Прочетен: 8736 Коментари: 29 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2008 16:50
Ако по понеделника, може да се съди как ще протече седмицата, то към края на тази ще трябва да съм на успокоителни в някой психодиспансер.
И странното е, че тази мисъл не ме плаши, даже го очаквам с някакво нетърпение.
Нима ще ми е лошо ?!
Тишина, спокойствие , пълна липса на телефони и други луди, които ежедневно се чудят на кой да позвънят.
И даже ще се грижат за мен. Сутрин, обед , вечер ! Даже и на повикване, нон-стоп !
Едни любезни хора , облечени в бяло, досущ като ангели, с едната ръка прикрита зад гърба носещи ми изненада.
Чух, че риза подарявали на влизане.
Е, малко й била кофти кройката, и ръкавите й били длъжки, та се налагало на гърба да се връзват, но айде ся холан, на харизан кон зъбите няма да гледаме я !
Очакват ме и срещи с интересни хора, не като омръзналите до втръсване физиономии от сутрешния блок.
Наистина интересни хора, хора на изкуството, осъзнали, че за човешкото въобръжение и воля граници няма. Държащи в ръката си винаги десницата на бога и по свойски хортуващи си с него.
Та сега си полудявам тихичко, ама наистина тихичко, защото ако го направя шумно ще се усетят и другите луди в офиса и те ще искат да дойдат.
Ще искат, ама няма !
Нали спасението ми ще е единствено далеч от тях ?!
На едно тихо, спокойно и приятно място.
Далеч от тях и по-близо до вас.
:Р
Все едно си чатят в чат недостъпен за останалите простосмъртни :)
Което е малко спорно, дори и според Сократ ?
Кой е зад решетките - въпрос на гледна точка .
Може би , ако се научим да разбираме по-добре себе си, с изненада ще констатираме, че голяма част от душевните болести се дължат на самота + егоизъм :)
И трябва да се намери някаква форма на борба със стреса, защото натрупването му влошава здравето ни. В много направления, злобата, огорченията и неприязънта са неща, които лесно прилепват по нас и трудно се свалят.
Заниманията ми с бойни изкуства ми помагат да сваля голяма част от стреса, пътьом след работа обикалям като гладно сомалийче да зърна нова книга от любимите ми автори, а те са немалко.
Съжалявам, че няма време за рисуване, действаше ми доста разтоварващо, но и поезията е добра алтернатива за намаляване на болката от ежедневието.
Блога засега е добър вариант, помага ми да се отърся от мислите си и да ги пусна сами да се оправят по света :)
И винаги съм се питал - какво е да си нормален, кой определя нормалността и по-какъв критерий ?
И не се ли бърка често "нормалност" с "удобно поведение" ? :)
И добре правиш, за стреса. Аз понякога го оставям да се натрупа повече, и тогава спасението ми е за по-дълго време катерене в планината, но задължително всеки ден, и повечко време край морето..Иначе не се издържа:) И аз съм тренирала бойни изкуства, но не за дълго, година и нещо само. Тренировките си бяха толкова силови, че не ми оставаше нищичко в главицата от мислите преди да вляза в залата:)
Остава ли ти време за четене, освен в електронен вариант!? На мен не много:(
Започвам я към 19.00 и... отлепям до към 2.00 - не я ли свърша не мирясвам.
Но поне заспивам доволно, нищо от това, че на другия ден ще съм със сенки под очите.
И понякога като отмине време , след добра книга , започвам да се питам - това чел ли съм го, гледал ли съм го, сънувал ли съм го ?
Толкова живи и силни са били образите в нея, че са станали част от моите спомени.
Може и да е форма на полудяване, но не смятам да се отказвам от нея.
Преди време тренирах тай-дзи-цюан ( тай-чи ), ба-а-авничко, спокойничко, релакс отвсякъде. Около 4 години, Ян стил ( по-флегматичния ).
В един момент се оказа, че извън формата, това което съм учил просто не е подплатено със съдържание и в реална ситуация не ми върши работа, затова и сега съм на карате - натоварването е добро, а и спаринга веднага ти избива от главата илюзиите за неща които не можеш.
Проверката си е добро нещо, помага да се отърсиш навреме от заблудите си.
Не съм зарязал китайските БИ, но специално за тай-чи се иска една много добра основа на която да
надграждаш с него, така че ще го оставим за по-късен етап от живота ми.
А инак, чувствам се много зле, ако пропусна тренировка, такова добро психическо разтоварване си правя в залата, че нямам думи.
Е, после от адреналина ми е трудничко да заспя, но... нали за това са книжките :)
На мен ми се случвало това, с книгите и филмите,след като съм чела книгата, после като гледам филма съм се питала, дали не съм го гледала това вече, всъщност сякаш съм го гледала..Но отдавна не ми се е случвало де:)
Масово плагиатстване един от друг на идеи и сюжети и вече половината книги мога да ги разкажа без да съм ги чел, само като им погледна заглавието и автора.
Добре е , че се появи новата руска школа на пазара, че да влеят малко свежа кръв.
Харесах си една нова на Балдачи и сега съм в размисъл - струва ли си или не ?!
Героят му е добър, но извън поредицата за клуб Кемъл, нещо не му вървят нещата :)
ПП от половин година съм на Шотокан - има много хляб в него, допада ми :)
Добри четива, поднесени по приятен начин.
Е, правя и грешки понякога с книги от рода на Клаузевиц, от който излезе добро преспапие :)
Има си книги , които трябва да се четат единствено, ако нямаш никаква връзка с цивилизацията.
Има си и такива вкарващи те в приятна меланхолия като Ремарк и Стайнбек.
За съжаление доста рано минах през класиците и напоследък имам време повече за разтоварващи четива ( фентъзи и трилъри ).
А инак кабеларката си я държа само заради канали от рода на дискавъри и хистъри. Останалото е таква боза, имам чувството че перманенто обявяват конкурс, кой ще пусне най-тъпия си филм ! :)
Луди в добрия смисъл на думата.
Хора, овладяли творческата си шизофрения в смисъл, толкова пълноценно се пренасят в алтернативния си свят, че пренасят и нас чрез тях.
Това според мен е наистина изкуство ! :)
Пропуска е поправим :)
Интересен му е погледа в/у сънищата, относно сексуалността се е поолял осезателно - явно малко жени са му пускали на аванта, че все там търси причината :)
А инак в психоанализата има хляб, но според мен все търсят под вола теле :)
Ползата от тях е, че поне за час има с кой да си поговориш на спокойствие :)
А за работното място - блога :)
Не се подлъгват по смехотворните тестове, масово публикувани в списания и вестници :)
а колкото до ризата -усмирителна се казва ..и ..разбира се не ти я пожелавам... :))))
Един от белезите й е да си отвориш блог :)
В интерес на истината имат най-добрия парк, който съм виждал в системата на здравеопазването.
Единственото което ме отказа да го ползвам за почивка бяха цените , искаха по около 15 лв за нощувка :)
Парка им е разкошен, има си даже и катерички.
Основните пари са ги хвърлили там, а заплатите на персонала са отчайващи.
Докторите си взимат добри суми за платените клинични изследвания, а за сестрите, които им вършат хамалогията попълвайки дневниците, не остава нищо.
Като хора, по-голямата част от персонала си е свестен.
Това което ме изненада, е че там се лекуват и хора със заболявания на опорно-двигателния апарат - дископатия и радикулити.
Е, как се лекуват не знам, аз моя проблем с дископатията си го излекувах с тай-чи, при това много ефикасно.
Правилните движения, тези които не са противоестествени на биомеханиката на тялото лекуват. То точно това си му е и в основата на тай-чи, да се научиш да се вслушваш в тялото си и правилно да разчиташ езика му :)
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът