Постинг
16.07.2008 16:31 -
Поръчка за разказ.
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2119 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2008 16:35
Прочетен: 2119 Коментари: 19 Гласове:
0
Последна промяна: 16.07.2008 16:35
Явно съм много тъп ?!
Ама толкова тъп, че чак ми е тъпо да го осъзная.
Или вече съм си изгубил усета към изкуството, или то се е променило дотам, че да не мога да го възприемам като такова ??!
Нещо не мога да алдисам идеите на разкачетата, в категория "изкуство" ?
А инак обичам да чета разказчета или къси новелки.
Къси , къси, та чак късички.
Дотам докъдето ги хваща екрана.
Щото надолу продължи ли фермана, почва едно таковата бързо приплъзване на текста с помоща на мишока, че... отиде и разказ, отиде и изкуство.
А едно време си бях фен на Фицджералд точно по тая причина - води те , примамва те да го следваш , омайва те и те настройва да се случи нещо определено и таман да си кажеш - А , стана ! - то вземе, че стане нещо съвсем друго на финала. Голям хитрец, голям тарикат - един от любимите ми майстори, неподражаем за съжаление тук.
Някак си, с тъга осъзнаваш, че старата гвардия е няма, а новата й смяна е забързана , надъхана в повествованието си, стреми се да те обсипе с максимум гледки и чувства за минимум време, и на финала вече си изпотен от пълно изтощение на сетивата.
А ми се чете нещо кратичко, простичко , почти дебилно - за олигофрени като мене.
Ако може с къси изречения, че на дългите винаги им отървам мисълта между запетайките и тиретата .
Не ми се ще, пак поради липса на какво да се чете, да се налага пак да прописвам, защото си ме гони скуката, музата съм я натирил на майната й да почива и тя ( представи ми копие от колективния й трудов договор - имала право и на това , мамка й ! ) , та сега се надявам някой който е изчел всичко това, да се смили над мен и да ми напише нещо си.
Нещо късичко, с изречения простички, елементарен сюжет и неочакван обрат на финала.
Нещо което поне малко да наподобява любимото ми разказче за почакаймалчовците :)
Чели сте го нали ?! :))
Ама толкова тъп, че чак ми е тъпо да го осъзная.
Или вече съм си изгубил усета към изкуството, или то се е променило дотам, че да не мога да го възприемам като такова ??!
Нещо не мога да алдисам идеите на разкачетата, в категория "изкуство" ?
А инак обичам да чета разказчета или къси новелки.
Къси , къси, та чак късички.
Дотам докъдето ги хваща екрана.
Щото надолу продължи ли фермана, почва едно таковата бързо приплъзване на текста с помоща на мишока, че... отиде и разказ, отиде и изкуство.
А едно време си бях фен на Фицджералд точно по тая причина - води те , примамва те да го следваш , омайва те и те настройва да се случи нещо определено и таман да си кажеш - А , стана ! - то вземе, че стане нещо съвсем друго на финала. Голям хитрец, голям тарикат - един от любимите ми майстори, неподражаем за съжаление тук.
Някак си, с тъга осъзнаваш, че старата гвардия е няма, а новата й смяна е забързана , надъхана в повествованието си, стреми се да те обсипе с максимум гледки и чувства за минимум време, и на финала вече си изпотен от пълно изтощение на сетивата.
А ми се чете нещо кратичко, простичко , почти дебилно - за олигофрени като мене.
Ако може с къси изречения, че на дългите винаги им отървам мисълта между запетайките и тиретата .
Не ми се ще, пак поради липса на какво да се чете, да се налага пак да прописвам, защото си ме гони скуката, музата съм я натирил на майната й да почива и тя ( представи ми копие от колективния й трудов договор - имала право и на това , мамка й ! ) , та сега се надявам някой който е изчел всичко това, да се смили над мен и да ми напише нещо си.
Нещо късичко, с изречения простички, елементарен сюжет и неочакван обрат на финала.
Нещо което поне малко да наподобява любимото ми разказче за почакаймалчовците :)
Чели сте го нали ?! :))
:)
цитирайМоже и да пробвам, но не обещавам...
цитирайМоже пък и да се получи нещо ?
То човек никога не знае, понякога нещо банално води до нещо гениално и обратното, желанието за гениалност може да опосредстви и най-добрата идея :)))
Не се напъвайте по много - яваш, яваш - па каквото стане ! :)))
Аз слагам бирата в хладилника да се охлажда, че да има с какво да ви свестявам кат се разпишете ! :)
цитирайТо човек никога не знае, понякога нещо банално води до нещо гениално и обратното, желанието за гениалност може да опосредстви и най-добрата идея :)))
Не се напъвайте по много - яваш, яваш - па каквото стане ! :)))
Аз слагам бирата в хладилника да се охлажда, че да има с какво да ви свестявам кат се разпишете ! :)
Имало едно време (а и още го има) един блог. Блог.бг. Там можело да се срещнат всякакви писачи и драскачи. Но имало и много кадърни хора. Дето могат да се четат с огромен интерес.
Между тези, интересните, бил и един блогър с ник valsodar. Той публикувал по няколко поста на ден. И добре му се получавали. Четен бил...
Имало и една блогърка (разбирайте мен), която го посещавала често. Защото харесвала постовете на valsodar и се забавлявала. Нищо, че някои от тях били със злободневна тематика. Ама, който си пише кадърно, пише си... Затова блогърката решила да му напише "нещо късичко, с изречения простички". На "неочакван обрат" не успяла да го докара. Ама толкова си можела. Надявала се поне написаното от нея да е допаднало на valsodar :)))
цитирайМежду тези, интересните, бил и един блогър с ник valsodar. Той публикувал по няколко поста на ден. И добре му се получавали. Четен бил...
Имало и една блогърка (разбирайте мен), която го посещавала често. Защото харесвала постовете на valsodar и се забавлявала. Нищо, че някои от тях били със злободневна тематика. Ама, който си пише кадърно, пише си... Затова блогърката решила да му напише "нещо късичко, с изречения простички". На "неочакван обрат" не успяла да го докара. Ама толкова си можела. Надявала се поне написаното от нея да е допаднало на valsodar :)))
http://fenris.blog.bg/viewpost.php?id=212903
цитирайСправил си се много добре :)
Сега отивам да видя дали Кроти е надвила мързела си или още се бори с него :)
цитирайСега отивам да видя дали Кроти е надвила мързела си или още се бори с него :)
На времето едни хора не били свободни и правели само това, което им се нареди. Правели всичко по поръчка на висшестоящите. Изпълнявали поръчките на Партията, срещу символично заплащане. Един ден Партията решила да ги освободи и те станали свободни. Макар и свободни, те продължили да работят по поръчка. Навикът им бил дълбоко вкоренен. Някои станали бизнесмени и започнали да изпълняват обществени поръчки, но вече не срещу символично, а срещу космическо заплащане. Малко по- глупавите станали политици и журналисти и започнали да изпълняват поръчките на бизнесмените, срещу несимволично заплащане.
Още по-глупавите станали килъри и започнали да изпълняват поръчкови убийства, срещу не дотам символично заплащане. Въобще символичното заплащане останало някъде в историята. Вероятно ще попитате, какво е станало с тези най, най-глупавите, които са над 70% от населението и не са успели да се докопат до някоя поръчка. Те изпълняват не поръчки, а разпорежданията на шефовете си, блъскат се по трамваите, изнемогват и се опитват като Сизиф, някакси да я избутат нагоре тази държава, или поне децата си. Но и тези хора не работят, срещу символично заплащане. Правят го, срещу смешно заплащане.
Добре, че аз се уредих поне с този поръчков разказ.
цитирайОще по-глупавите станали килъри и започнали да изпълняват поръчкови убийства, срещу не дотам символично заплащане. Въобще символичното заплащане останало някъде в историята. Вероятно ще попитате, какво е станало с тези най, най-глупавите, които са над 70% от населението и не са успели да се докопат до някоя поръчка. Те изпълняват не поръчки, а разпорежданията на шефовете си, блъскат се по трамваите, изнемогват и се опитват като Сизиф, някакси да я избутат нагоре тази държава, или поне децата си. Но и тези хора не работят, срещу символично заплащане. Правят го, срещу смешно заплащане.
Добре, че аз се уредих поне с този поръчков разказ.
Хареса ми.
Започвам вече да се чудя на това с каква закваска сме замесени, щом вече успяваме да се смеем над това, над което обикновенно другите плачат :)))
цитирайЗапочвам вече да се чудя на това с каква закваска сме замесени, щом вече успяваме да се смеем над това, над което обикновенно другите плачат :)))
нали не възразяваш , ако... започна да си събирам добрите думи за надгробна епитафия, че знае ли човек, как ще го опишат хайманите, като си замине ?! :))
цитирайПросто имаме силен дух, а това е най-важното. Колкото и да сме прекарани. Това ме подсеща пак за максимата на генерал Уилям К. Уестморленд - Главнокомандващ американските воиски в Южен Виетнам, който е казал: Когато ги хванеш за топките, няма начин умовете и сърцата им да не те последват.
Ние сме уникални , дори в такава ситуация - умовете и сърцата ни следват само желанието и ние да докопаме за топките този, който ни е хванал за тях.
цитирайНие сме уникални , дори в такава ситуация - умовете и сърцата ни следват само желанието и ние да докопаме за топките този, който ни е хванал за тях.
В какъв политически кадаиф живеем - всеки е хванал другия за топките с поредното компроматче, всички се борят с корупцията и всеки се надява на другите, че от страх няма да му разкрият бакиите :)
Днес правиха интересна аналогия между Б.Борисов и Първанов в тая насока :)))
цитирайДнес правиха интересна аналогия между Б.Борисов и Първанов в тая насока :)))
Съжалявам, ако е прозвучало като "надгробна епитафия". Не това ми беше идеята, ама карай :)
цитирайАз затова и почвам да си ги колекционирам, че откакто бях на един мемориум с "чемширени протуберанси" и вече тръпки ме побиват :)))
цитирайМи, събирай тогава! Ако случайно решиш, че са ти малко, обади се, ще направим каквото е необходимо :)))
цитирайhttp://lubopitka.blog.bg/viewpost.php?id=212925
цитирайhttp://stefanov.blog.bg/viewpost.php?id=213288 - добро е, въпреки че е малко тъжничко поради достоверността си :)))
цитирай
17.
анонимен -
и аз ще пробвам да напиша нещо утре
18.07.2008 20:43
18.07.2008 20:43
може и да стане.
цитирайЩе погледна и стискам палци, някой да не се самоубие, като го прочете :)))
цитирайТова http://lyudmilstefanov.blog.bg/viewpost.php?id=213389 се е получило много добре - напомня ми за Чандлър в часта му - размисли на Марлоу :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът