Постинг
10.06.2008 14:57 -
За ключа от бараката
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1362 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2008 15:03
Прочетен: 1362 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 10.06.2008 15:03
Днес покрай риенето в плявата си намерих още едно бисерче - Монах и крадец , което ме накара за пореден път да се замисля, защо едни неща на които много държим, упорито избягват да се случат и обратното, как без да си даваме сметка понякога постигаме чудеса.
Едва ли когато Месията е произнасял "Бъдете като децата" е имал впредвид, да тропаме разочаровано с крак , когато не е на нашето и да хленчим било пред приятели, било в блога си.
По-скоро е било, да запазим в себе си откривателския дух и усърдието, с което децата откриват живота за себе си. И както стъпка по стъпка, с цената на поредните одрани колена и лакти те се учат да вървят, така и ние стъпка по стъпка, постепенно и търпеливо да преследваме целите си.
Без да искаме резултат, незабавно, на мига и веднага... и ако може.. без никакви усилия положени от нас за целта. За съжаление субкултурата на всеобщия ненаситен консуматор ни влияе зле в това отношение, приучавайки ни да вярваме, че нещата които получаваме в живота ни , ни се дават даром.
Не, за всичко се плаща.
И по-страшното е , че за повечето не се плаща с пари.
Не може с пари да си купиш изживения опит, приятелите, тъжните и щастливи моменти в живота си.
Парите могат само донякъде да намалят съпротивлението по трасето, но не и да заместят усилията които трябва да положим, за да излезем с вдигната глава от поредното изпитание, което поднася живота ни.
Чудите се вече, що за дълго встъпление е това, нали ?
Е, и аз се чудя, но просто така си върви мисълта ми днес - на приливи и на отливи, на вълни прескачащи през многобройни асоциации и неща навеждали ме на размисъл преди това.
За това, защо нещата се случват, едва когато вече ни е почти безразлично за тях.
Може би в момента в който се дистанцираме от крайната цел и спрем да насилваме нещата които правим, те си напасват по местата, всичко си е съградено качествено и навреме, и започва постепенно да изплува образа на търсения резултат.
Тухличка по тухличка, бавно и с постоянство напредваме, без да гледаме с постоянна тревога напред и без да изпадаме в излишно самодоволство пред постигнатото до момента.
Хубавите неща не са планирани. Те просто се случват от самосебе си , когато ние сме им създали нужните условия за да се проявят.
Никога досега, когато съм си казвал - Дай сега да направим нещо умно, нещо красиво ! - не се е получавало.
Защо ли ?!
Може би защото с настройката си да направиш нещо изключително, нещо уникално и неповторимо сам затваряш за себе си вратата водеща към него.
И забравяш най-важното.
Хубавите неща стават неусетно.
Ей така, между другото.
От нас се иска единствено волята да вървим напред, усърдието да правим нещата такива , че първо на нас да ни харесват и търпението да дочакваме резултата на труда си.
Невъзможни неща просто няма.
Има единствено такива, за които не сме подготвени добре.
Едва ли когато Месията е произнасял "Бъдете като децата" е имал впредвид, да тропаме разочаровано с крак , когато не е на нашето и да хленчим било пред приятели, било в блога си.
По-скоро е било, да запазим в себе си откривателския дух и усърдието, с което децата откриват живота за себе си. И както стъпка по стъпка, с цената на поредните одрани колена и лакти те се учат да вървят, така и ние стъпка по стъпка, постепенно и търпеливо да преследваме целите си.
Без да искаме резултат, незабавно, на мига и веднага... и ако може.. без никакви усилия положени от нас за целта. За съжаление субкултурата на всеобщия ненаситен консуматор ни влияе зле в това отношение, приучавайки ни да вярваме, че нещата които получаваме в живота ни , ни се дават даром.
Не, за всичко се плаща.
И по-страшното е , че за повечето не се плаща с пари.
Не може с пари да си купиш изживения опит, приятелите, тъжните и щастливи моменти в живота си.
Парите могат само донякъде да намалят съпротивлението по трасето, но не и да заместят усилията които трябва да положим, за да излезем с вдигната глава от поредното изпитание, което поднася живота ни.
Чудите се вече, що за дълго встъпление е това, нали ?
Е, и аз се чудя, но просто така си върви мисълта ми днес - на приливи и на отливи, на вълни прескачащи през многобройни асоциации и неща навеждали ме на размисъл преди това.
За това, защо нещата се случват, едва когато вече ни е почти безразлично за тях.
Може би в момента в който се дистанцираме от крайната цел и спрем да насилваме нещата които правим, те си напасват по местата, всичко си е съградено качествено и навреме, и започва постепенно да изплува образа на търсения резултат.
Тухличка по тухличка, бавно и с постоянство напредваме, без да гледаме с постоянна тревога напред и без да изпадаме в излишно самодоволство пред постигнатото до момента.
Хубавите неща не са планирани. Те просто се случват от самосебе си , когато ние сме им създали нужните условия за да се проявят.
Никога досега, когато съм си казвал - Дай сега да направим нещо умно, нещо красиво ! - не се е получавало.
Защо ли ?!
Може би защото с настройката си да направиш нещо изключително, нещо уникално и неповторимо сам затваряш за себе си вратата водеща към него.
И забравяш най-важното.
Хубавите неща стават неусетно.
Ей така, между другото.
От нас се иска единствено волята да вървим напред, усърдието да правим нещата такива , че първо на нас да ни харесват и търпението да дочакваме резултата на труда си.
Невъзможни неща просто няма.
Има единствено такива, за които не сме подготвени добре.
Златната лампа - знанието (просветлението)
Парцалчето с което я лъскат - делничното битие
Крадеца - пишман последователите, които искат знание за света и за живота, даром, без да са го изстрадали.
Стената - стената вътре в нас, между това което си мислим че сме и това което в действителност сме.
цитирайПарцалчето с което я лъскат - делничното битие
Крадеца - пишман последователите, които искат знание за света и за живота, даром, без да са го изстрадали.
Стената - стената вътре в нас, между това което си мислим че сме и това което в действителност сме.
Ти не си слагаш лепящи се бележки из къщата ?
А моя блог си е моята къща, дори и виртуална.
Слагам си една бележка ,за нещо над което да си медитирам по-нататъка.
А бе, хем ти се иска хем не ти стиска - хем се дразниш, хем да те подразня ?!!
Не спираш да ме удивляваш ? :)))
цитирайА моя блог си е моята къща, дори и виртуална.
Слагам си една бележка ,за нещо над което да си медитирам по-нататъка.
А бе, хем ти се иска хем не ти стиска - хем се дразниш, хем да те подразня ?!!
Не спираш да ме удивляваш ? :)))
Видно е, че притчата на Людмил много те е впечатлила и провокирала, paste-нал си и прозрението си на 1-ва линия;)
А всъщност само часове преди това ти сам си написал текст, макар и продиктуван от други размисли, в които ключови са ИСКАМ, ЗНАЯ, МОГА, ВОЛЯ и ТЪРПЕНИЕ.
Май наистина вчера си намерил ключа от бараката:)
ОТКЛЮЧВАЙ СМЕЛО!
цитирайА всъщност само часове преди това ти сам си написал текст, макар и продиктуван от други размисли, в които ключови са ИСКАМ, ЗНАЯ, МОГА, ВОЛЯ и ТЪРПЕНИЕ.
Май наистина вчера си намерил ключа от бараката:)
ОТКЛЮЧВАЙ СМЕЛО!
Просто притчата която е дал Людмил ми е подействала като катализатор, за неща които си ги мисля от години :)
Огромно удоволствие е за мен, да чета автори, които те карат да се замислиш над същността на нещата и по тоя начин сам да си намериш нужните отговори :)
цитирайОгромно удоволствие е за мен, да чета автори, които те карат да се замислиш над същността на нещата и по тоя начин сам да си намериш нужните отговори :)
"сам да си намериш нужните отговори":)
Поздрав!
цитирайПоздрав!
Подарените знания лесно сдават багажа от неправилно възприемане :)
цитирайкакто си ми предложил в последния си коментар към "Монах и крадец" и прочетох този твой постинг. Още веднъж ми стана приятно, че притчата толкова те е впечатлила, но реших следващата да я пействам след ден-два, за да не се размива преживяването ми на тази радост, която ми донесе диалога с теб и Цвета след "Монах и крадец".
Сега във връзка с разсъжднията ти за парите в първата част на този постинг ще ти напиша една известна китайска поговорка:
"С пари можеш да си купиш къща, но не и дом; компания, но не и приятели; жена, но не и любима; гробно място, но не и място на небето "
До писане!
цитирайСега във връзка с разсъжднията ти за парите в първата част на този постинг ще ти напиша една известна китайска поговорка:
"С пари можеш да си купиш къща, но не и дом; компания, но не и приятели; жена, но не и любима; гробно място, но не и място на небето "
До писане!
Прав си, нека се насладим пълноценно първо на едното, а сетна на другото , за да не преситим сетивата си :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът