Е, това което прочетох за себе си, не мога да не го приема като комплимент.
"В......р е треторазряден индивид; посредствен, завистлив и злобен глупак!
Но, по силата на някаква шейтанска несправедливост, този дефинитивен глупак притежава способността и невероятната енергия непрекъснато да дращи както в блога, така и по нервите на здравомислещите люде...
Такава издевателска подлост, каквато си позволява спрямо жени в своите драсканици, поставя вън от всякакво съмнение грубото нарушаване на правилата на блога.
Защо администраторите го търпят - не знам; нормалните блогъри обаче не бива да го търпят! "

 Как да не се зарадва човек, на такава рецензия, още повече идваща от кръга на тези , на които не съм цепил и не смятам да им цепя басма, да им сервилнича по начин угоднически , само и само да им се харесвам ?

Честно казано, това ме радва.

Бих изпаднал в тих ужас , ако се харесвах на всички, ако нямаше и такива придобили трайна ортикария от присъствието ми.
 Това за мен би означавало само едно, че съм спрял да пиша за това , което ме вълнува и ми доставя удоволствие и чувство на удовлетворение с написването му, а съм започнал да списвам с користни цели - да съм харесван, признат и здраво хванал Бог за пеша на шлифера му.
 А определено, последното не го желаем нито аз, нито пък той.
Да се придържаш към общоприетите истини означава само едно - да се откажеш да търсиш своята истина.
 Тази, която би внесла яснота в обърканото ежедневие, би успокоила съмнененията ти и разбулила загадките пред ума ти.
 Да, има много неща, които не знам, но не е ли и там очарованието от живота - всеки ден , всеки час да научаваш нещо ново, да съумееш да видиш какво се крие зад поредното отражение на действителността, да се докоснеш до силите променящи настоящето ?!
 Вярно , има някаква дяволска несправедливост в това - не случайно любопитството ни е дадено от дявола - подтикнал ни по пътя на съмнението да тръгнем към себе си, да отхвърлим догмата, независимо от защитеността , която тя ни осигурява и да поемем по трънливия път на себепознанието.
 А по този си път ние винаги сме сами.
Можем да се движим рамо до рамо с тези, които ни подкрепят в живота ни и да се разминаваме с тези, които ни отричат, но пътят си е наш.
 Индивидуален.
С нашите си препъвания, залитания и падежи, с потта която сме пролели изкачвайки поредни връх в живота си, от билото на който виждаме, че планината след него е още по-стръмна, висока и непреодолима.
 
 По тази причина този блог е и моя блог - той е моето отражение, едно от многото, които съм хвърлил в тази си реалност.
Изкривено донякъде, невинаги даващо точна и ясна представа за собственика му, но въпреки всичко, носещо и част от мен.
 Тази ми част, която не спира да пита, да търси ,да опитва по нещо ново в стремежа си , да се завърне в изгубения рай.
 Раят, от който ни е прокудило любопитството ни, но ще ни завърне знанието ни.

Добра стига на вървящите редом и ... прав ви път на тези с що се разминаваме.
Няма голямо значение , кой по какъв път е поел, та нали всички накрая ще се срещнем на едно и също място ?
 С някои по-рано, с други по-късно, всекиму според силата на духа му, указващ посоката и движещ го напред. :)))

за това, че не се страхуваш да пишеш за Истината.
Словото трябва да служи само на нея!
Бъди себе си и не обръщай внимание на нападките!

Разхлопал си му дъската на човека, хулиган !
Вместо самокритика да си направиш и да пророниш по сълза от разкаяние ти пак по неполадному го каращ. То твоя егоизъм край няма..... Хммммм ;( !!!!

Абе, подиграваш се ти с рейтингите, ама си поласкан.И се чувстваш длъжен да забавляваш публиката. И да си на ниво. Следваш желанията на публиката, сякаш това не е твой блог, а техен. Сам не забелязваш, че си загубил творческата си свобода и оригиналност. То лакейството така започва - с някоя победа тук, с ласкателство там. И този блог постепенно става все повече за теб, за твоите лични битки с този и онзи. и вече съвсем се забрави за котарака.
скромното ми мнение, че е котешката гледна точка беше единсвтеното ценно и оригинално качество на блога ти. жалко е, че от суета допусна да го загубиш.

Ако търсиш своя индиидуален път, върни се към оригиналната си идея, към стила си отпреди да станеш постоянна декорация на Първа страница. Тогава си бил най-близо до себе си, незасегнат от ласкателствата.

Това е само скромно лично мнение, не си длъжен да се съобразяваш. разбира се. Но на мен лично много ми липсва котарака.

Поздрави и на двама ви!

И любимата му стойка е на перваза до вратата на терасата в стойка "Главата вън, задника вътре на топло".
Иди и му обяснявай за енергийните загуби на Топлофикация и как лично той допринася за тях.

Имам една две интересни снимки с него, но.. ще видим, дали ще са в този блог :)

Лелеее, каква рецензия. Дори професор Вучков може да завиди на тоя дето я е писал. ;-))))
Радо, хич да не ти пука, бате!
Не можеш на всички да угодиш и да си симпатичен. А и не трябва. Продължавай все така смело и открито да казваш това, което мислиш.
Бъди себе си и не обръщай внимание на нападки и обиди. Все пак живеем в (уж) свободна страна. Защо да не кажем смело, че царят е гол?! ;-)
Поздравявам те!

the Porsche