Всяка една година в живота ни си има по някой и друг златен ден, дни които остават в спомените с преживяното през тях и ни стоплят в мрачните студени дни.
 Ден, като вчерашния - топъл, слънчев , лъчезарен.
И как в такъв прекрасен ден, да не се грабнеш и да не се изнесеш с мръсна газ от прашна и многолюдна София ?!
 Далеч от гмежта, от новините, от всичко което те е изправяло на нокти и те е карало да скърцаш със зъби от безсилие и да псуваш тежко до девето коляно, липсата на оправия .
 А само на няколко километра извън града попадаш в един друг свят, в една друга епоха , в един малък оазис на времето, където сте само ти и природата - насаме.
 И в тези кратки мигове на щастие успяваш да чуеш собствените си мисли, да вдишаш с пълни гърди заобикалящата те красота и да усетиш удоволствието , от това че си се родил на този свят.
 Очите ти попиват като за последно, обграждащите те багри и топлите ноанси с които есента е нашарила дърветата и тревите около теб.
 Изпитваш нотка на носталгия към отиващата си година, но и нотка на удовлетворение, че си част от всичко това,  което те обгражда.
 Спокоен, празен от мисли, с отворени до краен предел сетива, опитващ се да запечатиш като на фотографска лента, всеки трепет на тревите, полюшването на короните на дърветата и пируетите, които описват златните листа на път към земята по някаква, известна само за тях си спирала, танцуващи едно с друго и закачливо докосвайки те по раменете.
 И самата земя е някак си притихнала, дискретно наблюдаваща те отстрани, по майчински изчакваща да й се наситиш на любовта, с която те обгръща.
 Усещаш последните топли лъчи на слънцето по лицето си, премалял в нега посядаш на меката трева, притваряш с усмивка очи  и пускаш духът ти да се носи волен, над всичко... далеч от теб.
 Неусетно времето губи силата си над теб, минутите стават часове, а часовете - вечност живот.
 И едва в такива мигове, можеш да разбереш кой си ти и кой е пътя, който ти е отредено да следваш в живота си.
 Захвърлил всички скрупули и угризения, забравил за тегобите си, надсмял се над проблемите си.
 Отново Човек.

Пожелавам ти повече златни дни - чудесен постинг !!!

ти е дадено, Човек!
Удоволствие е да те чета..

не само времето, но и всичко останало "губи силата си над теб" и си съвършенно свободен да бъдеш само ти, истинския си ти. Прекрасно чувство. Изчизаш от клетката си. Сливаш се с цялата Природа и ставаш "отново човек", т.е. естествена част от нея, чист от его, съревнования, мода, амбиции и т.н.
Пожелавам ти много такива мигове на абсолютна "златна" свобода.

ти не беше ли новософиянец?

Просто не се чувствам като такъв и не искам да се чувствам такъв, независимо от това, колко години ми е съдено да преживея в този град !

Софиянец , не звучи гордо.
Предпочитам наместо това да се чувствам просто българин, колкото и по селски да им звучи на някои - за мен България стои далеч по високо, отколкото жителството в някой от градовете й ! :)))

Кой си има комплекси, че е селянин - нека си ги избива, като доказва на света , че е софиянец ! :)))

ако всеки, който не харесва София, си отиде в родния град/село и там, горд от произхода си се труди за насъщния. Ще признаеш, че е много неприятно да те изгонят от града, в който си роден и израснал :-(

Искам с този да те запомня, па и самият текст да запомня и да се насладя пълноценно на следващия златен ден, а не да го утрепя в няколко часа скитане по кварталните магазини и зяпане на хиляди боклуци. е просто се вманячих да открия дреха, която си струва парите и не е боклук. няма такава. по-тъпото е да живееш като софиянец в панелен квартал + бутафорно ново строителство. и квартални книжарници няма. четеше ми се Вирджиня Улф, но ловът на дрехи надделя над лова на книги.

Защото ако в София трябва да останат коренните й жители, ще остане една шепа народ, дето и в два блока можеш го събра ! :)
Най-големите цигании в тоя град се вършат все от хора биещи се в гърдите, че са софиянци, а в действителност в тях кънти на грозна селяния :)
Мога да се считам за софиянец единствено тогава, когато с престоя си в този град успея да го променя в тази по-добра посока, в която считам, че следва да се промени.
Или казано иначе - не табелките, а същината определя , кой какъв е !

Благодаря за слънчевото ви присъствие в блога ми :)))

провинциалистите в София са лоши или прости. Много са. Не остана място за нас.

Процеса не е от днес или от вчера, а си тече с началото на индустриалната революция.
Питаш ли ги тия в Манчестър преди 150 години, колко тежко им е било на кореняците с отварянето на първите текстилни фабрики ?! :)))

Съгласна съм с твърдението на bale, че ще е наистина много лошо ако те изгонят от собствения ти град. Всички в столицата са псевдософиянци, парадиращи с местоположението си като изключително важен фактор. Останалите градове сякаш не съществуват и за псевдософиянците те са непрестижни и сякаш не се намират в България, а в Дива Индия. Кореняците живеят извън София. При многократните си пътувания дотам, а и от връзки с роднини, стигнах до този извод. Поздрави на bale и valsodar :)

Оле, ти си можел да пишеш и поносими постинги.

Знаеш ли, откраднах си от златният ти ден....
Не се сърди.....Благодаря ти....

Радостно е да видя слънчеви хора в златните дни :)