Постинг
16.09.2008 17:20 -
Огледално
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1372 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 16.09.2008 17:21
Прочетен: 1372 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 16.09.2008 17:21
Не държа да си празнувам рожденните дни. Може би , защото съм отвикнал да им придавам това значение, което повечето хора им придават, просто отчитам, че биологичният ми часовник е завъртял стрелката си с един ход напред, а може би ми се ще да празнувам далеч по-значими неща от физическата ми поява на този свят ?!
Тази година ще ми е малко по-особенна - година за равносметка. Поради кръглата годишнина навярно и поради изминатата третина от километража, знам ли ?! ( Споко, датата още не е настъпила - некролога ми тепърва ще се дава на предпечат )
Но забелязвам по себе си, че от ден на ден се изучавам все повече отстрани, понякога със задоволство , понякога с изумление и някак си, човека в огледалото от ден на ден ми става все по-чужд и различен от този за който усещам отвътре.
Не броя годините, по простата причина, че към тези от настоящия живот трябва да прибавя и тези които помня, а цифрата вече далеч няма да е същата, самото понятие възраст вече става безкрайно относително.
Търсейки отговорите на основните въпроси в живота ми, стигам до извода, че тепърва прохождам, тепърва се уча да гледам към света по правилния начин, за да се сдобия с верните отговори.
Гледайки към ежедневието, се усещам като човек в залеза на дните си, уморен от цинизма на живота, от порочния кръг в който се затваря всекидневието ни - сутрешни новини, трафик, работа, проблеми и чат-пат по нещо съвсем дребничко за което да се хванеш, за да я има приятната изненада на утрешния ден.
С всяка изминала година, искам все по-малко от живота и се чувствам все по-богат, от това което ми е предоставил.
Защото не мога да измеря живота си с кариера, лични вещи и други материални придобивки.
Измервам го с приятелите си, с любимите ми хора, с времето през което сме били заедно.
Със споделените моменти на кратко щастие и възможността да даваш, без да очакваш да ти се даде.
А може и това да е основната причина поради, която ми е безразлично празнуването на рожденните дни - отдавна осъзнах, че възможността да дариш нужен дар, носи по-голямо удовлетворение от това ти да чакаш на тебе нещо да ти подарят.
Вещите са подвластни на времето, остаряват, съсипват се , рушат се.
Единственото което не е подвластно на времето това са миговете щастие, които сме изживяли.
Това са истинските празници в живота, достойни за празнуване и отбелязване.
Другото е една илюзия.
Тази година ще ми е малко по-особенна - година за равносметка. Поради кръглата годишнина навярно и поради изминатата третина от километража, знам ли ?! ( Споко, датата още не е настъпила - некролога ми тепърва ще се дава на предпечат )
Но забелязвам по себе си, че от ден на ден се изучавам все повече отстрани, понякога със задоволство , понякога с изумление и някак си, човека в огледалото от ден на ден ми става все по-чужд и различен от този за който усещам отвътре.
Не броя годините, по простата причина, че към тези от настоящия живот трябва да прибавя и тези които помня, а цифрата вече далеч няма да е същата, самото понятие възраст вече става безкрайно относително.
Търсейки отговорите на основните въпроси в живота ми, стигам до извода, че тепърва прохождам, тепърва се уча да гледам към света по правилния начин, за да се сдобия с верните отговори.
Гледайки към ежедневието, се усещам като човек в залеза на дните си, уморен от цинизма на живота, от порочния кръг в който се затваря всекидневието ни - сутрешни новини, трафик, работа, проблеми и чат-пат по нещо съвсем дребничко за което да се хванеш, за да я има приятната изненада на утрешния ден.
С всяка изминала година, искам все по-малко от живота и се чувствам все по-богат, от това което ми е предоставил.
Защото не мога да измеря живота си с кариера, лични вещи и други материални придобивки.
Измервам го с приятелите си, с любимите ми хора, с времето през което сме били заедно.
Със споделените моменти на кратко щастие и възможността да даваш, без да очакваш да ти се даде.
А може и това да е основната причина поради, която ми е безразлично празнуването на рожденните дни - отдавна осъзнах, че възможността да дариш нужен дар, носи по-голямо удовлетворение от това ти да чакаш на тебе нещо да ти подарят.
Вещите са подвластни на времето, остаряват, съсипват се , рушат се.
Единственото което не е подвластно на времето това са миговете щастие, които сме изживяли.
Това са истинските празници в живота, достойни за празнуване и отбелязване.
Другото е една илюзия.
Разбирам за какво говориш. Лично на мен ми е малко страшничко, може би, защоно съм жена. За мъжете това е най-хубавата възраст.
цитирайПрав си, приятелю! И на мен всеки рожден ден ми напомня вица за аквариума и трите купчини с камъни, чакъл и пясък. А живота си върви....
цитирай понякога празнуваме рожденните си дни не заради себе си, а заради тези, които искат да бъдат със теб и те ценят. На този ден не можеш да се покриеш иначе по принцип си прав.Миговете шастие които предстоят да бъдат изживени са най - големите споделени подаръци...
Хубави размисли.
Поздрав!
цитирайХубави размисли.
Поздрав!
4.
анонимен -
Най-важните неща са здравето и п...
17.09.2008 10:50
17.09.2008 10:50
Най-важните неща са здравето и приятелите! Всичко останало е суета..
цитирайПоне аз познавам доста хора, които и на 20, и на 30, а вероятно и след това, са си все бити карти. Не е от ЕГН-то, да знаеш!
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 27883
Блогрол
1. най-доброто до тук
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът