Жив съм.
Е, не това е начина , по който би започнал един пътепис, но на фона на преживяния потоп и опит от страна на "оня отгоре" да ни реши веднъж завинаги проблемите с евроинтеграцията, като направи в прекия смисъл държавата ни блато, каквото си е в преносния - да, Жив съм !
 Както във всяко едно пътешествие и в това си имаше известна доза наивитет, поне относно поносимостта ми към влага.
 Е, оказа се, че в еволюционно отношение отдавна съм преминал епизода със земноводните, така че единствено жабите приеха с възторг изсипалия се неколкократно потоп над главата ми и влагата проникваща във всичко и навсякъде около мене.
 В интерес на истината, вечните ягодови поляни над с. Давидково си ги бях набелязал отдавна, като едно идилично място за къмпингуване, така че след като промених законите на пространството, успях да вместя в хюндайчето багаж, който би се побрал единствено в камион с ремарке.
 Не питайте, какво бях натоварил защото ще стигнем и до там. Уви.
 Та, както най-невинно си браузвах в нета, така и в един момент се отзовах в дън гори тилилейски, ако все още има такива в роден мащаб.
 С небивали за мен умения успях да се справя с разпъването на палатката, за което ми спомогнаха повече инженерните умения, отколкото неразбираемата инструкция приложена към нея.
 И познайте кой пръв се курдиса в шезлонга пред нея ?
 Сетихте се, нали ?

 Не е случаен факта, че котките са едни от първите животни опитомили човека.
При това дотам успели с опитомяването на човека, че в тяхно име правим чудеса от храброст , само и само да не им накърним душевното спокойствие и рахатлък.
 В интерес на истината, докато бях зает с вратните пържолки на барбекюто, района бе щателно разучен, всички катерици и гущери прогонени по дупките им, а съответния периметър щателно маркиран, от новопоявилия се горски в нинджа окраска.
 
 Добре, че се сетихме навреме за светлинната му сигнализация, та освен хлопката на врата си имаше и един ясен начин за опознаване из драките.
 Хм странно, тая вечер бабите прибраха много бързо кравите от паша или кравите понесоха бабите - не разбрах, но за едно много кратко време от пристигането ни и разпъването на палатката, района онемя и се носеше само звука на щурци и далечно квакащи жаби, предкусващи идващия дъжд.
 Та като си говорим за дъжд, един съвет.
Не гледайте колко милиметра воден стълб издържа вашата палатка, няма смисъл.
Просто си вземете един найлон да я покриете, ако потопа вече е започнал, както се случи при мен.

Инак, какво да ви кажа за Родопите ?!
За тях може да се говори малко и много.
В случая ще е малко, защото как може да се пресъздаде с думи покоя на нощта, обсипаното със звезди небе и безбрежната тишина, нарушавана единствено от щурци и ниско прелитащи майски бръмбари заблудени в нощта от мириса на борова смола.

Ягоди имаше.
Казвам го за да ядосам някои хора, описващи как са търсели ягоди в дворовете на стари къщи. :)
Е, не ги търсете там, а в овразите на боровата гора, ниско долу на сянка и чат-пат между папрата осеял полянките между боровете.
 Определено ще ви е трудно да ги видите, така че нека обонянието да ви води !
Надали има по-прекрасен аромат от този на узрели диви горски ягоди насред борова гора.

Е, ние като едни груби варвари примесихме този божествен аромат, с един не по-малко божествен.
Този на вратни пържолки овкусени с 1001 подправки, печащи се кротичко на дървени въглища, подложени на чамова жар.



 И понеже съм си жалостив, няма да ви измъчвам с повече описания на това, доколко са вкусни запечени на жар , нарязани тиквички на резенчета поляти със сладък соев сос.
 То това последното хич не е патриотично, нищо че е чудесно мезе - не го опитвайте !

Та, както стана ясно, живота е прекрасен - ядене бол, котака е доволно послушен , а гледката и природата невъобразимо красиво.
 Така бе и до първия дъжд.
Ха, един дъжд ли ще ни уплаши ?
Палатката държи, а и барабанения звън на капките по нея дори си привнесе и нужната романтика.
Дойде и дългомечтания в прашна и жарка София хлад, а с него и въпроса - Ти взе ли онова дебелото родопско одеяло ?!
 Уви не, така че се насладих на студа подобаващо , поради загубената битка , кой да гушка котарака в ролята му на грейка.
 А дивака му с дивак, наместо да се примири с тая му роля, цяла нощ реши да снове из палатката и с рев и ръмжене да плаши таралежа, който бе решил да си свие гнездо на сушинка под нея.
 Е, за мое щастие не си сви гнездото под матрака , който бях надул, така че сутринта имах удоволствието да се събудя само леко вкочанясан, но не и натъртен от досега си с голата земя.

 Един ден дъжд - преживява се.
 Втори ден дъжд - проучва се водонепропускливостта на материята, от която е ушита палатката.
 Трети ден дъжд - гъбясва се от влагата проникваща навсякъде и се стяга багажа в посока цивилизацията.

 Та сбрахме днес багажа и обратно към кирлива София, но... по пътя минаващ през връх Свобода.
И този връх няма да ви го описвам - просто идете и вижте, още едно място което не може да се опише на тези, които ги е домързяло да отидат до там.

 Пътьом започнахме да се спускаме към с. Манастир.
А там ягоди, малини, малини и ягоди на цветни и ароматни гирлянди обкичили склона до пътя.
Още не е късно да се довлачите до там, не сме обрали всичко, кълна се !
 А котьо, само надзираваше от прозореца докъде сме с изпълнението на норматива и на празна кофичка недоволно мяукаше, недопускайки ни в колата
 

 Повече няма да ви отегчавам с това , как сменях предна гума в най-големия порой, след последния тунел между Асеновград и Пловдив поради свлякъл се камък от склона на пътя.
 Малко камъче с големина на агнешка главичка.
  Само един съвет към колегите шофьори - Колеги, много внимавайте, когато натискате бутона за вдигане на задното стъкло на колата.

 Може в един момент да се окаже, че през него се е подала нечия глава убягнала ви от вниманието, а звука определено се запомня за дълго.

 

Може да напишеш сценарий "С котьо на балкана"

Чувам преди малко да се разнася жален котешки рев.
Какво да видя ? Мила гледка - наш котьо седнал върху последния неприбран матрак, оставен малко да поизсъхне, души си го и си реве обратно за балкана.
Нищо, че на първата гръмотевица за малко не направи нова дупка на палатката в опита си да се шмугне немедлено в нея.
Храбрец е той - с ръмжене и ежене на опашка прогони всичко което наближи на един хвърлей от лагера !

valsodar, нали искаше приключение!:)))...гледам и Котьо се е справил мъжки:))..последната снимка кефи

Свикнал е да пътува, откак бе с размерите на мишле и честно казано, там където мнозина от нас спират, той си продължава.
Само нещо на гръмотевици не може да свикне, ама и те си перяха наблизо - на има няма стотина метра от палатката.
В петък го качвам на Плана за гъби.
Смятам да го обуча и на риболов.
Как може мечка гризли да лови сьомга, а наш котьо поне една мряна да не хване - срамота !

Като гледах какъв дъжд се лее тука , за секунди ми се изпари целият ентусиазъм на тема ''Палатки и отпуск сред природата''. Цялата евентуална идилия отива по дяволите, точно в този тържествен миг, в който си представя как вали из ведро, а аз съм в палатката.... Студ, влага, дъжд, мълнии падат наблизо.... Напомня ми казармата и онези лагери... Не, благодаря,не съм мазохист...
;-)
Добре, че се върнахте, щото като гледам МЕТЕО сводката....
От всички ,май само Мишока си е починал... ;-)))

Хр.the porsche

valsodar, харесвам ги котките - най-проницателните и интелигентни същества..за съжаление, моята е във вечните котешки полета..но сигурна съм и там е щастлива...Ии, вече ме запали..другия уикенд и аз хващам гората:)

, а само след три седмици започва сезона на боровинките.
Той като премине започва сезона на сърнелите, така че поводи за излети в балкана - бол !
Не е важно за колко дни се ходи, важното е да се ходи, ако ще и за по няколко дена.
Един час сред природата е колкото ден в града, като интензивност на отмора.
А в наши дни, когато сме подлагани на какъв ли не стрес, то по-добър начин за презареждане на батериите просто няма :)

Как да не ти завиди(благородно де) човек!
Хем чист въздух,хем котьо,хем цър-пър,хем красиви гледки.....,а на всичкото отгоре и ягоди.!!
Направо да те ожали човек;))))

ме качваше "на конче" и така от къщата ни та до Черни връх. Май тогава свикнах да не се катеря сам по чукарите :) Определено, предпочитам морето, но като чета твоите постинги за планината започвам да се замислям...
Тези дни ще "прескоча" до Чепеларе и ще се огледам по-винмателно около себе си :)

Поне около река Чая има какво да се види и къде да се похапне :)
Внимавай само с пътя, че покрай тия дъждове са станали опасни свлачищата и ... неприятни моменти с камъни изпаднали от склона на пътя - бол.
Уж обезопасяват, ама... точно зад завоя обикновенно не са.

и почивка, като изключим дъжда::)) Другата седмица няма да вали, така че хайде на палатките:))

От доста години се навивам като тирбушон в Родопа. Свлачищата станаха опасни, откакто махнаха мрежите, но нали центъра на Смолян вече не го показват на посланиците... Още по-опасни са драйверите, които се чувстват като на рали "Монте Карло", а психически още са в добрия стар "москвич", но ще се пробвам :)

Към края на Август. Да понавестя полетата с боровинки.
Само се моля пак да няма порои, че просто... пътищата там изчезват при поредня порой.
Или свлачище ги отнесе , или се изсипат канари , камъни и пръст от склона на пъта - голям екшън си е.
А, и да не изключваме дебилите на пътя !
Имам чувството, че ако психотеста стане задължителен на всеки шест месеца, то половината шофьори ще са на лечение с антидепресанти и прочие розови и сини хапченца предписвани към психодиспансерите :)