Постинг
01.09.2008 21:35 -
Изяж бобър - спаси дърво !
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2287 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.09.2008 21:37
Прочетен: 2287 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 01.09.2008 21:37
Дойде си Септември, а с него се завърна и селянията на пътя. Всеки бърза, напира, мъчи се да издрапа с едно място напред в трафика, сякаш едва ли не, е настанал апокалипсиса и от това зависи собственият му живот.
И аз си бързам, ама някак си не ми доставя удоволствие да карам нервозно. По-си ми е кеф, да пропусна някой пред мен, като видя, че много бърза и да си джиткам на спокойствие отзаде му.
Не че не се засилвам с по сто, засилвам се, но местата по които го правя са май само две за цяла София, като едното е естакадата към Аерогарата, като няма голяма навалица по нея.
То и да караш бързо не си е вече кеф, с вечните изненади по пътя и отворилите се ями по новоремонтираните булеварди.
Звънкат ми днес по телефона, че откриваме учебната година и в седем трябва да съм пред залата за тренировка, гледам си часовника в края на деня, смятам си трафика и все не ми се връзва с обичайните задръствания, как ще стигна навреме дотам.
Хем ми е нервно , че няма да стигна навреме, ама хем и нещо в мен си ме кара да си карам спокойно без да препирам много-много.
Стигам до Цариградско, а отгоре слизат по дъгата , един след друг и един връз друг.
И някак си като гледам каква тарапана е напреде ми се уби мерака да се вра в нея и ха пропусни оня, ха тоя, та с пет коли закъснение се включих в потока към локалното.
По едно време, хоп колата пред мене тръгна вляво.
Що ли ?
Отпреде двама от бързаците нанизани. Не много, ама колкото за ядове и за КАТ стига им. Тръгвам да ги заобикалям , а в лявата лента още петима един връз друг, поогънали кой броня, кой смачкал фар , а трети с обогатен нецензурен репертоар.
Красота отвсякъде, бързай, бързай, а сетне стой два часа да чакаш да ти дойде КАТ и си гледай нервно часовника , ядосвайки се за провалената вечер.
Подминах си лобното място, което си бе нарочено за мене безаварийно, ангел хранителя ми си изпусна с облекчение въздуха, който си бе стискал докато ме прекара през там, че даже се и прибрах 15 минути по-рано от планираното.
И седя сега и се питам - И за какво бе цялото бързане ? Има ли изобщо някакъв смисъл от него, в случай, че бързаш или не , то трафика си е такъв, че колкото по-се вреш, толкова по-зле става ?
Пак стигам до извода си от време оно, че не трябва да се кара само с крака върху педалите, ами и с поне малко акъл в главата !
Че така мили другарчета, карайте умната !
Да не чукаме някой ден ламарините на пътя и да се запознаваме покрай бързането си.
Защото, колкото и да бърза човек, не може да надбяга съдбата си.
Най-много в бързината си, да събере повече ядове от предвиденото от нея :)))
И аз си бързам, ама някак си не ми доставя удоволствие да карам нервозно. По-си ми е кеф, да пропусна някой пред мен, като видя, че много бърза и да си джиткам на спокойствие отзаде му.
Не че не се засилвам с по сто, засилвам се, но местата по които го правя са май само две за цяла София, като едното е естакадата към Аерогарата, като няма голяма навалица по нея.
То и да караш бързо не си е вече кеф, с вечните изненади по пътя и отворилите се ями по новоремонтираните булеварди.
Звънкат ми днес по телефона, че откриваме учебната година и в седем трябва да съм пред залата за тренировка, гледам си часовника в края на деня, смятам си трафика и все не ми се връзва с обичайните задръствания, как ще стигна навреме дотам.
Хем ми е нервно , че няма да стигна навреме, ама хем и нещо в мен си ме кара да си карам спокойно без да препирам много-много.
Стигам до Цариградско, а отгоре слизат по дъгата , един след друг и един връз друг.
И някак си като гледам каква тарапана е напреде ми се уби мерака да се вра в нея и ха пропусни оня, ха тоя, та с пет коли закъснение се включих в потока към локалното.
По едно време, хоп колата пред мене тръгна вляво.
Що ли ?
Отпреде двама от бързаците нанизани. Не много, ама колкото за ядове и за КАТ стига им. Тръгвам да ги заобикалям , а в лявата лента още петима един връз друг, поогънали кой броня, кой смачкал фар , а трети с обогатен нецензурен репертоар.
Красота отвсякъде, бързай, бързай, а сетне стой два часа да чакаш да ти дойде КАТ и си гледай нервно часовника , ядосвайки се за провалената вечер.
Подминах си лобното място, което си бе нарочено за мене безаварийно, ангел хранителя ми си изпусна с облекчение въздуха, който си бе стискал докато ме прекара през там, че даже се и прибрах 15 минути по-рано от планираното.
И седя сега и се питам - И за какво бе цялото бързане ? Има ли изобщо някакъв смисъл от него, в случай, че бързаш или не , то трафика си е такъв, че колкото по-се вреш, толкова по-зле става ?
Пак стигам до извода си от време оно, че не трябва да се кара само с крака върху педалите, ами и с поне малко акъл в главата !
Че така мили другарчета, карайте умната !
Да не чукаме някой ден ламарините на пътя и да се запознаваме покрай бързането си.
Защото, колкото и да бърза човек, не може да надбяга съдбата си.
Най-много в бързината си, да събере повече ядове от предвиденото от нея :)))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27880
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът