Вчера приключих с първата серия на филма, от трилогията "Живот".
Много или малко са тези години, всичко си зависи от емоциите които са ни донесли, от изпитанията през които сме преминали и от уроците, които сме усвоили на излизане от тях.
 С течение на времето се научих да разбирам авторите с черен хумор и да разбирам отде се е натрупал в тях - от сблъсъкът им с живота.
 А живота, живота  може да бъде всякакъв, според позицията на наблюдателя му.
 Добро и Зло - всичко е изменчиво според това от коя му страна го гледаме, как го възприемаме и доколко сме безпристрастни в оценката му.
Понякога ... а и все по-често напоследък, се улавям , че си ревизирам отношението към нещата от миналото си.
 Случки, които са били болезнени за мен, погледнати от една, вече малко по-далечна переспектива се оказва, че не са ми донесли само негативите, с които съм ги запомнил, а и доста ценни неща , като опитност, нов поглед към света и един далеч по-богат мироглед.
 Не съжалявам за изживяното.
Ако сега ми се отвори една нова възможност да преживея по друг начин годините до тук, не бих го сторил.
По една проста причина - ние сме това което сме, вследствие на преживяното от нас.
И така , както не искам да се лиша от добрите си спомени, така и не мога да забравя лошите - тези, които са ме направили по-силен, по-устойчив спрямо глупостта човешка.
 Какво ми предстои ?
Мога да отговоря и на този въпрос.
 Мога , но не се нуждая от отговора му, защото именно той би ме лишил от очарованието на живота, от възможността да изживяваш пълноценно всеки следващ миг, който ти е отреден, така сякаш е последен.
 Филмът продължава.
Засега.
Продължението изглежда обещаващо.
Ще видим. :)



ПП Глупостта може да се лекува - опитайте и вие !

Всичко зависи в какъв отрязък от времето ги разглеждаш :)
Ако разглеждаш една случка само с моментните обстоятелства и последствия около нея - оценката ти е едностранна и ограничена.
Погледнеш ли в един по-широк аспект, виждаш нейната невидима връзка с куп други събития в живота ни.
И лека-полека осъзнаваш, че е по-добре да се въздържаш от крайни оценки, по простата причина, че колкото и да помъдряваме с времето, все още не сме способни да съзрем крайния замисъл на вселената в нас и около нас :)))

Леко е шантаво, защото за да заемеш определена морална позиция се иска точно позициониране в преценката за добро и зло, но от друга трябва да си даваш сметката, че има и много други неща, които са извън твоето полезрение :)))

Ако наистина трябва да ти отговоря сбито - свикнали сме ума си да работи с клишета и е доста трудно да го изведеш от това му привично състояние.
Много по-удобно е да ти е подредено всичко в чекмедженца с надписи на тях - "Добро", "Зло", Редно" , "Нередно".
За съжаление живота доста често ни изправя пред ситуации в които се налага сами да си градим нови понятия за случващото се около нас и чекмедженцата на Ума са празни, непопълнени.
Неусетно си създаваме нови, запълваме ги с поредните клишета и продължаваме смело напред до поредния ни сблъсък с реалноста, присмехулно гледаща ни как се лутаме в обърканите си представи за живот, морал, етика и правилно поведение.

Ако човек иска да е творец на доброто, трябва да е познал ударите на злото.

С времето човек трупа опит, поне за повечето е така. За клишетата има една формула, като го обмислиш и не си сигурен то не го ползваш, по- този начин "клишето" се превръша в натрупан опит.

Режисьорът на един филм може да се окаже статист в друг и зрител на трети. Категоричността е опасна, обикновено е първа крачка към самозаблудата.

Там където свършва познанието и опитът ни, в непознати нови ситуации, решенията ни са под въздействието на емоциите. Как можеш да определиш защо една личност ти е симпатична или антипатична щом не я познаваш. Няма обяснение, но изборът е правилен, вътрешно за всеки един от нас е обосновано правилен. После, с времето /месецът/ просто попълваме празнотите на обосновката, понеже вече сме решили.