Тези, които знаят, не искат, а тези които искат – не могат. 
 Винаги досега съм гледал на политиката с омерзение, може би защото пред мен са били лицата единствено на родните ни политици – повече достойни за съжаление, отколкото за порицание.

 Кой ги направи такива ?

И имаме ли изобщо политици у нас ?

Питам се , защото съм изпаднал в така нареченото състояние на социална тревожност – искам нещата да се променят, не съм доволен от настоящето статукво, а не виждам нито начина по който това може да стане, нито хората които са подготвени да променят статуквото.

Човек може да учи за какво ли не, да посети училища всякакви, но се оказва , че за едно от нещата оказващи най-голямо давление върху съдбите на милиони – няма училище, където да се подготви човек.

Хора, които да са наясно с причнинно-следствената връзка на промените , които предизвикват, да са отговорни на първо място към собствената си съвест и чувство за справедливост и едва на второ място към групата към която се причисляват.

 Защото понятието Партия отдавна е излязло от руслото си, днес то е по-скоро синоним на търговска марка, която според нивото на акциите си всред средите на електората се котира добре или бележи спад.

 Може и това да е причината за липсата на морал и чест в родната ни политика, просто тя се напълни с гладни и безскруполни хора, преследващи не идеали , а изцяло материални придобивки.

Не съм доволен от настоящето, търся начин да го променя, но най-вече искам да разбера, как може то да бъде променено.

Какъв е начина, по който може да се въздейства ефективно в посока промяна към една прозрачност на управлението, отговорност към делата и ясна визия за бъдещето на страната ни.

Избори ?

Избори на какво , на поредната търговска марка, която външно е лъскава и примамлива , а отвътре си е същото менте ли ?

Нагледахме се на ментета. На политици менте, на партии менте, на коалиции менте – всички те създадени с една и съща единствена цел – премятане на избирателя да гласува за тях, да ги доведе на власт, а пък после да се спасява сам, както той си намери за добре, стига да не пречи на бизнес интересите им.

Етика, морал, съвест – това явно са качества противопоказни за всеки един политик, получаващ незабавна амнезия щом се докопа и до малко власт, даваща му възможност за лично облагодетелстване.

 

Протести ?

Какви протести, по какъв начин и срещу кого ?

Каква е формата на протест, която може да ни обедини около себе си ? Удряне на тенджери с тигани и бой със жандармерията ли ? За мен това не е протест, а грубо махленско увеселение.

Блокиране на пътищата ? А не е ли това първата стъпка водеща към анархията ?

Кой ще каже, кой е най-правилния и ефективен начин за провеждане на протест ?

Тези които скачаха да не ги обвиним, че са червени а после влязоха в тъмни приватизиционни сделки, били по-наглост и лакомията на тези срещу , които протестираха ли ?

Не не искам да протестирам, ако с моя протест, ще налея вода в мелницата на подобни хора – яхнали вълната на нашето недоволство, готови да заменят червения диктат със син пембян, кафев и прочие.

 Нищо няма да се промени , ако сменим единия лумпен с другия, който води протеста ни.

 Лумпенизация , а не демократизация – това ни се случи.

Политическата  алабалистика измести отдавна ясните послания с поети ангажименти, цинизма в средите на управляващите започна до такава степен да се повтаря, че даже свикнахме и неусетно с него.

  И пак се питам – можем ли да спрем този разпад, на държавата ни ?

Можем ли да намерим неопетнени, мислещи и можещи хора, които да споделят нашите идеали за промяна ?

 Къде да ги открием ?

Сред партиите ли ?

Едва ли, вече съм изгубил надеждата , че партия може да промени статуквото у нас, защото партиите отдавна са търговски сдружения с неидеална цел, стремящи се единствено на принципа на пирамидата да гарантират блага, на тези заели местата по върха й.

 Къде, къде са тези хора, които могат да променят бъдещето на България ?

 

Обикалям с фенер в ръката и не ги откривам. Виждам само бледи сенки на моя идеал.

Виждам и вас.

Отдавна са се спасили извън границите на страната...

Валсодаре, опитвам се да възпитавам такъв човек вкъщи....

И знам, че ще успееш ! :)

Надявам се, приятелю...наШта малко или много мина. Остявя ни само да подготвим по-достойно бъдеще за България....

За ужас на пенсионно-осигурителната система, надявам се :)))
Защото в момента е така настроена, че да плащането на пенсията започне най-рано месец преди погребението.
Така са разчели нещата, че да няма кой да им доживее да харчи пенсионния фонд, дето го нема :)))

Внимавай докато търсиш хората да не загубиш фенера. Светлината на душата е последното останало. Все пак, тъй като ти задаваш въпроси, които и аз съм се задавала и не спирам да се питам, то моят отговор е, че накрая твърдо реших, че ще гласувам и този път. Няма друг начин. Другият начин е да си грабна семейството и да напусна и те да се окажат победители. Победители спечелили нечестно прекрасно късче земя, заселили го с лумпени и малцинства. Пак ние ще сме победените.

Добри размисли!
Ето стъпките за промяна на статуквото:
1 Бойкот на всички избири:
2 Кръгла маса - месец
3 Президент със специални пълномощия 2 години
4 Велико нар събрание и нова конституция
Създаването на опозиция от народа без комунистите
това което имаме в момента е Национала КАТАСТРОФА