да ме инспектира като инспектор от ХЕИ. Няма да отбелязвам , че най-добрите места в къщата отдавана са неговите, то това се подразбира.
Развил е манталитета на куче - посреща и изпраща всички, като не пропуска проверка на багажа им. Все още не вие срещу луната, но предполагам , че и това е въпрос на време.
Май допуснах огромна грешка , че го захраних с кучешка храна навремето – хапе бързо като мангуста и увисва на захапания крайник като питбул.
Та със същия тоя дзвер се изтипосах аз насред балкана.
Първоначално му сложихме каишката.
То първия път си бе за клип на ужасите с нея, то не бяха фъндъци улево и удесно, не бяха къчове като на родео, като мазен турски питон се изхлузваше от нея. Явно проектантите са я мислили за някоя котка умряла на два дена вкочанясана , а не за дзвер като моя фучащ гневно и дрещящ безобразно всяква плът.
С течение на времето и с много бинт и лепенки за ръцете ми, свикна да я носи.
Тоя път я прие без възражение, даже и позволи негово височество да го понося на ръце, за да огледа новите си владения от високо.
Поогледа се, поослуша се, видя че не преминава влак и с мощно забиване на ноктите в гърба ми подсказа на роба да коленичи, за да може да слезе на земята.
Слезе.
Избърсах си бликналата влага от очите и реших все пак да се насладя на пейзажа.
Добрахме се до желаната част на поляната, като през цялото време той водеше групата, гордо вдигнал опашка и чат-пат поглеждащ иззад рамо дали го следва антуража.
Реших да поседна и се започна.
Тука има – тука нема. Познай в коя част на тревата съм и кой клати храстите,
Една черна светкавица преминаваше на заешки подскоци около мене, опашката завита на една страна , а ушите плътно прибрани до главата за по-добра аеродинамика. Мустака настръхнал напреде, а очите присвити - гледка страшна и впечатляуща.
Явно празнуваме котешката нова година, с тая мисъл приех стоически галопа му около мене и започнах да се оглеждам за челядинки.
Посъбрах като за една супичка, като през цялото време бях наблюдаван и държан под контрол, да не би случайно да откъсна някоя халюцигенна гъбка. А там и халюцигенни гъбки има, едни такива чернички, досущ като челядинката.
Миналата година някакви момчета с отнесен вид в бурканчета си ги събираха и още в колата бяха започнали процеса на сушене. ( Още една резервна идея за бизнес в България )
Топур-топур-р-р, чернокрилия отмъстител профучава около мене, подводница космата прави пътека из тревите, а слънцето си препича ли препича.
Разгеле, тръгнахме по едно време да се прибираме обратно, а на пътя ни мило семейство с невинни розовобузести дечица .
- Тате, тате-е-е-е Коте !
- Къде бе татковото ?
- Ми ей там в тревата . Мога ли да го погаля ?
В тоя миг поизтръпнах малко, представих си мангуста в атака, дерки, писъци, съдебни дела...
Размина се – бащата прояви трезв разсъдък, недопускайки невинната си рожба до изчадието адово.
Таман се израдвах, че моя вампир се държи като джентълмен и тоя взе че се разрева :
- Елата ме вземета, лапите ме болят, писна ми да подскачам в тая трева висока-а-а !
Рев , та рев котешки. Всеки , който ми се чуди, как го разбирам, нека поживее известно време със звяр като него и сам ще се учуди, колко много думи от котешкия речник е започнал да разбира.
Пльосна се в колата където бе занесен на ръце и положен нежно
До днес сутринта не е спирал да се упражнава в дисциплината „тилен лек със контрашпиц”.
Днес само ме поизгледа с едно око от леглото и дотам ни бе сбогуването сутринта.
Лежи и пъшка.
Но не знае, че вече всяка седмица ще го взимам с мен в балкана.
Та, ако случайно срещнете изподран турист с черен котарак в балкана , не се чудете много ами дайте път !
Това сме ние двамата с него.
Къде Ахмед Доган излива нашите десетки м...
Против кои е създадена мрежовата система...
Поздрави на двама ви от Муцьо и мен! (Той понякога лично си пише кореспонденцията, ама в момента практикува маратонско спане - ще подобряваме рекордите в Гинес, та е възложил на мен секретарската работа.)
Я си представи че някой ни обгрижва, както ние тях - Ех какъв живот до всяко едно същество, да застане по още едно ! - както се пееше в оная песен, но надали автора й е подозирал за слугинаж като нас. :)
Преди много години имах една много странна случка с един друг котарак на име Лъки (градска, сериозно подобрена) , не вярвах че такива неща са възможни, като живот след смъртта,... но това коте ме накара да приемам света по друг начин оттогава насам.
Както и да е - това явно ще е тема на друг разказ :)
Ако няма други хора не се пищисват и си щръклеят на воля :)
Така хем добичето ще каталяса малко и няма да ти дивее в къщата, хем и ти ще си направиш разходката.
Само дето по някакъв начин трябва да я убедиш, че шофираш по-добре от нея - моя ми прави забележки за силата на уредбата и за ниските предавки.
Следва голямата, животоспасяващата, сакралната дилема - котка или жена. Тук не смея да давам препоръки, но...
Има порода изключително смели мъже - за тях се разказват легенди и певците песни пеят. Те имат и котка, и жена!
Боже упази!
- Безотказно намира слабите ти места и се възползва максимално от тях
- Умее да се умилква, когато трябва да изкопчи нещо от теб, за което по-късно ще съжаляваш
- Удивителна памет, в добро и в лошо отношение, един път да им стъпиш накриво и цял живот ще ти се натяква
- Изискват уважение и любов, а не разбиране - неведоми са делата им, противоречиви с логиката човешка, но за сметка на това удивително ефективни.
- Почти през целия ден все ще се намери какво да не харесат по себе си и все ще търсят начини да го приведат в ред.
- Сутрин винаги са будни преди теб, но странно защо винаги са готови с тоалета си след тебе
- Времето, необходимо им да преминат от добро в ужасно настроение понякога е по-късо от една наносекунда.
- Каквото и да правиш винаги ще се окаже, че има поне едно тяхно желание , което да не си удовлетворил и още 100 за които не знаеш.
Така че, ако всеки си има тотем в живота за жените богинята котка Бастет, явно е водещото им начало :)
И който може да живее с котка, няма проблем да го прави и с жена - школовката си му е същата :)
Апропо имам си и кучета таман 3 ( порода френски булдог ), но не са при мен в момента - отминаха времената на домашните паноптикуми в стил Джералд Даръл.
- къщата е нейна, а не твоя;
- нахранването приема като твое задължение, което се подразбира;
- жената понякога си отива, котката никога (с котараците е малко по-различно).
Интересното е , че котките лекуват.
Жените дали го могат ?
И двете същества надушват безпогрешно болните ти места... ( да не коментирам нататъка, че ще вземат някои да се засегнат )
:)
И за нахранването си прав - многo ме кефи въпроса след многобройните заръки - И да не забравиш да вземеш.... ! - последващия въпрос - И за какво си изхарчи запалатата ?! :D
Че впечатлявахме - впечатлявахме си, при това сериозно.
Ама що все като дойдеше време за сметката всички единодушно се обръщаха към нас с думите - Той плаща ! :)
Дясната е цялата в дерки, навсякъде носи подписа му под бележката " Слаб 2 - надран си "
Какво да го правя, като обича да прави двойно салто с троен толуп, завършващо обикновенно с приземяване върху ръката ми и демо на системата 4-4-2
( 4 лапи - 4 дерки - 2 реда зъби )
Правих му и снимки на Плана, но не ми е оставало време да ги сваля от телефона , за да ги кача в галерията - стане ли, ще пусна линка.
В интерес на истината топуркането му не можа да бъде документирано, май ще трябва да закупя накаква свръхскоростна камера за да го хвана в кадър, толкова бързо се носеше, че движенията му се сливаха.
Стив Болдуин от "Сянката" може достойно да му завиди.
Жалко ,че не можем да се прераждаме в животни, бих си избрал поне 2-3 живота в неговата роля.
Апропо, заниманията с котка подобряват уменията и в сферата на бойните изкуства, после ми се чудят с изненада отде са тия рефлекси.
Ми да ми питат личния треньор - котака !
Познай от три пъти, колко време се задържа ?
Инак този серсемин е чистофайник. Носил съм го да го гледат в къща с двор по време на отпуската ми - по цял ден си е обикалял из двора, а като му дойде на зор все припка да си търси котешката тоалетна. Силикагелова, че от бентонита ходи после като бетоновоз из къщи.
Знае гада, че е скъп консуматив и ми гледа сеира ! :)
Котките не случайно са били на почит в Египет, предполагало се е , че могат свободно да се движат между световете на живите и мъртвите.
Моя засега е усвоил безпогрешно маршрута легло-хладилник - тоалетна :)
Хигиенични са, а и не се вдига голям шум след полунощ, когато на гадинката й скимне да търси съкровището на Сандокан там :)
Правих му една равносметка , че ми излиза по-скъпо от един пенсионер на ден, само дето пенсионера ще може и някаква полезна работа да ми свърши :)
Но, като ми е седнал по турски на сърцето - трая си го :)
Що се отнася до издръжката, отдавна съм престанала да правя сметки, щото няма да е в техен интерес:) Но има нещо много интересно, лично за мен. По повод какво ни дават, освен лежането на сърцето:) Мога в чисто материален план или просто като стечение на обстоятелства, в основата на които стои кучето ми, да кажа, че ми е донесло много много повече, отколкото му давам. Категорична съм тук:))))))Не визирам кучешките акота:)))
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът