Много се чудех днес, дали да разказвам или не , за чудните събития, които преживях през уикенда и се чудех по две причини.

Едната бе, опасението да не би и този пост да го пляснат в „избрани”, че вече взе да ми идва нанагорно, а понякога на човек му се пише, по-скоро да си подреди мислите и впечатленията от случилото се, а не да го изтъпанчат най-напред.

Втората бе, заради съмненията ми, как да поднеса нещата , че да не би някой да се засегне от спомените ми.

Неслучайно, някои автори държат да си публикуват мемоарите посмъртно, че то инак заслужава ли си да те гледат накриво, просто заради едната ти гледна точка по въпроса.

А инак , то впечатления много.

Цял ден ме сърбят пръстите да ги опиша и аха да почна и си викам, а бре... заслужава ли си наистина, те хората какви тежки проблеми засягат в блоговете си , а аз съм седнал да ги занимавам с едната ми сватба. Сякаш сватби не са виждали ?!

 Ехе, вий колко сватби сте виждали, бледа мий фантазията, ама след тази на която бях, почвам да се чудя, аджеба ш"а ли мой живота да ме изненада с още нещо подобно ?!

Който е следил предисторията (Релакс ? Може би ?!  ) ще си спомни навярно и опасенията , с които тръгнах. Е, определено случилото се ги надмина.

От къде ли да започна ?!

Дали да ви опиша как изглежда Пирин планина през есента или да ви спестя, красивите  описания ?

Ще ви ги спестя . J

За състоянието на  пътя София-Кулата, който някои смело наричат магистрала ?

Много смели хора наистина. То се иска немалка смелост да тръгнеш по тази магистрала със странните й завои, които наместо да те приберат обратно в платното, се чудят как да те изхвърлят от него, със сгрешения си наклон по виражите й.

Честно казано, имам чувството, че и проектанти и изпълнители са й били все хора, които много са мразели българите и са се чудели как да намалят броят им.

Е, постигнали са известен успех по въпроса, отчитайки следите по мантинелата и откъснатата част от нея по трасето.

Та разбрахме се значи , - прескачаме лиричните отклонения и караме по резюме, че инак обриви ще ви хванат от мен, дорде стигнете финала.

Сватбата бе скромна, само около 200 – 300 човека. Те балканджии все скромни хора – наше село, друго село и рода за още 5 села , колко му е, скромна сватбица.

Настанихме се в хотела в Банско и спретнахме кортежа в посока обект „Булка 1”.

По-скоро казано кУртеж, отчитайки всеобщото предсватбено настроение, но…

Поемаме , заредени с добро настроение и с очакване за високи дози адреналин.

Спираме на Лукойл - Разлог и дорде се чудим какво става, един велосипедист изпреварва цялата ни колона.

 Ама, не какъв да е !

С официален костюм, с вратовръзка, навил крачолите и пердаши яко покрай нас.

Де що народ зареждаше на бензиностанцията , изтърва маркучите в потрес – те такъв младоженец, историята им все още не познаваше..

Виждали ли сте мургав пекинез ?!

Не сте ?!

Ами, хайде тогава, утре ще ви кача снимките на подгряващата група, успяла да вдигне от следобедна дрямка, де що народ бе полегнал в три километра околовръст и по чиято вина кокошките няма да снасят поне още една седмица.

Кларнетист циганин да видиш, не е гледка която се забравя !

Едни издути до пръсване вратни жили, едни изкочили комбалчета, очичките ще му изхвръкнат, ама надува ли надува, и едни маанета се вият към небето, досущ противовъздушна тревога.

Прескачам факта, за това как спряхме цялото движение в града за около час, прескачам и това как се ви хоро до самата църква, на около час пешком от дома на булката.

Това са... дребни подробности.

Църквата със стенописите няма как да я прескоча, такава красота, че още ми е преизпълнено сърцето с нея.

Ритуала с размена на каските и наставленията на попа.. и тях ще ги прескочим – виждали сте как се прави.

Ама не сте чували поп да наставлява булката, как едно от най-важните й задължения към мъжа й , е вечерта да седне на маса с готова салатка , нали ?!

Разбран поп, с адекватна визия към живота. 
 Прескачам още една голяма част от незначителни събития и се пренасяме в едно подземие, стил тежък мутробарок, наречено незнайно защо механа.

В началото , честно казано се пищисахме на молбата на младата двойка  да не пушим в заведението , но като опитахме от двайсет-годишната ракия , разбрахме тънката им мисъл.

 А си палнал цигарка след като си отпил, а си станал на фламбе !

Гори пущината бре, то не ракия, а направо керосин !

От тия, дето след една водна чаша и на другия ден нищо ти няма – ни часовника, ни дрехите, ни спомена , какви си ги вършил предната вечер.

Конферансието обра точките за вечерта.

Представете си кръстоска между Къци Вапцаров от времената на „Невада” и спортен радио-коментатор.

А сега-а-а, в далечния край на залата се задава-а-а... булка-а-а-а-ата-а!

Да я посрещнем подобаващо-о-о-о-о- !

По диагонал , атакува младоженеца-а-а-а, къс пас и булката е в ръцете му !

По едно време, взех да се озъртам за букмейкър, да проследя залозите, ще разпишат или не , но наместо него започна едно дълго представяне на хората имащи заслуги към сватбата.

Овации за управителя-я-я-я на ресторанта !

За вашето добро настроение ще се грижат – изрежда се списък с 20 – 30 имена и длъжности, сред които готвач, сервитьори, помощен персонал и кака Гицка държаща достъпа до тоалетните.

Е те , такава презентация не бях виждал, честно !

Добре, че към края й , баш за финала не пропуснаха дребната подробност , за какво сме се събрали, че току виж сме запили и без сватба, младоженци и повод.

Едно чудо, едни ми ти ритуали, направо изкарахме един пълен работен ден, дорде се приключи с ритуалността и салтанатите.

А бе, хубава сватба си бе, то не бе хора не бе гюролтия, а тътена от тонколоните все още отеква в главата ми и рикошира по стените на черепната ми кутия.

Има още много за разказване, но ... спирам дотук, че още ми е пресъхнала устата и зафъфлям, а в главата ми сякаш препуска табун коне.
 Цели ескадрони и всичките подковани се носят по калдаръма на спомените.

Като се пооправя  към края на седмицата, може и да продължим.

Такива мероприятия не са за изпускане.

Обикновенно на събуждане разбираш скрития смисъл в десетте божи заповеди, изпадайки е едно странно състояние на покаяние, към това което си спомняш и на потрес, към това което ти не помниш, но е в спомените на очевидците :)

като чета това отгоре.

и дано те канят по-често на сватби, та да разказваш после. сигурна съм, че ако обещаеш да документираш сватби сума ти хора ще се изпоженят само за да се разчуе за тях в блога.

оживя част от ежедневието ми, когато съм командировка в Пиринския край :))) и бабуняците :)))
Поздравления и Наздраве!

И аз съм присъствал на сватба в Банско и знам за какво става въпрос... само, че нашия кортеж бе спрян с препречена каруца, по тамошните обичаи, и се налажи да платим за да ни освободят пътя... и т.н., интересни истории.
Поздрав!

За сетен път се убеждавам, че сватбата е един от най-големите сеири по тези ширини:)))

п.п. Подозирам, че модераторите са те взели на прицел и няма излизане от Избрани:)))
Поздрави!

Изтипосаха те!!!
Знаеш ли има и друг сеир - булката беглец, ама то като не си в ролята ти се струва смешно :)))
Защо ли не се бракувах, за руска сватба не съм чела? А през твоите очи, щях да се сбръчкам от смях...
Лек ден! :)

Аз такива ги харесвам, не мислех, че още ги има.
Ами хубаво си е така, булката, ракийката, кларинета....
Искам и аз да ходя на сватба:)))))

Бих изпуснал мероприятието - нарочно! Може би с изключение само на времето в църквата.

Те това е! Таквиз неща се помнят дълго :))))))

Звучи изкусяващо - професия "сватбен хроникьор" :)))

Наистина си е красота по поречието на Струма, а и какви хубави места за риболов си набелязах по пътя !
Ако можех да драсна незабелязано от сватбата само... ! :)

Двама колеги от бившата ми фирма, от която бе младоженица играха ролята на страшни рокери и отбиваха движението по пътя на кортежа.
За малко и ний да се почувстваме като вип персони, ама колко ли са ни псували другите ??! :)))

Това с булката беглец ми е познато от някъде, ама от къде ли ? :)))

ама заради това непушене навън не беше ли по-населено от вътре? :)

Нали знаеш кои са били най-на почит в едно село ?
Попа, кмета и даскала !
Как ще мине сватба без тебе, ще има ли за какво тежки тостове да се вдигат, ако няма кой да възпее вдигащите ги ?!

Апропо, цялата история с тостовете ми навява спомени от викингските хроники и надпяването им по време на празненства в мерена реч.
Добрите поети и бардове са били драги гости за всяка тежка трапеза, така че с твоя талант - няма отърване :)))

Едната за душата, а втората за тялото.
Кой за какво си бе гладен, това видя , това си взе от нея :)))

Забравяш , че сме в България, където всяка една забрана дава още един добър повод да се наруши.
Първом се споглеждахме, после ми викаха, как не те е срам, а накрая всички си пушехме.
Ама спрях първо скоросмъртницата и минах на по-нормално пиене от рода на нискоалкохолна "пещерска отлежала" де :)))

Те че се помнят дълго, дълго се помнят.
А на тези които не помнят, им го напомнят ! :)))

А бе, честно казано, имах си известни съмнения по въпроса, ама чак пък толкоз ??!
Шоу програмата бе интересна, но безкрайно уморителна - на шестия час ми идеше да крещя - " Пуснете ме, аз съм невинен ! "