Позачитам се днес, погледа ми се приплъзва по редовете, долавя нюансите между думите и ме поунася.
Притварям очи и се питам, а какво ли би било ако... ?
Не знам, дали има такъв клон на познанието от рода на алтернативна история, но винаги съм се питал - А, какво би се случило, ако... ?!
И отговорите са едни такива ... интересни и света , в който ме пренасят е хем отнякъде познат, ама и хем коренно различен.
А какво би се случило, ако хората всеки ден си казваха истината ?
Щяха ли да си говорят и на следващия ден или всеки щеше да гледа обидено и възмутено, тези имали смелостта да му кажат истината в очите ?!
Сакън !
Цял ден без лъжи , а на другия ден се събуждаме без кьорав политик !
И кой ще си псуваме тогава, а ?
Или при тях, лъжата вече е придобила такива паталогични изменения, че за тях самите си звучи, като светата истина, че си и вярват ?! Че и ние редом с тях ?
А дали изобщо бихме го разпознали тоя ден ?
Да де , за деня в който ще се казва само истината става реч.
Събуждащ се и изстрелваш директно, какво мислиш за сутрешния фасон на ближния си.
Тоя дето го мяза на катастрофирало зомби излизащо от кома.
Определено няма да се хареса, но надали ще е с такива трайни последствия, както от окровенноста ти спрямо шеф и колеги.
Там какви неща биха се чули, ако ще се казва истината - направо тръпки ме побиват !
Явно за мнозина този ден ще е последния им работен ден.
Полицейските управления би било по-добре да затворят врати - пред тях биха се извили огромни опашки от желаещи да си признаят за прегрешенията. От напълно безобидни до невероятно страшни.
Съда би се препълнил от семейни двойки, разбрали най-сетне истината за хармоничния си съпружески си живот и верността на половинките си.
Ден на истината - ден на масов срив на доверието между хората.
И какво излиза ?
Че целият ни свят, че всичките ни взаимоотношения, дори и стабилността на обществото ни се крепят на лъжата ?!
Че без нея не можем, че тя ни е нужна както слънцето, въздухът и водата за всяко едно живо същество ?!
Защо ли тогава цял живот се стремим към истината и отде ли се е взел този ни стремеж към самоунищожение ?!
А какво ли би било ако... ?!
Стига !
Време е да се събудя. :)
Защо, лъжата се приема далеч по - лесно за достоверна?
Защо когато си искрен - предимно си губещ?
Защо се налага да казвам неистини, понеже е по - удобно за всички?
Една ли е истината за всички?
Защо някои предпочитат да бъдат лъгани?
Дипломатичност ли е нужна да бъдеш откровен?
И истината ли е въпрос на интерес?
А толкова мразя да лъжа... :(((
Истината е готов да чуе онзи, които разрешава на другите това, което разрешава на себе си и упреква себе си за това в което упреква и другите. / Който не ползва двоен стандарт/
Порочна е тезата "Че целият ни свят, че всичките ни взаимоотношения, дори и стабилността на обществото ни се крепят на лъжата ?!" Крепят се на частиците истина промъкнали се в ежедневието.
Разбира се темата е много широка и ако се задълбочим в нея неможе да не потърсим връзка с мотивацията, намерението, приличието и етикета, вътрешната свобода, убежденията. Освен че правят истината субективна, понеже са субективни качества на индивидуалността, тези състояния са и доста динамични, най-вече съобразно целта. Те се влияят от характер, настроение, манталитет, култура, възпитание и господ знае още какво. Така че темата отваря врата за дискусия на вътрешния ни човешки космос.
Едно е желанието да живеем в истина, а съвсем друго възможността ни да я достигнем. Може би същото може да се каже и за лъжата.
Убеден съм обаче, че намерението да излъжеш е признак на много нисък интелект. Поне по две причини.
1. За да излъжеш някого, е необходимо да си поне няколко пъти по-умен от него. Той може да не се усети веднага, но рабирането на истината е въпрос само на време. Сигурно някои хора са по-умни от другите, но чак пък в пъти... Следователно лъжеца те е продал, в смисъл отказал се е от тебе в момента в който е решил да се пробва да те "метне". На него ти повече НИКОГА няма да му бъдеш нужен. Понеже е въпрос на време да се усетиш. И той приема това априори.
2. Човек лъже само веднъж - когато лъже себе си. После само повтаря наученото.
Самозалъгвайки се той крие комплексите и страстите си от самия себе си и се мъчи да докара пред другите образ, който сам си е измислил. Влиза в роля. След известно време ролята замества изцяло истинската му същност. Освен това започва да подозира, че така правят всички. Общоприетите норми ни подтикват така да правим всички. И не е лошо, че се лъжем. Лошото е, че вярваме на собствените си лъжи. Което аз смятам за низко самодоволство и категорично неуважение към себе си. Както и желание да избягаме от отговорност. Но излъгали веднъж себе си и повярвали на собствената си лъжа, ние на другите хора вече казваме истината. Онова в което ВЕЧЕ вярваме.
Така че да казваш истината е достойнство достигнато чрез отговорност пред себе си.
Когато един лъжлив политик казва истината за друг лъжлив политик, той просто спекулира с нея. Както може да се спекулира с произведение на изкуството.
Когато един лекар лъже безнадеждно болния , той предпазва обременената психика от саморазпад.
Явно за да си служим полезно с истината е необходима много мъдрост. А мъдростта сега е в рецесия.
За това да си припомним:
Истината е в устите на децата и на лудите. Тя е разменна монета, оръжие, лек и всичко каквото се сетите.
14.10.2008 22:55
Как ще се събудиш без кьорав политик.
Просто свестните политици, които ... абе не се фаля,... съм чувала да коментират помията там, щяха да са на мястото на гадовете. А животът тук - Рай. Истината си е истина. Или смърт, или Рай. И ще остане рая.
Е, най-близкото възможно да "рай".
14.10.2008 22:59
...представи си.
Светът сега е тръгнал към масова лъжа, и след срива от нея ще се възвърнат истината и коректността като водещи. Все едно да източиш водата, че вече подгизваш от вода, и след това да настане суша - търсиш вода като жаден.;)
14.10.2008 23:04
15.10.2008 07:52
2. Овчи хроники
3. Техническо прекъсване
4. Воаяж
5. Пирин
6. Любовен демон
7. Разговори с Мефистотел
8. Адвокат на Дявола
9. Лечителят
10. Весела
11. Звезден прах
12. Horror story
13. Генетичен пират
14. Аз Пенсионерът