И все ми се повтаря -
Бъди сериозен, 
бъди и ти, 
сухо сдържан,
като нас  !
А аз не мога,
таз песен на живота
тъй слушам си
унесен в захлас.
Не спирам да се удивлявам
на красотата що струи
 на ручеи край мен.
На теб , на нея и на него,
на доброто
де срещам с всеки ден.
И някак си
успявам да погаля
всяко стръкче красота.
Това и ме облагодарява
това и прави ме човек.
И моля се,
и моля се на Бога,
все тъй щедро да раздава.
Със пълни шепи
всеки ден.
Да бъде щедър 
в красотата
за теб, за нея и за мен !
И пак привеждам се
и вдишвам красота,
поредно стръкче
ще погаля.
Поредна
сбъдната
мечта.

Не ги слушай тези, дето ти повтарят такива работи! :)
Или и ти им повтаряй - бъдете като мен! :)))