Имах щастливо детство.
При баба и дядо.
Като едно нормално дете, чиито единствена грижа бе, дали приятелите ще са налице за поредната игра.
И някак си на игра, музиката навлезе в живота ми.
На един от поредните ми рожденни дни, ми подариха акордеонче.
Не, че е имало музиканти в рода ни, но хората не спират да вярват в чудеса.
Дядо ми, златни му ръце , все обичаше да си майстори нещо.
И покрай другите си неща, реши да ме направи музикантче.
И започна първо той, по слух да натъманява на акордеончето любимите си песни.
Получаваха се добре.
Дотам добре, че запали любопитството ми към този зелен разтегаем крокодил с клавиши.
И лека полека, акорд по акорд, започнах да докарвам "Хубава си моя Горо" почти като филхармоник, за всеобщо умиление на гостите вкъщи и за завист на приятелчетата.
Поотраснах и в училище започнаха да обикалят разни емисари, да си набират деца за клубовете по интереси.
Не ме взеха за баскетболист , нямало високи хора в рода ми.
Глупаци, баща ми е още един ръст над мене, кой им е крив че не са го виждали.
Минах през всевъзможни кръжоци , благодарение на които научих, как може да се направи атомна подводница в домашни условия от капачки за буркани и още куп полезни неща.
Все още съжалявам, че не ми позволиха да запаля в класната стая, сътворения от мен макет на вулкан, а бая миниум и бронз му бях натъпкал в гърловината.
Будали.
После цял месец си гърмяхме с амунициите заложени в него, за ужас и стрес на бабичките пред входа.
Както и да е, растях , а с времето нарастваше и любопитството ми към музиката.
Мои съученици се записаха на уроци в детската музикална школа "Мишо Тодоров" .
Ха, само те ли ще се запишат - записвам се и аз !
Определено бях разочарован, ми то там, само кавали, гайди и гъдулки.
Връчиха ми кавал.
Добре че не ми връчиха и овцете, които се полагат към него, че вече вкъщи бая добитък си бях събрал  и тези щяха да са в повече. ( Джералд Даръл е виновен ще знаете ! )
Гупи в буркана от туршия, котарак изтегнат на кревата и костенурката Петкан , която намерих на лозето. Котарака все си беше на леглото, защото Петкан обичаше да го захапва за опашката, за да го теглят на буксир.
Тогава за първи път разбрах и какво значи китайска опера - котарака изнесе цял концерт. На няколко пъти, докато подобри отскока си от място.
Имах и папагали , но никога не се връщаха след като им отварях клетката.
Не пожелаха да станат пощенски гълъби, а така исках да ми донесат банани от Африка и парченце нефрит от Амазонка. Не искаха и да снасят, нищо че им сложих топче от пинг-понг да репетират.
Може пък женската да се е уплашила от размера му?
С кавала напреднах много.
Казаха ми, че трябва да се маже с олио, за да не се разсъхне дървото.
Баба с удивление наблюдаваше как олиото й пак е свършило, а кавала си лежеше лъскав и обилно смазан отгоре на гардероба.
Така си и лежа до момента , в който реших, че не ми е интересен и го върнах обратно.
Растях, минаваше време.
Гласът ми започна странно да мутира, дотам че да ме стряска и мен самия с извивките си.
Дойде време за първата ми ученическа бригада.
Лозя, кал, глад, скръб и мизерия.
И надежда никаква на хоризонта.
И пак дойде емисар.
Обявиха на всеослушание, че който се запише в духовия оркестър, ще може да напусне бригадата за да се обучава.
Бях сред първите.
Вкараха ме в една малка стаичка, а по стелажите инструменти всякакви наредени.
Лъскави, матови, големи и малки, извити и прави.
- Ти , на какво искаш да свириш ?
- Е , как на какво - на тромпет естествено !?!!
По него време за Луи Армстронг и джаз не бях и подозирал - не си мислете, че съм бил толкоз музикален !
Не, просто по него време, Фильо се появяваше на прозореца с тромпета и зазвучаваше песента "Детство мое". Е, може ли при такъв кумир, да предпочета друг инструмент ?!
Естествено че не !
- Съжалявам, много станахте мераклиите на тромпетите, секцията е запълнена - за теб има флигорна !
- А това какво е ?
- А бе, същото като тромпета, само дето натискаш отстрани, а не отгоре .
Е, чудо голямо, като няма риба и рака е риба.
За щастие флигорната не искаше да се полива с олио.
Закараха ни на морето, на Св.Влас.
Оказа се, че да си музикант е добре.
Единия ден нямаше грозде.
На другия ден имаше грозде, ама нямаше кофи.
Прехвърлиха ни да брулим бадеми.
Нямаше чували.

А морето бе на една ръка разстояние и не се искаше много за да забравим за труда, който облагородява.
Имаше и знойни чилийки в част от бунгалата до нас.
И вечер, кога звезди обсипят свода небесен зазвучаваше тръстиковата флейта в съпровод на китара и мелодични гласове.
Но нали си бяхме тъпанарчета, давахме мощен духов отпор с хора и маршове.
Аз помагах с погребалния марш.
Оказа се единствения , който може да се изсвири без да се натисне нищо по инструмента - таман като за мен.
Постигнахме примирие.
Чилийките пуснаха гювеч, а ние се облагородихме покрай тях.
Батковците даже по едно време си пръскаха с "мухозол" в гащите и подскачаха странно, някакъв странен чилийски танц бяха усвоили явно, докато изчезваха нощем.

И това отмина. Оказа се , че погребалния марш не се връзва нещо с портрета на Брежнев и Живков зад които вървях по манифестациите. Отказаха се с добро, не се наложи да ги моля дълго.

Мина време.
Запознах се с моето чудо.
Завършила музикална школа.
Пиано.
Оказа се, че ако се извадят бурканчетата със сладко, които криеше от брат си в пианото, то можело и да свири.
При това добре, много добре.
Класика и евъргрийн.
Просвирих и аз.
С една ръка , с две ръце, газ , спирачка, третия педал отдолу за какво беше, още не знам ?!
Комшиите им излязоха в дълга отпуска.
Казаха, че са заминали надалеч.
Улицата странно опустяваше, когато отивах за поредния си урок.

Нищо.
Сега пея.
Пея в банята.

Само едно нещо ми е странно.
Защо комшиите постоянно идват да ми носят кучешка храна.
Да съм бил нахранил кученцето дето виело от глад в банята, че нещо не можели да спят ?!
Маскари, ще видят те какво значи изкуство !

и умението да пишеш е изкуство.. ;)

защо не опита с контрабас???
Почти като цигулката е, но не се порязваш...(опит)...
Блависимо, можело значи да е и по-весело! :))))

Някак си не ми се връзва квадратурата на квартирата и рояла - освен ако не си постилам в него ? :) Мислех си за кейборд.

Контрабаса е добра идея, докарва по форма на жена, така че моето чудо няма да ми липсва много, когато пак отсъства.
Леле , ако трябва да ми го напълнят и с банкноти комшиите, за да спра да свиря - мезонет поне в Драгалевци ще си взема !

Гениална идея - заработи ли , имаш си процента ! :)

"...третия педал отдолу за какво беше, още не знам ?!
Комшиите им излязоха в дълга отпуска.
Казаха, че са заминали надалеч..."
За тях е бил :) за нищонеразбиращите от изкуство нервни съседи :)))
Има и други способи - вълнено одеяло! В първия вариант /ако липсва трети педал/ се закрепва отзад на металната рамка на пианото, а във втория вариант - свирещият се увива плътно в него, за да не го боли от падащата мазилка от тавана, когато съседите решат да изразят отношението си към уменията на пианиста ;)

не опитвай с контрабас - лесно се вдига и чупи в главата, а пианото е достатъчно тежко, за да предизвика подобно желание у недоволните.