Не искам постинга да влиза в "избрани" ,
не ми се пише за поредни лични драми. :)
Затова и с мерената реч , с думички подбрани
ще ви въведа в една идея , що ме осени.

За това, кога си стават най-добри нещата,
кога си бликат те директно от душата.
И как без даже да го осъзнаем
промисъла божи, може да си разгадаем.

Изисква са по щипка вяра
от талант лъжичка малка,
примесени с желание за по-добро.
И мост прехвърляме, дори за кратко
към свят  изгубен, свят в който няма зло..

Детето в нас, дали ще пак събудим,
дали животът пак ще е една игра ?
От нас зависи, стига да го пожелаем -
с щипка вяра е променяп се света.

Не иска се по много, 
не иска се усилие дори.
Тук всеки прави първа крачка,
неуверено, с поклащане почти.


Подкрепяни от двата свята
от този тук и другия
на нашите мечти.
Открили на надеждата вратата,
през която преминават
нашите съдби.

Че тъй, забравих аз , за що ще пиша.
Забравих за началото дори.
Отново съм разсеян, не внимавам.
Ний, май за нещо се поспряхме да говорим.. ?
Нали ?


Амнезия ?!
Уви !

Чакай бре, човек, то жега, жега, ама ти колко бири изпи, преди да изпишеш това?
Да не си напил и котака, че грях ти на душата!

И шуменско не ща да видя
че още в мене нещо си шуми.
Там нейде тихо си бълбука
поезия на ... хлъц.. струи :)

Сезон на дините при мен е ...
Така са сочни, напращяли :)
Ела римувай с мен, човече
че вдъхновението ме удари...:) :)
И зарежи я тая топла бира,
кибапчетата даже са студени
духовната храна напира ,
е хайде, де римувай с мене...:)

Алиби нямам си за да лудувам,
а и махмурлук ме тежък гони.
За дини пресни ми говориш,
с това ме искренно заинтригува.

Днес май ще съм си аз на пости,
духовно пак ще го раздавам.
Та стягай се, ще имаш гости
блога твой, ще навестявам ! :)))

Заканата ти ми хареса
и ми запали интереса
Обичам рано сутрин да римувам
и цели нощи да будувам
Сега съм тука вече
и стягай се, човече...:)

Аз стегнах се
и Музата приведох в ред.
Патрондаша поетичен зареден е,
ще се пуца яко в блога днес !

Какво да гръмна от пусия ?
Нещо шарено и пърхащо с крила ?!
Прости ми Боже - поразих я !
Туй, чужда Муза е била ! :)))

Брей, че самороден талант си! Браво! Пишеш добре проза, поезията, виждаме, също ти се отдава, котки гледаш успешно, планинар си, от създаване на нов вид мед разбираш... От какво друго, дето ние не знаем :)))

Повтарям си ренесансовия епизод.
И тогава съм отбирал от всичко в двора на мецената, но... нищо не съм докарал до там, че да се открои сериозно на него фон изпъстрен с титани като Леонардо и Микеланджело :))

Нищо ново под слънцето.

Разликата е съвсем незначителна - тогава съм го правил за пари и призвание, а сега само за удоволствие и за начесване на поредната крастичка :)))