Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2008 16:13 - Трагедията Кремиковци
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1423 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 24.10.2008 16:15


 Е, най-сетне Кремиковци е на път да хлопне кепенци. Най-сетне, защото то неговото не бе колапс, не бе агония, а бе чудо икономическо някакво , противоречащо на всеки здрав разум.
 Не знам друго предприятие в историята ни, което да е било толкова дълго източвано и напук на всякаква логика работещо и до наши дни.
 И още един парадокс, който не мога да си обясня, как може да искаме да се спаси , най-големият замърсител на столицата ни, един промишлен мастодонт, чиято единствена ползва в последните десетилетия, бе да създаде милионери в средите на престъпния бизнес.
 Фалирало веднъж, откупено за един лев, препродадено за няколкостотин милиона впоследствие и неизбежно фалирало отново.
 Но , явно ние като държава сме на път да се себедокажем отново, като страна на чудесата. Или по-скоро, като оная приказна страна на глупците, където като заровиш няколко монети в земята, на тяхно място ще порастне дърво, което наместо листа ще има банкноти, а наместо плод - златни кюлчета ?!
 Чудото на икономиката ни , работеше неуморно напук на икономическата логика и с всеки ден генериращо все по-чудовищни дългове.
Дългове, които правителството под натиска на синдикатите погасяваше с пари от нашия джоб.
И започвам да се питам, а в крайна сметка в чий точно интерес работят тези синдикати и къде бяха, когато преди 15 години се ликвидира една огромна част от действащата ни икономика, чрез така наречената "приватизация". Че си бе приват, приват си бе, но в такъв порно вариант икономически, че още свят ни се вие , като се сетим за него.
 Много градове за по-малко от година загубиха основни източници на работна заетост, с хиляди останаха безработни на улицата, една огромна част от тях и без да бъдат обезщетени.
 Къде бяха правителството, къде бяха синдикатите по времето когато се закриваха корабостроителници, когато за жълти стотинки се разграбиха предприятия със сериозна експортна дейност ?
 И защо сега, на мен трябва да ми е жал за Кремиковци ?!
За какво да ми е жал за него , ако неговото бъдеще е обвързано с нова финансова помощ от държавата и тези пари ще излязат отново от нашия джоб ?
 Просто е крайно време тази агония да приключи.
 За да се разбере от всички , веднъж завинаги, че такова чудо , като безплатен обяд просто няма.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Дай боже да се затрие най-сетне това ...
25.10.2008 04:17
Дай боже да се затрие най-сетне това чудо! А на въпроса къде бяха синдикатите по времето на приватизацията, ще ти отговоря съвсем точно, защото тогава работех в такова предприятие - защитаваха с нокти и зъби приватизаторите от протестите на персонала. От тогава синдикати в България за мен НЕ СЪЩЕСТВУВАТ...
цитирай
2. valsodar - И аз бях в такова, и аз съм свидетел на това
25.10.2008 10:48
Най-големите мижитурки и некадърници бяха синдикалните лидери и те най-много допринесоха за разрухата и кражбите от него време.
цитирай
3. gothic - И задължително в борда на директ...
25.10.2008 11:02
И задължително в борда на директорите имаше (поне при нас) невероятни фигури - приватизатора (в нашия случай Цветелин Кънчев), председателя на КНСБ в предпириятието (ето защо ги пазеха) и един депутат - от ПГ на БСП естествено....
цитирай
4. bestregards - Креми, креми...
25.10.2008 13:03
заводът с 9 живота. прадстевяш ли си ако бяха оцеляли още подобни? Креми е доказателство за нуждата от държавен протекционизъм в родната икономика - подчертавам РОДНАТА. Само не трябваше да попада в престъпни и други мангалски ръце.

Креми е култов феномен. Не беше за убиване. Просто една идея в повече трябваше да има как да се съживи, а не как да се доиздои. Но всъщност си прав излиза, че Креми е проводник на още една схема за ограбване не на самото
предприятие, а на държавата.

Година и нещо работех там. Едно от малкото неща, по които изпитвам носталгия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7403916
Постинги: 1739
Коментари: 18276
Гласове: 27883
Архив