Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2008 12:24 - Приказно
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3724 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 18.09.2008 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 От дете си харесвам приказките.
Но, не тези приказки, които днес ни ги разказват на събуждане по "Коритаров Лайф" или "За какво тъгува наш Бареков ?". О не, категорично не - това не са приказки, няма нищо приказно в тях !
 И как ли може да има, щом лошите не само винаги са победители, ами и диктуват на победените новите морални ценности , които да изповядват ?
 Магията на малкия екран, отдавна е вкисната и развалена - наместо надежди, тя ни вдъхва единствено отчаяние и покруса, затова ... и по тази причина, не искам да слушам тези приказки.
 Най-великият раказвач за мен ще си остане Филип Хосе Фармър.
Не че, с нещо е по-добър от Роджър Зелазни, Чудомир или Стайнбек, които също ми седят по турски на сърце. Не, не ги сравнявам - неуместно е да сравняваш звездите една с друга , всяка си има собственият си блясък.
 Просто при него си има един специфичен живец, едно преклонение пред заложената божествена същност в човека, позволяваща му да прекроява настоящето и да създава нови вселени.
 За мое съжаление, от ден на ден все по-малко остават от добрите разказвачи и все повече словесна плява излиза на книжния ни пазар.
 За филми едва ли има смисъл да говорим, защото всеки зрител е ощетен и беден, разполагащ единствено с гледната точка на режисьора и актьорското майсторство на персонажа.
Прочитайки една книга ти ползваш собственото си въображение и фантазия, които могат да ти предложат хиляди приказни варианти, в които ти си и главният герой , и доброто и злото.
  Ти виждаш, усещаш и срещаш това, което автора е срещнал във въображението си, съпреживяваш заедно с него, страдаш, радваш се ликуваш. Раждаш се и умираш хилядократно и с всеки следващ ред, с всяко следващо действие ти си все по-различен и все по-богат . Преживял неща, които няма как да преживееш в скучноватия си ден.
 Затова и предпочитам книгите.
Приказните книги, в тези на които ролята на автора се изчерпва до там , да предостави поле на твоята фантазия.
 Колко синьо може да е синьото ?
Сутрин на разсъмване е розово, лазурно , нежно и по детински наивно синьо. По икиндия е с цвят на оскиженено уморено и прежарящо  , а вечер е любящо теменужено.
Можете ли да видите тези нюанси, докато четете ?
Ако можете, то вие сте наистина богати , дотолкова - доколкото е богато въображението ви и умението на автора, да ви води неусетно по пътеката на мечтите си.
 Сливам се с героите, докато чета.
Дотолкова , че след време някои пасажи не мога да ги разгранича от сънищата си, от мечтите си и от спомените, които притежавам.
 Кое е мое и кое не, вече няма значение, защото с всяка една следваща книга, която е грабнала въображението ми, успявам да изкача едно стъпало по-нагоре по пътя си.
 Да застана с една глава по-високо, да видя един нов, невидян хоризонт, далеч по-безпределен и примамящ ме към неизвестността и очарованието на утрешния ден.
 Затова и тъгувам.
Тъгувам по добрите автори, които от ден на ден стават все по малко, измествани от неутолимите драскачи творящи на килограм, на дума, на обем.
 Стремящи се, не към полета на въображението си, а към поредната добавена нула в чека с хонорара.
 Някой ден, но не сега, някой ден се надявам да успея да напиша своята книга, книгата на моя живот.
Такъв, какъвто бе - сънувано изживян, събрал в себе си всички преплитащи се линии на времена  и пространства , хорски съдби, радости и неволи.
 



Гласувай:
0



1. katan - Както всяко нещо, написано от теб и ...
18.09.2008 13:21
Както всяко нещо ,написано от теб и това ме хвърли в размисли ...
За приказките , приказните герои и разказвачите на приказки .
Йордан Радичков и Ивайло Петров като че ли са едни от последните сладкодумници в нашата литература . Особено Радичков .
Има и млади автори , чийто приказки харесвам/Г.Господинов,теб .../.
А драскачи има винаги - дори ДОСТОЕВСКИ е бил драскач ! Пишел е за пари , за да изплати дългове ... Но това не пречи да е класик от световна величина !
Аз също се сливам с героите , докато чета . Предпочитам книгата пред филма, защото четейки виждам всички нюанси на синьото !
цитирай
2. valsodar - Благодаря за коментара
18.09.2008 13:52
Ще се въздържа от пристъпи на куртоазия засега :))
Радвам се, че все още има зрящи за красотата на словото.
Заинтригува ме с пикантната подробност около Достоевски, сега само се чудя, а дали не е изпадал в дългове, за да има преживявания достойни за описание ? :)
цитирай
3. katan - Не. Дълговете са били направени от ...
18.09.2008 14:01
Не . Дълговете са били направени от предците му . Той е трябвало да ги изплаща , за да осигури зестра ...
Затова е и неговото възхищение и завист към Тургенев - "млад , красив , богат , талантлив ..."/цитирам по памет/, всичко , което той не е могъл да бъде ...
ДОСТОЕВСКИ е живеел мизерно и затворено .
Моля те, не ме карай да търся книгата, написана от неговата спътница МАРЯ ФЬОДОРОВНА, много ще се затрудня ...
цитирай
4. valsodar - Ох, радвам се че тези времена са отминали !
18.09.2008 14:08
Защото ако трябваше да се препитавам с писане - гладен щях да си умра ! :)))

Винаги съм си мислел, че е по-добре човек да си има една професия , която да го храни и една страст, с която да живее, отколкото да има една страст, за която да гладува и професия заради която да живурка:)))

Професионален писател, винаги ми е звучало доста странно като занятие :)
Как така ще си речеш - тая година ще напиша бестселър, че имам къща за вдигане , а и щерката трябва да женя... не знам - или са много смели тези хора или много добре познават пазара на халтурата към момента :)))
цитирай
5. katan - Е, има и такова занятие, но то си ч...
18.09.2008 14:37
Е , има и такова занятие , но то си е чиста проба страст или хоби ...
Повечето големи творци са били материално обезпечени хора , а писането , рисуването , композирането са били страст , която ги е направила известни .
Всяко правило си има изключения , но пък затова е имало меценати !!! Да живеят меценатите!!! Иначе халтурата ще ни удави !
цитирай
6. slavuncho - Ей, приятелю! Да са ти викали скоро динозавър! :)))
18.09.2008 15:39
Какви са тези книги?! Какви са тези стъклени кули?!
Само след има-няма четири дни започват такива събития в културния живот на България - "Танцувай с който хванеш" и "Воайорът" и ти вместо да подгрееш публиката, вместо да насочиш натам усилията на твоята клавиатура какво правиш? Пишеш за книги! И как само го правиш, че то човек чак омерзение да изпита към тези... как бяха, а - книги! Пък те имали и автори!
О, времена! О... е, нататък не го помня :)))
цитирай
7. valsodar - Е, аз за какво учих навремето Ламбада ?!
18.09.2008 15:48
Мно-о-о-го зачеващ танц.
Голяма работа е ! :)))
цитирай
8. katan - Да бе, Славунчо! Какви са тези книги ...
18.09.2008 16:58
Да бе , Славунчо! Какви са тези книги ? И какво е това КНИГА И ИМА ЛИ ТЯ МЯСТО В ЖИВОТА НИ?!
Много ми хареса коментара ти ! Какви колоритни и креативни заглавия си сложил!!!
Разсмя ме , както прави и Валсодар с неговите думи за Бареков.
Но да не разводняваме темата на ПРИКАЗНО ...
цитирай
9. viki11 - чест прави на Достоевски, че вместо ...
18.09.2008 22:18
чест прави на Достоевски, че вместо с хамалска работа е рискувал да изплаща дългове с писане на книги. Не всеки го може. И тогава писателите не са били сити. Това още повече го оприличава като талант.
цитирай
10. valsodar - Кой с каквото може
19.09.2008 08:59
Но, това не може да е оправдание за халтурата.
Когато се твори, не заради потребност да създадеш нещо, което да радва душата ти, а заради нещо което да запълни стомаха ти...или да удовлетвори егото ти за призвание - губиш оная част от себе си, която те е свързвала дотогава с невидимия свят.

Мислех си, че съм луд, преди да се регистрирам в блогосферата. Едва тук осъзнах, че имам много да работя преди да стигна по-лудите от мен, за които писането е самоцел, а не призвание :)))

Честно казано, малко неща помня от Достоевски, просто защото ми се е видял твърде скучноват на фона на съвременниците му :)))
Всеки си има стил на писане и поле на изява според личните му преживявания, натрупан жизнен опит и широта на мироглед.
Едни са като мелници и могат да те затрупат с хиляди безсмислени думи, а други са ловци на бисери - кой, докъдето може :)))
цитирай
11. анонимен - Хм..луд...:)
19.09.2008 10:22
Според мен напоследък нормални са именно лудите:))
Дали ще ме размерат..?!
цитирай
12. tini4 - Ми...тя - лудостта е предизвикана, не безпричинна!
21.09.2008 11:58
Както го е казал поета: "Свестните у нас считат за луди!"
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7391678
Постинги: 1738
Коментари: 18276
Гласове: 27880
Архив