Честно казано, вече се питам, за какво ли обучават журналистите, след като истините за положението в страната ни, ги научаваме все отвън, от чужди източници ?!
 Нали уж, това бе основната цел на журналистиката, да разследва, да събира информация по жизнено важни за обществото ни въпроси и да ни я предоставя в достъпен вид и в резюме ?
 Безпристрастно, само и единствено с езика на фактите.
Уви, днес за пореден път се убедих , че у нас журналистика няма.
Така , както и се оказа, че и свобода на словото у нас също няма.
Всичко важно , касаещо управлението на страната ни,  го научаваме все отвън.
И слава Богу, че влязохме в ЕС, че да влезем в полезрението им и чрез тревожните им доклади да разберем истините за начина, по който се управлява държавата ни.
 Всички знаем , че управниците ни са отявлени крадци и мафиоти, но никой не смее да го заяви открито, поради страха от репресии, който същите тези управници умело поддържат.
 Волята ни за свобода на словото , бе безпрекословно съкрушена с ерата на мутрите, с епохата на наемните убийства и публичните саморазправи с тези, които можеха да се нарекат журналисти.
 Днес излезе поредното потвърждение за думите ми, от книгата на Юрген Рот за Ахмед Доган и обръчите от фирми (повече) .
 Защо, само чужденците имат смелостта да нарекат нещата с истинските им имена ?!
Защото са недосегаеми за родните ни криминални босове или просто са имали щастието да се родят и да живеят в правови държави ??!
 Преди три дена отбелязахме деня на народните ни будители (На този ден, на тази дата ... ) ден, който само ни напомни, че днес ние нямаме нужда от тях.
 Ако имахме нужда от тях, щяхме ли отвън да научаваме какво е положението у нас ?!
Щяха ли други да се борят с корупцията и престъпността във висшите ешелони на властта  у нас, отразаявайки ги в доклади довели до пълното спиране на финансирането ни по редица важни проекти, като нова страна членка в ЕС ?!
 За да достигнем до абсурдната ситуация, в която агенцията ни за национална сигурност, наместо да се бори с крупните бандити, изпълнява сляпо и безропотно възложените й политически поръчки преследвайки казващите истината ?
 Не, ние нямаме журналистика !
Имаме някаква странно морално атрофирала гилдия , на професионални драскачи, които само изчакват да усетят новите повеи на вятъра на политическата сцена, за да се ориентират правилно за кого да пеят Осанна и за кого да изкрещят Разпни го !
 Последните случки с извадените кирливи ризи на заместник кмета на София и интервютата с Доган , са само блед пример в тази насока .
 Нима нещата не се знаеха преди години ??!
Къде бяха тогава журналистите ни ?!
И трябва ли да е налице ситуация, от която ще спечелят, за да се активират единствено и само в нея , поднасяйки ни тази част от истината, за която ще им заплатят политическите им поръчители.
 Какво ни остава като избор в този случай, освен да се надяваме на външни източници като Юрген Рот и доклади на европейски комисии да ни информират коректно за действителното положение у нас.
 Защото е смешно някак си, водещи наши икономисти с президент начело да тръбят пред целия свят как страната ни не е застрашена от кризата, а същевременно да ни се понижава кредитния рейтинг ?!
 Разследваща журналистика... ще я доживеем ли някога ??!

Май не...

Единия лежи в болницата, че го потрошиха. Фотографа го погребаха, а с него и снимките за които никой нищо не казва. Останалите се покриха, защото това си е опасна професия.

А във факултата по Журналистика ги учат на преразказ: "Вчера си вземах последния изпит. И днес като погледах два часа телевизия, реших да напиша нещо." Или " Мама ми направи кафенце и като си дигнах краката, реших да пиша..."- на това с краката много му се кефим в килията. А днес пишат за гъбите:"Съжалявам, че повече подробности не си спомням от въпросната статия, затова ще завърша с един известен анекдот за Александър Балабалов..." - край на цитата.
Вчера писаха за гората и планината/виж в избрани/,
днес за гъбите/засега три материала/ , ха познай утре за какво ще е.

Все по-често се пишат платени материали, целящи да постигнат определени цели на определени лица. Дори някои 'журналисти' живеят само от такива неща.
Другите, които се опитват да пишат или разследват или остават без работа или си умират нереализирали кариерата си...
За каква журналистика говорим, че не мога да се сетя?...

the Porsche

Със сигурност трябва да си 'парче луд' и да си заложиш семейството 'под ножа', за да успееш в тази професия и в тази страна..
Друг въпрос е колко такива смелчаци се намират и дали и те не играят 'по ръба' в желанието си да разследват.

залята с киселина, пребита, с извадени очи, изнасилена...

БКП ги качи на сцената, за да спре всеки един опит за опозиция още в зародиша му и да може да се клонира отново във властта чрез разсейките си - СДС, ДПС, та чак до ГЕРБ в наши дни.
Никак не е случаен факта, че сме на последно място по свобода на словото и първо по корупция в обединена Европа.
Не може да има корупция в такива размери и с такава безогледна наглост, ако наместо да чакаме докладите на ОЛАФ, родната ни журналистика бе оповестила далаверите на политическият ни "Елит".
Наместо това, журналистите ни се суетят в объркване, чий задник по-напред да целунат.

Засега блогосферата остава едно от малкото места в страната ни с привидна свобода на словото, но дори и тук цензурата си я има :)))
Да не споменавам, колко често ни се преглеждат публикациите от "разузнавателните" ведомства :)))

Радо, ако искаш ме наречи параноик, но 100% съм сигурен , че и блогсверата се наблюдава .
Публикациите ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се проверяват, особенно ако се лансират мнения, които като хипотеза биха били много близки до евентуални възможни сценарии, които са се случили, или предстои да се случат, но не би трябвало да се знаят от обществеността... Сещате се, надявам се.
Не знам - товаси е мое мнение.. ( имам право на мнение, нали?!)

the Porsche

особено за мен като журналистка. Но не мога да си изкривя душата и да кажа, че не сте прави, напротив, така е, като цяло журналистиката е сведена до слугинаж на управляващите. Аз затова реших да правя независим вестник (pisnani.com), само че май повече се приближавам до смисъла, че от мен и изданието ми нищо не зависи.
Преди години, когато всеки ден гърмеше поне по една банка, работех в "Банкеръ". Идва някой колега развълнуван и съобщава, че еди-коя си банка гърми до дни. Шефката го слуша безизразно и казва "добре", колегата пита "Какво добре, 50-100 реда, колко да напиша?". Нищо няма да пишеш, казва шефката. Той обаче упорства, все пак добрал се е до супер новина, почва да спори с нея, докато тя накрая му изкрещява "Абе, момче, ти не разбрали, че това е наша банка (разбирай - спонсор), ако ще и в момента да гърми, в нашия вестник няма да пуснем и ред за това."
Друг случай - с разлика една-две години. В редакцията на "24 часа" пристига три реда съобщение за някакво мероприятие на Съюза за гражданска инициатива (ако го помните) и Първа частна банка. Дават ми го да го пренапиша и раздуя до 10-15 реда. Мъча го оттук-оттам, не става от 3 реда на 10 и накрая викам на шефката на отдела "Абе тая глупост не може ли да не я пускаме?" Тя ме гледа изумена и просъсква "Абе ти не разбра ли, че в тази редакция има две доминанти - Първа частна банка и Съюзът за гражданска инициатива? Ако ще и най-голямата глупост да е, щом са ни го изпратили, трябва да го пуснем."
Та така - навсякъде се оказваше, че има доминанти. И в повечето редакции, в които съм работила се оказваше - за еди-кой си може да се плюе от сутрин до вечер, с повод и без повод, но за друг - и половината държава да е окрал, може да се пишат само хубави неща. Или направо ти казват "Тук не рови, и най-големият скандал да излезе, няма кой да ти го публикува."
Та това е общо взето технологията в редакциите, от журналист можеш да научиш много повече неща в личен разговор, отколкото от публикациите му, защото цензурата е жестока, нищо, че се води, че вече имало свобода на словото.
А че и писаното в интернет се следи е ясно. Неотдавна имах прегледани за един ден към 2000 файла от 1 посетител, т.е. някой сяда и изчита всичко писано в "Писна ни" за една година, чак пък толкова да му харесало?... Да бе, да...

но темата и за мен е болезнена.

Има два вида журналисти
Единият е тези, които са на заплата и се придържат стриктно към удобната журналистика.
Вторият е типа - безработен журналист, в смисъл че, не можеш да очакваш от човек, който е финансово обвързал свободата на словото си с жадувания хонорар да бъде верен на съвестта си :)))