Преди време стана на въпрос през лични съобщения, как го правя тоя номер, мои теми да излизат в избрани.
 Отговора днес е също толкова прост, колкото бе и тогава - Ако искаш нещо твое да влезе в "Избрани" изчакваш момента , в който плявата ще отбележи своя пик и публикуваш в този момент.
 Конкретен пример - последния ми "нов" постинг, който е цъфнал и вързал там.
Не че е лош - аз си го харесвам, но винаги, когато се пишат на прима-виста нещата има шанса в желанието си да отразиш максимално точно мислите, които препускат в главата ти, да го сториш в такава последователност, че и сам да се замоташ в повествованието на това, което четеш.
 Хем ако може да си лаконичен в изказа, за да не мориш читателя си с безконечни фермани, ама хем и да си достатъчно конкретен, че да ти схванат идеята и да се получи що-годе читава полемика по проблема, който те е предизвикал да пишеш.
 Защо направих тоя номер, да напиша днес вчерашният си постинг ли ?
Ами просто, това бе най-лесния и бърз начин да потвърдя или да отхвърля едно свое отколешно наблюдение за модерирането на сайта - в случая се потвърди незабавно.
  В крайна сметка за мен си остава по-важно едно и то не е дали определен постинг ще влезе в "избрани" , а каква полемика ще предизвика и дали ще мога да науча нещо ново от нея.
 В крайна сметка това е и основната причина поради която все още пиша в този си блог.
Инак отдавна да съм умрял от скука и да съм го зарязъл, както много други неща, неуспели с времето да ми задържат трайно вниманието.

 А на вас ви пожелавам прятно писане и ако искате да сте в избрани, имайте си едно наум, че това не е недостижимо стига да не е самоцел.

За себе си използвам блога си единствено като лаборатория в която мога да експериментирам стилово, да проверявам доколко ясно успявам да изразя мисълта си и какъв е пътя едно послание да достигне до аудиторията му, в най-чист вид.

 Лек ви ден.