До днес възприемах журналистиката едва ли не като свещенодействие.
До днес.
Защото днес усетих, че с тези списали водещите новини по вестниците сме гледали едни и същи филми покрай случая Бончев и отвлечената му съпруга.
 Оказа се , че родните ни бандити са минали през специален курс на обучение в меката на отвличанията Мексико.
 Кой не е чувал за него, кой не е гледал филма "Мъж под прицел" с Дензъл Уошингтън ?

Оказа се, че за да се изпише даден материал, не се иска информираност по въпроса , а просто малко по-развинтена фантазия, която да припокрие донякъде измишльотините на читателя по въпроса , за да възкликне той към околните , считали го до този момента за пълен лунатик с думите - Казах ли ви ? - размахвайки гордо в ръка статията.
 
 Така че, пред всички нас се очертава едно интересно ново поприще за реализацията - журналистиката.
От нас не се изисква почти нищо, освен повече изгледани холивудски филми в арсенала и умението да пренесем сюжета им като новина.
 На всеки опит за критика, можем лесно да отговорим, че това ще попречи на разследването и да си продължим с поредната лакърдия.
 За подобни четива винаги ще си има жадна аудитория, четяща ги с едно странно и необяснимо усещане за дежаву, което само ще засилва вярата й в нас и в нашия професионализъм.

търсенето определя предлагането!
хората искат зрелища и пикантерии. това е продаваемо и вестниците им го доставят...

Какво свещенодействие виждаш в тълпа девойки, преследващи "лицето на деня" с грейнали очи, глуповати усмивки, преливащ диалект и GSM-чета в ръце? Е, може да има нещо общо с древните вакханалии, но...
За каква журналистика говорим, когато медиите се позовават една на друга, а депутатите изсмукват поредната си огнена филипика от вестникарските страници?
miralyub пише, че "хората искат зрелища и пикантерии". Да, ама аз не искам! И много хора не го искат. Искат го тези, които управляват чрез принципите "Хляб и зрелища" и "Разделяй и владей". Искат го, за да продължат да ни управляват и да ни правят не на маймуни, а на мноооого тъпи маймуни!

Познавам някои журналистки - идеално се вписват в описанието дадено от тебе :)))
Просто се чудя дали си заслужава вече излагацията, човек да се нарече журналист ?
От един светещ прозорец в щатите тръгна аферата Уотъргейт, а тук и избухването на 100 тона боеприпаси и открадването на още 150 не може да ги размърда ?! :)

но за някои хора е страшно престижно и неотразимо. Нали знаеш - в казармата - дай на някой една нашивка и му гледай сеира :).
Има и журналисти в България, но се броят на пръстите на една ръка.
Всичко останало, срещу добро възнаграждение, "работи" за Някой...
А ние - без никакво такова, се ядосваме и псуваме...
Най-добре е да не им се обръща внимание. Природните бедствия, в голяма им част, са причинени от хорската глупост :)

Същите журналисти до миналата седмица писаха, че Бончев вече е убит. Заровен, разтворен, нарязан и какво ли още не, все от сигурни анонимни източници близки до МВР, семейството и бабата на комшиите. И какво се получи когато Бочев се появи?!? Същите журналя първи се "присламчиха" към новината и започнаха с писаниците какво точно било ставало, докато Бончев е бил задържан, какво щяло сега да стане, след като отвлякоха жена му и пр.
Жалка работа