Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2008 12:44 - Моето семейство и другите животни
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3709 Коментари: 24 Гласове:
0

Последна промяна: 14.08.2008 12:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Днес няма да се ядосвам, няма да чета новини и няма да критикувам правителството. Нека поне един ден, да си отдъхне от негативизма ми относно управлението му и да пие една бира в моя чест.

 Днес просто съм на една съвсем друга вълна - за това, как досега ни с домашните ни любимци успява да ни направи малко по-човечни във взаимоотношенията ни с околните.
 Не знам колцина от вас си спонят една детска книжка в която по един увлекателен и пленителен начин Джералд Даръл успя да запали мнозина от нас, да си завъдим всевъзможни гадинки и животинки за ужас на родителското тяло.
 Все пак, ние нямахме неговия късмет да се родим в Индия и по този начин успяхме да им спестим срещата с някои по екзотични и не дотам безопасни домашни любимци, нали ?
 
Още си споням как бях осеял цялата стая с всевъзможни буркани от туршии в които плуваха разноцветни гупи. Удивително издържливи същества, които без притеснения приеха факта, че котката завинаги ще пие вода оттам.
 Чудно ми е само, как това коте  не хвана плеврит - всеки път висеше на гърлото на буркана и се мъчеше да излочи всичката вода, само и само да се добере до разноцветните рибки привлякли вниманието му.
 Спомням си и се връщам в едно далечно време, в годините когато четейки "Тайните на морските катастрофи" съзерцавах буркана със стрялкащите се хаотично рибки в него и въображението  ми рисуваше страшни морски битки на изчезналия екипаж на Мария Селесте с митични морски същества.

 Запален от уменията на Джералд Даръл, реших да дресирам двойката папагали да долитат на ръката ми при команда, в следствие на което излетяха през отворената врата и хванаха балкана.
 Дълги години след това се чудех дали са оцелели и все очаквах да дочуя звънката им караница от към цъфналите люлякови храсти.
 
 Имах всевъзможни любимци, едни за кратко , а други за десетилетия.
Сред по-дълголетните се оказа и костенурката Петкан.
Водеше се костенурка.
На вид.
И до там.
Определено нямаше поведението присъщо на костенурките - мудни и бавни движения.
Напротив, имаше досадния навик да атакува на свински тръс виждайки заголен крак в чехъл.
И определено си хапеше. Направо костенурка стръвница.
Благодарение на нея котарака си подобри рекорда за отскок от място с костенурка захапала опашката му. След два три подобрени рекорда от негова страна се научи да спи на високи и недостъпни за костенурката места. Добре, че поне на костенурката на й бяха заострени ноктите, защото изобщо не бих се учудил да видя как се катери по стените като хлебарка, в преследване на поредната си жертва.
 Същия домашен хищник за малко не докара жълтеница на един приятел, който замръкна у нас.
И двамата сме уморени от скитосване, пием по една последна ракия с остатъка от салатата, като през цялото време аз не спирам да се оплаквам от останалите си домашни любимци - хлебарките.
 Колко са много, неизтребими и как като храбрия шивач трепя по няколко с един удар.
 Усещам по едно време , че задрямва и продължавам да си отпивам сам , запалвайки цигара.
 В един момент Митьо Дългия ( така му бе никнейма в реала ) изведнъж подскочи облещвайки се 
- У-у-у, ху-ху, а-а-а каква-а-а е тая голяма хлебарка бре ?!
Поглеждам надолу, накъдето сочеше треперещата му ръка и съзирам как Петкан го е захапал за палеца на крака , през скъсания чорап.
 Е, на - забравих да го предупредя човека, че Петкан дебне за да захапе мръвка, та той заспивайки си е мислел за хлебарките. В един момент усеща как нещо го захапва за крака, отваря очи и вижда най-голямата хлебарка мутант която е виждал през живота си да го ръфа за крака.
 Стрес голям !
А Петканчо живя още няколко години и си умра в забрава - изкара почти 20 години около мен, даже дядо ми навремето хвърляше в смут пенсионерите пред блока, че си държи костенурка в къщата , за да провери дали е вярно дали живеели по сто години. 
 Сега ги няма.
Някъде в отминалите времена са.
За които си спомням, с надеждата, че някой ден ще ги зърна във вечните ловни полета.

За малко любимци си спомням и за още по-малко изпитвам тъга, но не мога да забравя двама от тях.
 Лъки - котарака разбойник, който ми влачеше като гладен студент луканки и суджуци от чуждите тераси.
 Сара - лъвицата родила се като френски булдог. Кучето, което не мога и не искам да забравя.
/ за тях малко по-късно /

 На сниката Сара - в превод от иврит Принцеса :)
Атакува конкурента за вниманието ми - Мишо, друг котарак падал поне три пъти от 5-тия етаж и въпреки това оцелял ?!
image


Тагове:   животни,   моето,


Гласувай:
0
0



1. lelya - Днес имах един ужасен ден и ти бла...
14.08.2008 12:57
Днес имах един ужасен ден и ти благодаря за поста, който ме развесели и чакам продължението разбира се.
цитирай
2. krotalka - Навя ми тъжни спомени!
14.08.2008 12:57
Аз не мога вече 13 години да забравя моята кучка Тина(бяхме я кръстили на Тина Търнар). Беше безподобна помиярка, но като почти всички помияри, много умна!
Натъжих се....
цитирай
3. azsymtoi - :)
14.08.2008 13:03
Много забавно си прекарваш с тия гадинки. Радвам се, че има поне още един тук, който е чел Джералд Даръл. Днес май никой не е чувал за "Градината на боговете", "Три билета до Ъдвенчър", "Птици, животни и роднини" и може би ако питам на улицата дали знаят нещо за Даръл ще ми отговорят, че е прекрасен актьор :))))
цитирай
4. gothic - И аз си спомних - за моята костену...
14.08.2008 13:06
И аз си спомних - за моята костенурка: Монтеверди. Остаряхме заедно. Не доживя една година, за да й се радва и сина ми. А "Тайните на морските катастрофи" и до днес си я препрочитам....
цитирай
5. valsodar - Неща, които объркаха представите ми за света.
14.08.2008 13:06
Едно от нещата, които до ден днешен не мога да си обясня, е как Лъки след смъртта си дойде да се сбогува с мен.
Една късна вечер прибирайки се се разминавам с него на входната врата - той остава вън, а аз влизам вътре. Усещам по-едно време, че го няма и не скита по хорските тераси и се примирявам с мисълта, че е хванал пътя.
Търсех го, обикалях из района да го зърна, но уви - нея вечер просто ни бе последната.
А това коте ме обичаше много , както и аз него.
И след около месец се появи една странна болка в сърцето и стягане в гърдите, които ми подсказаха , че той вече не е между живите.
Същата вечер в просъница усещам, как той се качва на леглото измърквайки , преминава през мен, нежно прегазвайки ме от петите до врата и идва да ме целуне за лека нощ - ритуал отработен между нас.
Усещам как си отърква муцунката в носа ми и примърква за сбогом и в тоя момент усещам , че съм напълно буден, но тежестта от тялото му върху мен и топлият му дъх все още се усещат.
Не мога и не знам как да си го обясня - няма логично обяснение за подобни неща.
Само ми е останала едната вяра, че някой ден той ще е от първите които ще ме посрещнат от другата страна на прага :)))
цитирай
6. cecka1504 - Ние преди време си отглеждахме две ...
14.08.2008 13:09
Ние преди време си отглеждахме две котенца. Свекърва ми ги кръсти Ромео и Жулиета. Жулиета още като мъничка драсна и не се върна повече. Гледахме си само Ромееца. Няма да забравя как веднъж издебна мъжа ми, който се бе загледал в телевизора и под носа му бавно и ловко измъкна огромно парче риба... Хубав котарак беше, но се разболя, милия, и го загубихме.
цитирай
7. zezo - Даааам, я да направим едно пребр...
14.08.2008 13:11
Даааам, я да направим едно преброяване на "дивите зайци", живели у нас през годините:
18 котки
2 кучета
2 катерици
2 папагала
5 години, развъждане на рибки. От тях 2 години бяха с цел продаване.
1 Киро (него не знам към кой животински вид да го причисля все още)
цитирай
8. valsodar - Имах един котак Андре
14.08.2008 13:13
Сиамски.
И ако някой каже, че сиамците са злобни животни, то просто ще му кажа, че не разбира от котки - това коте бе най-търпеливото, което съм срещал в живота си.
Та като бе още дребосък подрастващ го бях оставил за малко на гости при моята възлюбена.
Оставя майка й, една голяма кокошка за чистене на масата и в един момент кокошката вампирясва - тръгва по гръб да слиза от масата.
Оказа се, че Андре ( който към него момент спокойно можеше да се ползва за пълнеж на кокошката ) е захапал трътката й, и е тръгнал да си я отнася , като военна плячка :)))
цитирай
9. valsodar - Катерица ?
14.08.2008 13:14
И как се справи с катериците ?
Те такова чудо не съм гледал ?!
А , имах и пощенски гълъби, единия постоянно биеше котката през носа с крило и имаше навика да си я ползва за гнездо, в което да спи ?!!
цитирай
10. gothic - Моя котарак имаше навик да спи на ...
14.08.2008 13:34
Моя котарак имаше навик да спи на перваза на прозореца на предишния ми апартамент. Шестия етаж. Една вечер пикира. Оттърва се само със счупен крак. Каква трагедия беше...
цитирай
11. zezo - Едната катерица всъщност беше п...
14.08.2008 13:40
Едната катерица всъщност беше питомна и избягала от някъде. Брат ми я намери в мазето на блока ни в Тетевен. Гледахме я около 2 месеца. Раздърпа всички пердета, понеже постояно сновеше нагоре надолу по тях и имаше гадния навик да ти се завира в пазвата на голо, когато си легнеш. След два месеца старият и собственик разбрал, че катерицата му е у нас, дойде и си я прибра.
Втората я отгледахме от малко катериче до момента в който порасна достатъчно, за да се омете скоропостижно през терасата (едно дърво растеше пред нея) и повече не я видяхме.
цитирай
12. zezo - Сега като прочетох коментарът на ...
14.08.2008 13:42
Сега като прочетох коментарът на gothic се сетих за моята сиамка. Тя обичаше да спи отгоре на клетката с папагалите, а те се катереха по решетките да скубят косъмчета от корема и :)
цитирай
13. cecka1504 - Майка ми пък гледаше един сиамец. ...
14.08.2008 13:48
Майка ми пък гледаше един сиамец. Той много обичаше да яде кисели краставички :)
цитирай
14. valsodar - Имат изненадващи предпочитания :)
14.08.2008 13:50
Сиамеца си умираше да яде краставици
Тара ( френския булдог ) най-много обичаше бира с маслини, а ако може и сладолед ! :)
За пържена риба скимтеше отдалеч, но бе интересна как яде маслини - винаги изплюваше костилките :))
цитирай
15. zezo - Наш Киро яде, кисели краставички, ...
14.08.2008 13:54
Наш Киро яде, кисели краставички, моркови, царска туршия. Един път изпуснах един стрък магданоз на пода и него омете. Инак на месото му се чуди и го подбира.
Сиамката и нейното поколение пък се научиха да ядат суха кучешка храна и пердашеха старото ни куче заради нея.
цитирай
16. gothic - Кисели краставички. . . един при...
14.08.2008 13:56
Кисели краставички...един приятел имаше котка, която примираше за сурови краставици така, както другите за салам...
цитирай
17. finbel - при мен нещата са още по-сериозни
14.08.2008 17:11
по-възрастния ми домашен любимец яде само шоколад, и предполагам, че баба му сега му е взела цяла торба с шоколадови произведения, за вилата, където е заточен. малкия ми домашен любимец е само на мляко, но мамка му нещо е набарала някой от вирусите... та млеко нема. довечера ще я пробвам на кисели краставички, нали ми е писанка:)
цитирай
18. valsodar - То и аз крия шоколада, че е вреден за котака
14.08.2008 17:37
Доколкото разбрах, нещо имат проблеми с преработката за захарите и им влияе зле на здравето сладкото от рода на шоколада.
Инак си умира от кеф само като чуе, че разчупвам поредния шоколад и е първия , който се строява до него :)))
цитирай
19. naniana - Радвам се
14.08.2008 21:08
Радвам се, че намирам хора, които като мен са отраснали с книгите на Джералд Даръл и са пълнили домовете си с безброй домашни любимци. Ние имахме заек, който беше луд по...кренвиршите..
цитирай
20. silencemurmur - Оооооооооо, такива красоти ....
14.08.2008 21:17
не мога да разкавам, Любимата храна на котката, която избра да живее с мене, са все още мишките. И от това й меню не мога да я отвикна.

Поздрав и на всички животинки около вас. Не са много по-различни от нас.

Сред живите сме най-младите, най- интелигентните, но държиме да не използуваме естествения ни разум. Аааах.... умно човече.
Silence
цитирай
21. анонимен - ...
19.08.2008 23:39
Моето куче пък обожаваше кашкавал :) А сега котката ми се кефи на сухарите :)Сладко не я привлича слава богу, не сме предизвикали интереса и,то си е до това ти как привикнеш животното.Примерно кучето ми понеже му давахме и от масата се беше научило да проси, при котето сега няма такъв проблем....навици.
цитирай
22. valsodar - На просия нямат равни
20.08.2008 10:52
Кучето което съм качил на снимката ( френския булдог - Сара ) неведнъж ме е поставяла в конфузни положения.
Разхождам си я веднъж и си я пускам да скитори.
По едно време от близкото заведение ( почти кебапчийница, а не ресторант както пишеше на табелата му ) излиза някакъв човек и тръгва към мене с думите :
- Господине, ако може приберете си кучето !
- ??!!
- Седи отвън и ме гледа през витрината, гледа ме, облизва се на всяка една моя хапка и преглъща в синхрон с мене - не мога да ям, като го гледам.
Обещавам последното кебапче ще е за него - само и само го дръпнете да мога да се наям.

Отивам да си я прибера, а тя седнала до прозореца, вдигнала едната лапа като просяк и скимти като гладен сомалиец !
цитирай
23. анонимен - Джералд Даръл
03.06.2009 12:12
е и мой много любим автор също.
цитирай
24. анонимен - моя френски булдог се казва Кевин
20.08.2009 10:29
страхотно куче, много си го обичаме. Яде всичко и то с апетит. Нямам никакви проблеми с него - послушен е, не ми прави бели в къщи и си играе с персийската ни котка.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6390889
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27717