Заветните палачинки се стремят да придобият рекламния загар в тигана - златисто жълти от двете страни. Уви, нещо са стресирани - от телевизора звучат удари на гонгове обявяващи поредния ринг в битката "За и против протестите на млекопроизводителите". Чакам поредния нокаут с поредната словесна изцепка, водещите подскачат като два щастливи суяка, доливащи масло ту в единия , ту в другия огън и наместо решения и диалог, от екрана зазвучава поредната какафония.
 Което ми спестява носталгията от събуждане на село, където петела е отдавна сготвен и на негово място най-кресливата носачка обявява началото на деня.
 И тук ще ми изкудкудякат по телевизионерски, колко заблуден съм бил, че не съм подкрепил протеста на млекопроизводителите, свинарите, козарите, чакракчиите и сарачите, но как да ги подкрепя, като на фона на цялата словесна врява те все повече се отдалечават от мен с посланията си.
 И ми става едно такова чудно и неведомо, защо никой не се вдигна на протест срещу преждевременното ни приемане в европейският съюз.
 Защо, никой не се замисли, когато излязоха прогнозите преди 3-4 години, че при влизането ни в ЕС ще фалират около 80% от фирмите в преработвателната ни промишленост ?
 Че малкото оцеляло и неразграбено от селското ни стопанство ще бъде унищожено под напора на вливащите се на пазара ни селскостопански продукти дотирани от ЕС ?
 Защо ?
 Може би защото всеки си е мислел - Мен това не ме засяга .
Както си го мислим и днес, някой някъде фалира, друг псува на майка черната си орис, накарала го вместо да краде да се опита с честен и тежък труд да изкарва препитанието се - Нас това не ни засяга.
 Ние просто ще отидем до магазина и там ще псуваме млякото, в което няма мляко и колбасите, в които няма месо.
 Иска се и акъл, бе прозвучала в една досадна банкова реклама.
 За съжаление, не уточниха какъв акъл се иска и населението остана с представата, че с тарикатлъци на дребно и улични протести, нещата ще се променят.
 Че не може от руините да влезеш директно в модерния свят, очаквайки махването с пръчица на европейската фея на изобилието и над главата да ти се посипят помощи във финикийски знаци.
 За това и сега дебатите ни са боксови, под звуците отмерващи поредния нокаутиран в битката му с живота, с грозната, груба и цинична действителност.
 Не виждащ единствено ръката удряща гонга, тази отмерваща такта на зрелищата, зад които да прикрие хората докарали ни до поредната криза.

Трябва да се мисли. Стратегически, което значи 15 - 20 години напред. По този въпрос има разработени теории, модели, експертни системи и какво ли не щеш още. Имаме и хора, които могат да го правят, ама не искат - за какво?! Кой ще чуе мнението им? Мисленето на политиците не надхвърля идващите избори - максимум. Държавника би мислил и за "след това", но кой ли дава на такова животно да се пръкне - никому не е обходимо...

Европеиския съюз сме защото някои видяха в това начин да преборят "комунизма", парични потоци за преразпределяне и начин да замажат очите на някого. Властта никога не е принадлежала на народа още от времето на хан Аспарух. Виж, палачинките вече са друга тема ;) !