Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2008 16:41 - A бе, много се чудя...
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1655 Коментари: 8 Гласове:
0



A бе, много се чудя...дали изобщо си заслужава да се пише за тези неща ?
И все още се чудя, но явно няма да ми мине, докато не си го кажа .

Не е кой знае каква болка за умиране , поне за мен.
Става дума за подлярщинката.
За тази същата, която някои наранява по много, а по-дебелокожи като мен...в повечето случаи само  разсмива.
Може би, прекомерното й изпитване на гърба ми, ме е направила по-неподатлив към нея ?
Възможно е.

Човек се уязвява, когато си има стърчишки по себе си , по които да се заловят дребните душици, изпитващи удоволствие от това да потормозят някой.
И той вземе, че им се върже, с което им доставя още по-голямо удоволствие и ги настървява все повече и повече да му лазят по нервите .
И става ми ти една... не е за разправяне, а още по-малко за гледане.

Дребните душици си ги разбирам, те затова са си и дребнички, това могат, това им доставя удоволствие, дотам са им възможностите.
Което ме подсеща за нещо интересно, казано от един наркоманизиран окултист Карлос Кастанеда - за личния тиранин. ( Който го е чел, ще се сети , какво си имам наум :)) )

Колко му е, ако ти е по-силно развито честолюбието и си започнал да се взимаш нездравословно насериозно да те заковат, точно по този параграф ? Като се опитат да те унизят, както те си могат.

И в един момент се питам, а как следва да се постъпи ?

Ако ги подминаваш великодушно, те се множат като паразити попаднали на плодородна почва.
Ако вземеш да ги понариташ, те пък почват да се кефят на отделеното внимание и ти хабят енергията в пълни глупости.

Блогосферата е интересно място за наблюдения в тази сфера, хора всякакви, в т.ч. и такива от чиято реакция и поведение, може да си извадиш полезни изводи и съответен опит.

А бе, в общи линии... не си заслужава изобщо да се коментира.

Няма как това което се случва тук, да не е отражение на това, което ни заобикаля в реала.
И факта, че сме донякъде анонимни не променя изобщо нещата, напротив може само да ги подсили  с фалшивото си усещане  за неприкосновенност и  недосегаемост.

 


Тагове:   Много,


Гласувай:
0
0



1. miralyub - Аз ги наричам помияри. Понякога си ...
27.06.2008 16:50
Аз ги наричам помияри.
Понякога си струва да ги изтърпиш, само за да видиш падението им. А то никога не закъснява, повярвай ми...
цитирай
2. valsodar - То , как ще ги наречеш няма значение :)))
27.06.2008 16:56
Просто имат поведението на пирани, надушат ли малко кръв и атакуват безпогрешно по слабите ти места.

В това отношение може даже и да са ни полезни, показвайки ни точките в които сме уязвими.

Но от друга страна , да си ги траем безропотно... означава, че одобряваме делата им.
И от ден на ден те се чувстват все по-силни в безнаказаността си.

Което ми напомня за едни кафяворизци от миналия век - и те така са стартирали и за тях така са се чудели, дали са поредните хулигани неориентирани.
До момента, в който вече е било късно, за каквото и да е било !
цитирай
3. benra - винаги
27.06.2008 17:37
това, което се случва е отражение на това, което ни заобикаля. Обаче трябва да се говори, мълчанието е знак на одобрение, съвършено прав си.
цитирай
4. rummi - съветче
27.06.2008 17:46
ако не ти се занимава - подминавай

ако решиш да се занимаеш - проучи обекта и го настъпи, като гледай да е по мазола

аз така правя - според както ми дойде
цитирай
5. slavuncho - Навремето по "Дойче веле" разказваха такъв виц:
27.06.2008 17:56
Каква е разликата между немеца и българина?
Ами, българина като види, че съседа му си е купил нова кола ще мине с пирон покрай нея и хубаво ще я одере.
Германеца, в същата ситуация, ще се замисли как да увеличи приходите си за да си купи по-хубава.
Май не е много смешен, ама...
цитирай
6. valsodar - Славунчо :)
27.06.2008 18:02
Примера ти прекрасно илюстрира нещата :))
Което си е верно - верно си е !
Много по-лесно е да оплюеш нечий труд , отколкото ти да положиш такъв :)))

То се вижда навсякъде, неслучайно вестниците се продават заради лошите новини на челните страници :)

Евала на румънския парламент тия дни !
Чухте ли за решението им лоши/добри новнини да са 50/50 , защото лошите влияят деструктивно ?!
Има някаква логика :)))
цитирай
7. slavuncho - Моите спомени от Румъния са
27.06.2008 19:07
от гарата на Букурещ. Пътувах за Ленинград - тогава така се наричаше Санкт Петербург - за по-младата аудитория. Румънци от всякакъв пол и размер подскачаха около влака и крещяха "БТ", "БТ" и за един стек цигари бяха готови буквално на всичко!
От тогава не съм минавал през тази страна, а само над нея, но виждам и чувам все по-хубави неща. Явно румънците са се вчовечват по-бързо от нас :(. Все пак, такава разпоредба е леко смущаваща, но има и резон...
Абе, остава и албанците да ни надминат и ще станем съвсем за посмешище...
цитирай
8. laurencia - .. .
27.06.2008 20:30
Има три варианта на реакция срещу досадниците, според мен:
1. Не обръщаш внимание, подминаваш ги с усмивка. Има опасност, обаче да продължават да ти се качват на главата;
2. Поставяш ги на мястото им. В повечето случаи това само ги настървява допълнително;
3. Реагираш нестандартно. За мен това е най-добрият начин, само трябва да ти дойде наум какво точно да направиш според конкретния случай. :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6338094
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715