Нищо ново. Света продължава да се върти около себе си, новите новини понамирисват на мухъл поради предвидимостта си, направо започвам да си мисля че медиите са вредни за здравето ни с излишната паника, тревожност и истерия която насаждат в ежедневието ни.

 На политическия фронт нищо ново, очаквах докато ме няма да избухне някоя бомба, а то само кьорфишеци пращят. Направо ми иде да им ожаля въображенито на родните ни избранници, но на тоя фон на който управляват, какво ли им се чудя на дебилността и бездарието им ?

Започвам донякъде да разбирам отшелниците - едва на фона на една дистанцираност от обществото започваш да разбираш, как много от нещата, които си свикнал да приемаш като една присъща необходимост, всъщност са били само едно ненужно бреме, с което си обременявал и без това излишно обременения си живот.

 В тая връзка не искам вече да бъда информиран, Не искам да ме "информират" във време, когато всичките "новини" са предвидими и само досаждат с повторението на песимизма ти.

 С какво ще ме изненадат ? - С това , че президента се държи като пръднал заек в люцерна или с това, че премиера неотклонно винаги е прав в политиката си ?

 Имам чувството, че живеем в някакъв кошмарен сън на Оруел, преди да пропише и да стане известен. Че то, едно време при Живков нямаше такова нагаждачество от страна на медиите в угода на властта, както в наши дни. Какви медии, каква журналистика имаме в наши дни, щом никой вече не помни горешите събития отпреди година, да не говорим за тези от преди десителетие.

 И как тогава да искаме нещо да се промени, след като даже не помним грешките, които сме допускали ? И с какъв акъл очакваме , че нещо ще се промени ?

 Първо повярвахме, че Живков е сдал доброволно власта. Простено ни е , тогава вярвахме на това , което каже партията и говорителя в " По света и у нас ". Каже ли го и Кеворк, то вече ставаше доказан факт.

 После се надявахме на Младенов - новото лице на комунизма. Надявахме му се, докато не извика танковете срещу нас. За да се отвори място за кръглата маса и най-голямата измама в новата ни история - Псевдодемокрацията.
 Изгря звездата на политическия Кермит - Жельо Желев. Единствения път, когато съм гласувал, за което още ме е срам. Срам не толкова заради конфузите, с които изложи избора ми и мен. Срам ме е на себе си, че е било възможно да съм бил толкова наивен.
 
 Оттогава не гласувам, а само си псувам и ми се ще да мога да убия поне един политик.

Това желание бе най-силно по времето на Жан Виденов, но ме тревожи факта, че напоследък е придобило почти същата сила, както по време оно. Време оно, когато заплатата ми стигаше за кило кафе и кора яйца, а по новините жизнерадостни комсомолци ми обясняваха как живота е станал по-добър и се диша по-леко.
  Така, както се опитват да ми го обяснят и сега. Независимо от фона на случващите се събития и звука на свирката на капитана на кораба за спускане на спасителните лодки.
 Та нали някой трябва да потъне с кораба, за да имат новини медиите?! 
 Дори и ако това се наложи да са пасажерите му.

 А капитана, вкупом с командата виновна за крушението му, ще се прехвърлят на следващия кораб, който им се предостави за потапяне.
 От будали, странно приличащи на нас, също така непомнещи грешките, които са допускали, живеещи ден за ден.

Затова и не искам повече да ме информират - безсмислено е. За какво ми е безполезна ингормация , относно това дали има живот на Марс, когато живота на Земята върви към своя край ?

Изгорих иконите на своите кумири.

Не давам вече никуму своя глас.

И плувам към хоризонта, спомняйки си една фраза на Илф и Петров - Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се.

Приятен ден и да не ти пука!
Винаги може да стане по-лошо :)))

До такава степен явно ни е писнала предвидимостта на новините, че групата ни само ще расте.

Проблема е в това, че се влошават единствено в предвидимата си посока, с главни действащи лица тези, от които вече сме развили трайна политическа и социална алергия :)

"Затова и не искам повече да ме информират - безсмислено е. За какво ми е безполезна информация , относно това дали има живот на Марс, когато живота на Земята върви към своя край ?

Изгорих иконите на своите кумири."

са едни от най-силните и точни думи които срещам по темата и прекрасно пасват с моето гледище. Хубав ден!

И за да се запази баланса - щом за нас се влошават, за тях се подобряват, а като се вземе пред вид съотношението "ние/те", то явно за тях подобрението е в пъти повече, отколкото влошаването за нас :)