Не държа да си празнувам рожденните дни. Може би , защото съм отвикнал да им придавам това значение, което повечето хора им придават, просто отчитам, че биологичният ми часовник е завъртял стрелката си с един ход напред, а може би ми се ще да празнувам далеч по-значими неща от физическата ми поява на този свят ?!
 Тази година ще ми е малко по-особенна - година за равносметка. Поради кръглата годишнина навярно и поради изминатата третина от километража, знам ли ?! ( Споко, датата още не е настъпила - некролога ми тепърва ще се дава на предпечат )
 Но забелязвам по себе си, че от ден на ден се изучавам все повече отстрани, понякога със задоволство , понякога с изумление и някак си, човека в огледалото от ден на ден ми става все по-чужд и различен от този за който  усещам отвътре.
 Не броя годините, по простата причина, че към тези от настоящия живот трябва да прибавя и тези които помня, а цифрата вече далеч няма да е същата, самото понятие възраст вече става безкрайно относително.
 Търсейки отговорите на основните въпроси в живота ми, стигам до извода, че тепърва прохождам, тепърва се уча да гледам към света по правилния начин, за да се сдобия с верните отговори.
 Гледайки към ежедневието, се усещам като човек в залеза на дните си, уморен от цинизма на живота, от порочния кръг в който се затваря всекидневието ни - сутрешни новини, трафик, работа, проблеми и чат-пат по нещо съвсем дребничко за което да се хванеш, за да я има приятната изненада на утрешния ден.
 С всяка изминала година, искам все по-малко от живота и се чувствам все по-богат, от това което ми е предоставил.
 Защото не мога да измеря живота си с кариера, лични вещи и други материални придобивки.
Измервам го с приятелите си, с любимите ми хора, с времето през което сме били заедно.
Със споделените моменти на кратко щастие и възможността да даваш, без да очакваш да ти се даде.
А може и това да е основната причина поради, която ми е безразлично празнуването на рожденните дни - отдавна осъзнах, че възможността да дариш нужен дар, носи по-голямо удовлетворение от това ти да чакаш на тебе нещо да ти подарят.
 Вещите са подвластни на времето, остаряват, съсипват се , рушат се.
Единственото което не е подвластно на времето това са миговете щастие, които сме изживяли.
Това са истинските празници в живота, достойни за празнуване и отбелязване.
Другото е една илюзия.

Разбирам за какво говориш. Лично на мен ми е малко страшничко, може би, защоно съм жена. За мъжете това е най-хубавата възраст.

Прав си, приятелю! И на мен всеки рожден ден ми напомня вица за аквариума и трите купчини с камъни, чакъл и пясък. А живота си върви....

понякога празнуваме рожденните си дни не заради себе си, а заради тези, които искат да бъдат със теб и те ценят. На този ден не можеш да се покриеш иначе по принцип си прав.Миговете шастие които предстоят да бъдат изживени са най - големите споделени подаръци...
Хубави размисли.
Поздрав!

Най-важните неща са здравето и приятелите! Всичко останало е суета..

Поне аз познавам доста хора, които и на 20, и на 30, а вероятно и след това, са си все бити карти. Не е от ЕГН-то, да знаеш!