Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2008 09:00 - Властелинът на котките
Автор: valsodar Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1221 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 27.10.2008 09:03


Наричаха го Властелинът на котките, въпреки че той не се считаше за такъв.
Отдавна бе проумял , че на една котка не можеш да й заповядваш, не можеш да й викнеш - Ей ти, ела тук ! - и тя мигом да се отзове въртейки доволно опашка.
 Напротив, котките бяха дяволски създания, носещи онзи заряд на Майката природа, който ги бе белязъл със завидна хитрост, в пътя им към личната неприкосновенност.
 Затова и той не се опитваше да ги дресира, а просто ги приучаваше да свикват с него.
Да идват всяка сутрин, тихо пред вратата му и с типично женско любопитсво да го гледат в ръцете, докато си майстори.
А той си майстореше тихичко, поглеждаше по някое време към тях и само промърморваше - А, тука ли сте били ?! - спираше за миг работата си и им пълнеше една голяма паница с мляко.
 И докато те, нетърпеливо се побутваха една друга , за да достигнат до прясното мляко, той само погалваше гърбовете им с грубата си длан и си мърмореше нещо под нос.
 - Хм, ти пак си кална, къде ли си скиторила снощи.
- Ах ти, пак  миришеш на нещо чуждо ? По чии ли двори си скиторило снощи, а мило мое коте ?
Присягаше се към лавицата и сваляше голямата лупа. Тази, която стоеше до лулата от розов корал и до странната шапка с две козирки, една отпред и една отзад. За да пазела завет на врата, така му бяха обяснили навремето, когато с нескрито любопитство се бе загледал в нея.
 Оглеждаше внимателно котките една по една и изцяло по дедуктивен метод успяваше да научи много за стопаните им.
 За това кой е грижовен и кой груб с тях, съдеше по косъмът им - при едни плътен и лъскав, а при друг сплъстен и сив.
 Внимателно, без да ги уплаши, той взимаше по една от тях и я разглеждаше отблизо, почесвайки я по коремчето.
 Сгушено в него, котето притваряше очи, и примърквайки, започваше да заприда своята котешка история.
 Тези, заради които го нарекоха Властелинът на котките.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Не е коментар:)
27.10.2008 10:09
А Властелинът запитал ли се е , поне веднъж, какво си мислят за него котките?:) и готов ли е да чуе котешките им мисли?:)
Не съм коте, но тази изповед действа наистина като почесване по коремчето!:)
Владеете словото освен дедукцията и това Ви обрича на славно бъдеще!:)))))))))
Успешна седмица!
цитирай
2. tini4 - Не може да разбира хората този, който не разбира животните...
28.10.2008 00:55
Широко скроена трябва да е душата на оногова, спиращ се до животинката!
А котките, дами и господа - не са за подценяване!
Не само мислят, но и говорят!
Но не всеки чул, разбира.., точно както е в отношенията между хората!
цитирай
3. verde - valsodar,
29.10.2008 11:52
това разказче много ми хареса!
Мррррр! :))))
цитирай
4. thedarkangel1977 - И НА МЕНЕ молба към автора: ...
22.05.2012 18:24
И НА МЕНЕ

молба към автора:
моля те изкарай от дъното на чекмеджето, махни паяжините... и го публикувай пак

онзи мой любим пост с разказа за котката и земетресението
че снощи кат затруса...
пак за него се сетих :)

благодаря предварително :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valsodar
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6342585
Постинги: 1713
Коментари: 18232
Гласове: 27715