Нямате си и идея, колко е трудно за нормален човек да работи в офис с красиви колежки.
Зимата както и да е, студеното време кара всички да изглеждат унисекс и основните дразнители са притъпени, но стопли ли се малко и край на трудовия процес.
 Край на всичките ми опити да се концентрирам над работата си, при такова силно женско присъствие.
 Първичен инстинкт, усещане за жена - защо ли имам чувството че ги гледам всеки ден тези епизоди ?
 Трудно е наистина.
 И как може човек да работи, когато таман да свърши нещо и над рамото му се навежда колежка, на която би завидял всеки един кастинг за Плейбой ?
 То само да се наведе добре, но това което се вижда и това което е оставено на въображението, така ти се поднасят в непосредствена близост, че с мъка започваш да уцелваш клавишите на клавиатурата.
 Е, освен ако не си Бетовен и не свириш на орган, потропвайки с две удървени ръце.

Красиви са, и не само това.
Родени изкусителки са.
Бил ни слаб ангела на мъжете.
Слаб дръжки - просто на тях им е по-силен дявола.
Същия този, който им нашепва лукаво сутрин пред огледалото какво да облекат, кое докъде да оставят разголено и кое да оставят ефирно прикрито , за да вкара въображението ни в спиралата на страста.
А на нас колко ни трябва ?
Нюню.
На времето за един разголен глезен дуели са се обявявали, а сега се чудиш това около кръста пола ли е или е взела назаем носната кърпичка на баща си ?

И една странна игра се получава, аз се правя че не виждам, те се правят, че няма какво да покажат.
Самата скромност и трудолюбие сме си.
А не са една или две - много са.
Като казвам много, означава повече отколкото един мъж може да понесе.
Просто в един момент сетивата ти зациклят в точка на насищане и започваш да разбираш меките китки, защо са се оттеглили от тоя фронт.
Няма шансове за победа - винаги сме изкусени.
От вечните изкусителки.

Не възразявам.
Приемам всичко това, като едно изпитание за духа и.. кръвообращението ми.
Калявам се, с всеки изминал ден ставам все по несъкрушим и... все повече естет.

Благодаря ти Боже че ги има, инак само на бира и на мързел щяхме да си я караме :)

Това е късмета да се родиш мъж!

Има си хора за всичко. Изкусявай се, докато искат да те изкусяват, че после... остават само спомени :).

мине...или ще му свикнеш....:)))

А що не опиташ... да се изкушиш!? Би трябвало да ти помогне...

Не заради друго, ама скъса ли се веднъж синджира, после няма връзване :)))

Ей,това ми хареса.Особено за ангела и дявола.Разбирам те и ти съчувствам.Нищо,че съм в категорията на "изкусителките".Само си представи....офис-с мъжко присъствие?Ето...тя...жената влиза и още от вратата я пронизват похотливите мъжки погледи.А повярваи ми...някои са доста дразки....разсъбличат те с поглед.А тя какво да направи...освен да вдигне глава,да изкара напред гърди...да завърти дупе и да запали мъжкото въображение.Ами да! Наистина ви е трудно.Разбирам .

Старичка е таз игра
мъжът е в ролята на жертва,
a вий - Богините изконни в лова.
На колене сме винаги пред вас,
повалени я от див хормон
или от сляпа мъжка страст.
Объркани сме в свойте чувства,
загадка вечна ще останете за нас.

Предлагате ни се съвсем невинно,
минавайки случайно, уж дори.
Покажете едно, а друго да остане скрито,
да има стръв, да има плам.
Един ще гони, а пък друг ще бяга -
да има тръпка жежка в лова.

Едва когато, в плен останем,
доволни от геройски ни дела.
Едва тогава на илюзията идва края ,
разбулваща ви в делничната светлина
И истината пак ни осветява ,
тя толкоз стара ,
колкото е таз игра -
че не ловци сме били в рая,
а цел за вашите стрели .

Ах и уханията на някои от тях/природните де/ когато са леко запотени е шок и ужъс за цялата ми система

И слепец да си, не помага :)

колко хора в момента не само,че не ти съчувстват, ами ги тресе черна завист?! :))
Бачкала съм във фирма с преобладаващо мъжко присъствие и в общи линии още в първите дни си научих урока - за да ЧУВАТ младежите наоколо какво им говоря и работата да върви-никога с къса пола и деколте. Дънки и тениска. И само от време на време токчета, колкото да не забравят, че в офиса има жена... ;)

И точно заради това не разказах за Стаси.
За същата която и забраних да пристъпва на по малко от метър до мене, че после половин час не можех да си сваля пулса в рамките на нормалното .
За работа забрави до края на деня !
Не искам да изреждам какво и докъде бе изложено на показ, че девойчето си бе знойна хубавица, знойна бе, но защо трябваше така да ме изтезава ??!

И всичко си й бе по дрескода на фирмата - бяла ризка, поличка, бюстие на "триумф".
А аз се чудя какво ме стяга във врата, след като съм разхлабил вратовръзката докрай.

Тя кръвта се била отекла :)))

То това пречи най-много на работата :)

че поне половината от мъжката част обитатели на блога, искат да си сменят местото с теб!
Внимавай с кръвното!!!

Днес леко се ядва, защото захладня малко покрай дъжда и копринените блузки не са на предна линия :)

защо вместо да се жалваш не дадеш адреса на фирмата?:-))))))))))

я какъв як котак си имаш:)

Адреса бих го дал с удоволствие, но все пак ще е реклама на фирмата :)

В спедиция съм, ако ти говори нещо.
За капак сградата е огромна и има още сума ти фирми с куп служителки.

Така е , едно зло никога не идва само :)

Бях свидетелка на следната история:
Моя колежка застава до началника. Показва му някакви отчети - листове, листове. Той по едно време изръмжава: абе отдръпни се малко от мен! Тя (младо момиче) искрено учудено (какво му става на тоя?) и все пак малко кокетливо: ама аз не хапя! Той - вече почти разярен: затова пък аз хапя!
Абсолютно съм съгласна с usmivkata! :)

А знаете ли колко е трудно да си инструктор на мноооого жени!? А? :-)))

И после как няма да има поводи за ревност.
Знаем ний някои инструктори, да не казвам жабката с какво е пълна ! :)

Не, бе, не това имам в предвид....
НАИСТИНА е трудно! То с едни минижупи, то с едни дълбоки (като каньон) деколтета--- УЖАС! И после що магарето късало синджира...

Че ако ти сбъркат предавките , бая ще има да петлееш краката на излизане от колата :)

Имаше един английски филм - Изповедта на автоинструктора... Ами като го гледах ми се прииска да съм инструктор. Сега карам шоф курс и като го гледам моя инструктор на какво натоварване е подложен, веррно май трябват телешки нерви за тая работа...

Жалко! За разлика от теб, аз не се преструвам на равнодушен, когато ми харесва тази или онази жена, а и` го казвам (без това да означава, че се интересувам от глупости). Ако не поддържаше блога си в най-дълбока секретност от колежките ти, щях да те помоля да им предадеш, че ги черпя в заведение по техен избор.

Мисля, че колежките ти нямаше да ми откажат. Пък и всеки ден ли биха били черпени от хората (демек - аз), които (след много, много време) ще сритат седалищните части на политическата класа у нас!

не съм го казвал на тях.

Или искаш просто да те запозная с тях , за да ти го потвърдят лично ?

Хубави са и не ми се свидят - Бог, когато създава нещо красиво го прави за да могат всички да му се радват :)

Много антикултурен, провинциален женски вулгаризъм избухва при тебе, ужким анонимен, де...
Късметлия си, това си е!

Само констатирам, че по-трудно се работи сред красиви жени. Някои го разбраха, други наскачаха в завистта си, че съм се оплаквал.

Не забравям, че все пак ходя да работя, а не да пошляпвам колежките по задника или да им блея в деколтетата, щедро разкопчани - с две дини под една мишница не става - нищо , че са сочни напращели... :)

В интерес на истината отношенията с тях са ми добри, въпреки навика ми да си казвам открито когато нещо ми харесва - на принципа съм, че красивите неща трябва да се поощряват.

Работил съм и с крокодили, не по-зле отколкото с други хора.

Външния вид не е гаранция за успешна съвместна работа и си има една лека граница, която не е много удачно да се прекосява, ако човек не иска да превръща работното си място в терен за свалки, :)

ама после как ще ни вземат насериозно нас, жените, след като като приказваме, гледат 30 сантиметра южно от очите ни....

Така е, последно се гледа в очите :)

Природно си е заложено, а инстинктите са нещо силно , за да се преодолеят само с едните морални задръжки :)

МВнР на Лешпердистан изразява 100 процентова духовна подкрепа на статията.