Пак нещата отиват до смяна на телефона, а всеки нов телефон носи нови мъки със себе си. 
 То едно, че потребителските им ръководства са на път да догонят "Война и Мир" по обстоятелственост на поясненията в тях, то и второ на ръка, че човек се зачита в тях едва когато, вече е на път да си смени телефона. 
 Та както и да е, новия телефон не е съвсем нов, но все пак е нещо ново за мене с добрата си опция GPS навигатор. 
 Принципно,  това трябва да е една джаджа, която да ти помогне когато се залуташ нейде из драките, ама не е много сигурно, че ще ти в в помощ де. 
 Последния път , когато реших да експериментирам с нея, реших да я тествам от нас до Билла. Е, те тогава се видях в истинско приключение.
  Първо се опита да ме вкара в едно дере, като много упорито си твърдеше, че оттам минава двулентов път и бе много изумена на моето желание да не вляза в него. 
 - Напред, давай напред, още малко напред ! 
 - Какво напред бре? - то пред мен десетметров изкоп за кооперация, тя джаджата ме кара вътре да влизам, че и недоволства на всичкото отгоре. 
 Обратен завой и се чува - Правите грешка ! Сигурни ли сте, че искате да направите тази грешка ? Гледам изкопа зад гърба си и увереността, че съм избрал по-малкото зло расте обратно-пропорционално на заглъхващите вопли на джаджата. 
 Джаджата упорита, ама и аз упорит, карам си по познатия маршрут. Минута мълчание и джаджата с писък оповестява, че ми е "избрала" нов маршрут. Реших да и се доверя, и стигам до задънена улица. Пътя в ремонт и съдейки по ръждивите преграждения, така си е от бая месеци насам. Аз може и да го зная, ама джаджата явно не го знае. Което не й пречи да упорства и да се чуди, защо не влизам в поредния изкоп. Пак писъци и спорове с джаджата, нови преизчисления на маршрута и в момента в който стигнахме заветната Билла, аз си отдъхнах, а джаджата заглъхна завинаги.
 Та , живях щастливо без тази джаджа повече от година и нали съм си старомоден ползвам отживелици като карта и компас.
 Ама и компаса не винаги върши работа да ви кажа.
Особенно, ако между вас и него стоят няколко километра и се сетите , че ви е нужен, едва когато около вас се е разстлала гъста мъгла, заличила всякакви други крупни ориентири като планини, слънца, звезди и прочие екстри на бойскаута.
 Е и ний сме чели книжки, дай с"я да видим мъха на дърветата от чия страна им се пада  !
Да де, ама те дърветата или обрасли като дърт пандизчия отвсякъде с мъх или плешиви като темето на водещ шоумен.
 И заставаш в центъра на драките, в моя случай на Плана планина, един хубав мъглив следобед и започваш да се чудиш, зад кой ли баир си паркирал колата и дали си заслужава още 4 часа да я търсиш или по-добре да хванеш накъдето ти видят очите и да поемеш натам.
 Е все ще видиш жив човек да питаш за името на близкото село  или сръбски митничари ще те спрат на границата, ако много се улисаш крачейки из баирите.
 И ако някой , някога ми бе казал, че ще мина за един ден близо 30-35 километров преход пеш , бих му се изсмял.
 Е минах ги тогава, здравата ги минах, така ги минах, че после три дена ходех като болен от подагра.
Ама и село намерих де, почти до входа на  Самоков, а тръгнах почти от изхода на Железница.
Както и да е, то затуй сега , винаги в жабката седи един стар компас.
Ама, нали ще сменям телефона... та си викам, а бре аджеба няма ли някоя високо-технологична джаджа за пишман гъбари, като мене дето обичат да се лутат в мъглите.
 Че той сезона на мъглите тепърва предстои, а ми се ходи пак в балкана за гъби...
Та намерих сега един компромисен вариант.
Аз се спирам, а джаджата гордо ми съобщава - Вие сте на координати .... ! Демек, ще знам с точност га е отишъл коньо у реко и га съм язе у драки !
 Само да не ме позиционира в минно заграждение, че те уж ги махнаха от границите, ама знае ли човек, като тръгне в мъглата де ще стигне ?!
 Ей пусти технологии !