Ne sam saglasna,ako si kazvame istinata pove4e otkolkoto se lagem 6te badem po-6tastlivi.Ako vmesto da izlajem lubimiqt 4ovek my kajem istinata,6te se po4ystvame po-dobre,ako toi ne ni razbere,zna4i ne ni obi4a istinski.Za6toto az predpo4itam da mi kajat,4e ne me obi4at ve4e,otkolkoto da me izlajat za nqkoq glypost samo i samo da se otarvat po-barzo i leko.Za6to?Kakav e smisala,istinata vinagi izliza naqve i boli mnogo pove4e

си задавам въпроси:
Защо, лъжата се приема далеч по - лесно за достоверна?
Защо когато си искрен - предимно си губещ?
Защо се налага да казвам неистини, понеже е по - удобно за всички?
Една ли е истината за всички?
Защо някои предпочитат да бъдат лъгани?

Дипломатичност ли е нужна да бъдеш откровен?
И истината ли е въпрос на интерес?

А толкова мразя да лъжа... :(((

Истината може и си позволява да казва само онзи, който е готов да чуе истината за себе си. Т.е. когато не казваме истината в очите на другите, ние разчитаме на лоялност от тяхна страна - да ни отвърнат със същото.
Истината е готов да чуе онзи, които разрешава на другите това, което разрешава на себе си и упреква себе си за това в което упреква и другите. / Който не ползва двоен стандарт/

Порочна е тезата "Че целият ни свят, че всичките ни взаимоотношения, дори и стабилността на обществото ни се крепят на лъжата ?!" Крепят се на частиците истина промъкнали се в ежедневието.
Разбира се темата е много широка и ако се задълбочим в нея неможе да не потърсим връзка с мотивацията, намерението, приличието и етикета, вътрешната свобода, убежденията. Освен че правят истината субективна, понеже са субективни качества на индивидуалността, тези състояния са и доста динамични, най-вече съобразно целта. Те се влияят от характер, настроение, манталитет, култура, възпитание и господ знае още какво. Така че темата отваря врата за дискусия на вътрешния ни човешки космос.
Едно е желанието да живеем в истина, а съвсем друго възможността ни да я достигнем. Може би същото може да се каже и за лъжата.
Убеден съм обаче, че намерението да излъжеш е признак на много нисък интелект. Поне по две причини.
1. За да излъжеш някого, е необходимо да си поне няколко пъти по-умен от него. Той може да не се усети веднага, но рабирането на истината е въпрос само на време. Сигурно някои хора са по-умни от другите, но чак пък в пъти... Следователно лъжеца те е продал, в смисъл отказал се е от тебе в момента в който е решил да се пробва да те "метне". На него ти повече НИКОГА няма да му бъдеш нужен. Понеже е въпрос на време да се усетиш. И той приема това априори.
2. Човек лъже само веднъж - когато лъже себе си. После само повтаря наученото.
Самозалъгвайки се той крие комплексите и страстите си от самия себе си и се мъчи да докара пред другите образ, който сам си е измислил. Влиза в роля. След известно време ролята замества изцяло истинската му същност. Освен това започва да подозира, че така правят всички. Общоприетите норми ни подтикват така да правим всички. И не е лошо, че се лъжем. Лошото е, че вярваме на собствените си лъжи. Което аз смятам за низко самодоволство и категорично неуважение към себе си. Както и желание да избягаме от отговорност. Но излъгали веднъж себе си и повярвали на собствената си лъжа, ние на другите хора вече казваме истината. Онова в което ВЕЧЕ вярваме.
Така че да казваш истината е достойнство достигнато чрез отговорност пред себе си.
Когато един лъжлив политик казва истината за друг лъжлив политик, той просто спекулира с нея. Както може да се спекулира с произведение на изкуството.
Когато един лекар лъже безнадеждно болния , той предпазва обременената психика от саморазпад.
Явно за да си служим полезно с истината е необходима много мъдрост. А мъдростта сега е в рецесия.
За това да си припомним:
Истината е в устите на децата и на лудите. Тя е разменна монета, оръжие, лек и всичко каквото се сетите.

Е, ти нищо не каза.
Как ще се събудиш без кьорав политик.
Просто свестните политици, които ... абе не се фаля,... съм чувала да коментират помията там, щяха да са на мястото на гадовете. А животът тук - Рай. Истината си е истина. Или смърт, или Рай. И ще остане рая.
Е, най-близкото възможно да "рай".

Живяла съм с нации, които не лъжат като българи. Не се пресилвай, може без лъжа. Там лъжат, но това се отчита като проблем. И водещите не го правят. Това ги издига.
...представи си.
Светът сега е тръгнал към масова лъжа, и след срива от нея ще се възвърнат истината и коректността като водещи. Все едно да източиш водата, че вече подгизваш от вода, и след това да настане суша - търсиш вода като жаден.;)

Събуди ли се :-Р

Имаше една история за мъдрец, който казал на учениците си: "Можете да извършвате всеки един грях колкото и когато си поиската, освен един - не можете да лъжете." И учениците му не посмели да извършат нито един. Защо ли? :о)))

Особенно е вярно последното в нея "Истината е в устите на децата и на лудите. " - демек в тези , които не се боят от нея :)))