Странен ден е днес.

Иска ти се да свършиш всичко, а някак си нямаш желание за нищо.
Ще ти се да си лежиш, да мързелуваш и нищичко да не правиш до края на деня.

И същевременно те гризе мисълта, че пропускаш да оползотвориш един от малкото почивни дни ?
Хем ти се иска, хем и някак си се чувстваш подтиснат от предстоящата работна седмица.
Опитваш се да си я представиш , каква би могла да бъде.
Да предвидиш в аванс изненадите, които би могла  да ти поднесе и да си разпределиш силите така, че да стигнат до следващата неделя, когато всичко започва отначало.


Исках да си говорим за много неща.
Но всеки път, когато погледнех към което и да е от тях, то се свиваше в ъгала си и ме молеше - Хайде да не е днес, спи ми се.

Затова и ще ги оставя на една страна - нека да си почиват!
И мимоходом ще поглеждам във вашите блогове за късчета настроение.

Тихо ще влизам, 
следа не оставил.
За малко забравил
кой ден си е днес.
Погледнал набързо,
преминал за кратко,
обсипан в цветен прашец.
През цветни градини
и сънища странни
мечтите докоснал
за новия ден.
А вие пишета,
раздавайте щедро,
това що отвътре блести.
Не му се косете,
то толкоз е сладко
наивно във свойте мечти :)