Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2008 16:21 - Съвестта е гадно нещо !
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1180 Коментари: 8 Гласове:
0



 Ако някой някъде започне да оперира от съвест, ще съм първия му клиент.
Съвестта е гадно нещо, от вчера ме е загризала и не ме пуска пущината.
Знаех си, че ще се явявам на изпит, само дето си нямах идея за кога е планиран.
А инак тренировките си вървят добре, усеща се напредък и най-вече удоволствието от това да учиш нови неща , да се движиш, да си щастливо изпотен към края им и във вените ти да кипи адреналин.
Човек понякога се отказва от едно щастие в името на друго.
Напоследък ги поразредих.
И виновна за това е похвалата.
Похвалите ми влияят зле, много зле.
Карат ме да се отпускам.
Може би и затова, настръхвам когато някой почне да ме хвали за нещо.
Знам си, че ми предстои оливане.
Е, стана си и сега.
Вървят си катите, най-трудната я научих най-лесно, може би защото ме заинтригува най-много с трудността си, знам ли ?! И кихона тръгва добре, спарингите са радост за душата.
 Радост, защото виждаш колко много има да учиш, да тренираш, да отработваш бавно и постепенно и края му се не вижда. Това ме радва и стимулира да продължа напред.
 Миналата седмица Веско, направи грешката да ме похвали - стоял съм добре, не би трябвало да имам проблем с изпита. Това ще се пипне малко, онова ще се доизкусури..
 Че ми стана хубаво от похвалата стана ми, ама вътре в мен нещо се присви.

В понеделник видях книга от автор, който си го дебна от месеци да излезе нещо ново. Книжката дебела, сюжета сбит, героя е без ореол, даже има и нотки на хумор - е , как да не залепнеш за нея.
Така залепнах, че не видях как съм отървал времето за тренировка...
Е, станалото-станало, имам още две за седмицата - ще компенсирам в сряда !
Идва си вчера срядата, още от сутринта мятам протекторите, ръкавиците и кимоното в колата, ако се случи да закъснея на работа, да мога направо оттам да ида на тренировки, без да ми се налага да се прибирам за тях.
Всичко си е тип-топ, деня някак си се изнизва, даже имам време и да мина покрай нас за свиждане с котака и неговите социални нужди.
И както си релаксирам ми прозвънява телефона, брат ми пристига.
Чудото е на ква-ква аеробика и няма да си дойде скоро.
- Към колко ще дойдете ?
- Към девет, девет и нещо .
- Чакам ви.
И няма как да не остана , за да се видим.
С него като малки ни бяха много пооптегнати отношенията, аз по-силен и по голям, той по-хитър и по-малък, бой , писъци и раздори - позната история.
 В един момент отношенията ни се пречупиха и си станахме много близки. 
Виждаме се 2-3 пъти в годината, не върви да му кажа - отивам на тренировка, дай да се видим друг път.
С нотка на вина, зарязвам идеята, че ще се тренира и започвам да си вкарвам къщата в ред и да приготвям нещо за вечеря. Нищо сложно, чакането си бе повече от свършеното.
Хапваме си, благ моабет, салатка и ракийка и по едно време ми присветва скайпа - Ти смяташ ли да се явяваш на изпит ?!
Мразя да се оправдавам.
Мразя, защото каквото и оправдание да изречеш, стореното си е сторено и няма връщане назад.
И ми се счупи настроението от снощи насам.
Съвеста ми ме кара да се чувствам зле, защото треньора ми даде всичко от себе си, за да науча нещо, а аз на едни тренировки не ходя редовно.
Преместил е изпита за другата сряда, а е щял да бъде утре.
Предполагам, за да не го излагам.
Аз , и другите като мене.
За другите не мисля.
Мисля само за себе си и ... ми е .. едно такова.. нямам думи как да го нарека .
Съвестно ??!



Гласувай:
0



1. udarensamolet - кимоно, протектори, ръкавици. . ...
19.06.2008 16:24
кимоно, протектори, ръкавици.. какво тренираш? и аз на мене навремето ми бяха постоянните спътници в живота.. :))
цитирай
2. valsodar - Карате - шотокан
19.06.2008 16:30
Карате - шотокан, харесва ми въпреки че го играя от скоро, няма и година.
Преди време, около 4 години поред Тай-Дзи-Цюан ( Ян Стил ) основно, малко от Чън стила и съвсем бегли познания в/у Вин Чун.
цитирай
3. udarensamolet - хех, колега. . аз 3 години се потях с ...
19.06.2008 16:35
хех, колега.. желая ти мн успехи.. аз 3 години се потях с годжу-кай каратето.. ама спрях.. и много съжалявам за което :))
цитирай
4. osaka - Yes!
19.06.2008 16:37
Съвестта си е такава, обаче ти ще защитиш изпита, щото се вижда, че си научил много. Това са източните бойни изкуства - развиват те и философски и одухотворяват. дори да си бил все така отговорен, мисля че с тренировките ще ставаш още по.
готино ми стана като прочетох "изповедта" ти.....
Поздрав и успех! :)
цитирай
5. valsodar - Крастичка си е :)
19.06.2008 16:39
И крастата се усилва с течение на времето.
Хубавото е, че няма край - винаги има какво да се научи, винаги ще има неща които да не знаеш и умения които да придобиваш.
И нещата са учудващо прости в същината си, макар и привидно да изглеждат сложни.
Но именно тази им простота ги прави толкова трудни за усвояване :)

Яд ме е на себе си.
Не заради друго, а за това че таман подкарам нещо като хората и се отпускам. При това тоя кусур си го знам и гледам да си се пазя от него, но все успявам да се изненадам сам.
цитирай
6. kalbotobg - Вътрешен...
19.06.2008 20:19
Вътрешен стил си заменил с шотокан?
цитирай
7. valsodar - Да и не съжалявам :)
19.06.2008 20:25
А и самото делене на вътрешни и външни стилове ми се вижда смешно, защото под вътрешен се е разбирало вътрешния двор на доджото - най-доверените ученици :)

В интерес на истината, принципите които са заложени и в двете БИ са абсолютно едни и същи, просто са гледани от различни ъгли :)
цитирай
8. bobibobi - без заглавие
19.06.2008 23:38
треньори или учители, без значени как ги наричаме дават много от себе си, за да научим нещо, за да се представим добре. Правят го заради нас. Колко кофти ми стана, защото се сетих колко пъти съм разочаровала сенсей ( а за колко ли не се сещам) и как той продължава да ме подкрепя...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7394606
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив