Една нова крастичка ми се задава на хоризонта.
Нещо, което си бях обещал да сторя от доста време насам, но може би все пак е възможно и да се получи ?
Кой знае ?
Човек, докато не опита , няма да получи отговор на въпроса, - достижима ли е мечтата му ?
А на мен ми се ще да си направя един експеримент.
Със собственото си въображение.
Дали то, ще е способно да ме изненада или и то ще е толкова предвидимо, както нещата които ме отегчават.
 Много често ми се случва да влизам в резонанс със събеседника си насреща ми и да го виждам, като на филм, който вече съм гледал, или в пиеса, която вече съм чел - всяка една реплика, мимика , жест излъчвани от него към мен, създават натрапчивото усещане за дежаву, ако така се пише правилно.
 И .. аз просто си стоя отстрани изчаквайки да премине момента на вече видяното и да чуя нещо ново.
Но странно, неговите реплики са сякаш мои реплики, още преди да е започнал изречението, аз чувам финалната му фраза с тишината очакваща отговора ми.
 Телепатия ?
Надали ?!
По-скоро си има някаква предвидимост в действията на околните, която създава усещането за вече видяно, за наскоро преживяно и за нещо непознато , все още свежо в спомените ни.
 Интересно ми е, а дали собственото ми въображение  би ми погодило този номер ?
Дали би ме въртяло единствено в кръга на очакванията  ми или... би създало една напълно нова картина, нов пейзаж , в нов свят, в който аз да съм в ролята на откривателя, стъпил за пръв път на непознат бряг.
 Предстоящ му да открие, това което го очаква зад линията на хоризонта и да се срещне със себе си.
Ще проверим.
Една от пречките това да се случи, скоро ще бъде отстранена - ще имам техническата възможност, която ми липсваше до момента - лична писателска машинка.
 И наместо да скучая тук, четейки предвидимото на избраните, в очакване да публикуват нещо ново фаворитите ми, които рядко или никога не се появяват там, ще започна този отдавна отлаган експеримент със себе си и със собствените си  фантазии.
 За да видя, дали и писането може да е толкова вълнуващо, увлекателно и сдържащо дъха, както четенето.
 Нямам никава идея, за какво ще пиша и какво искам да излезе като заключение на финала.
Както обикновенно.
Просто, започвам да изпълвам белия лист отляво-надясно и отгоре-надолу с думички, картинки, усещания и надежди,  оставяйки се изцяло на сюжета да ме води.
 Както всичко писано досега в блога ми.
С едната разлика, че няма да е само на една страничка.
Ей така - за лично удоволствие. Без тенденции за публикуване и читателска любов.
За да проверя, доколко е възможно да се случи една стара моя мечта - да чета това, което на мен ми харесва.
Да посетя местата, от които се завръщам на събуждане.
За да изживея отново кошмарите си и да ги преборя буден.
Да видя , какво е отвъд.
В света на фантазията.

И...аз ще те последвам, тихо и с надежда....може да се получи...

фантазирай, не спирай...:)))

Добре де, привлече любопитството на тези, които ще те прочетат в избрани днес. Честито, в избрани си!
А след като ще пишеш, както си писал и до сега, каква ще е разликата? Аз прочетох между редовете, но другите не знам. Би трябвало да те "познават" повече и да са с повече фантазия, за да разберат.
Даже и аз ще искам да надникна в тези сънища кошмарни, кое ли е за теб "кошмар".

Поне не и в начина.
Разликата ще е единствено в мястото на което ще се развият събитията и... новите лица които ще срещна там :)

А и в крайна сметка, човек ако не пише за собствено удоволствие, пише за чуждо отегчение :)))

Нещо ми е омръзнало да се отегчавам с предвидими автори, независимо от лустрото им .
Много, много рядко ми се случва да прочета нещо , което трайно да задържи вниманието ми и финалът му да ме изненада, а не да го знам от втора кола и само да чакам с отегчение да дойде :)))

между двете най-талантливи личности в блога. Както казват старите хора - краставите магарета се надушват през девет планини (((((:

И след като, вече си ми липсва сериозен дразнител, какво ми остава освен да си го намеря на друго място ?

на компютър или на пишеща машина. няма значение дали публикуваш в блог или в страница или книга. писането си е писане. все едно дали ще го четеш само ти или 1000 човека.
имам един въпрос който няколкократно задавам - ако си на пуст остров и нямаш връзка със света - никаква и няма други - би ли писал?
само ще добавя още едно нещо валсодаре - писателят се ражда такъв, а не се създава. останалото е грандомания и графомания.

поздрави!

Словото отваря вратата към нас самите.
Изкушаващо е да застанеш на прага й и да не знаеш, какво ще видиш оттатъка :)))

на берекет да е!

Прегръщам те!

Е, определено в повествованието ще трябва да включа и феи при мисълта си за вас :)))

Оня - черният расов горделивец ,ще го вземеш ли за компания в царството на фантазията , или ще го оставиш да минава път на конкуренцията в блога ?

Във фазата на сърдечните страдания е в момента, като се пооправи малко от раните душевни, може и да го цаним за муз. :)))

Коментар номер 8 е голямо предизвикателство.
Писателят не се ражда писател, нито поета поет, нито асансьорният техник асанс.техник. А роденият с талант го развива с обучение. Или тъпче на едно място посредствено.
А когато пишеш, зависи къде и за кого пишеш. Има си цел. Не виждам това безцелно писане откъде го вижда Соууот. Много даже е важна темата и идеята на писането и до кого е насочено.
Ако се пише за себе си, това е друго нещо. Ако има аудитория, зависи точно каква е. И тези неща предварително се обмисвят. Интересни тези имат блогуващите тук, иначе пък не ме харесват, щото не им цепя басма.
Така че, ако ще пишеш, първо си отговори, за кого и защо пишеш. И тогава можеш да пишеш така, както ти си знаеш.

Че ако пишеш на остров, във вестник и в блога еднакво.............ЛЕЛЕ, МАЛЕ...тогава.

На първо място пиша за свое удоволствие и удовлетворение.
Това е гъделчето, което изобщо си ме кара да пиша.
Ако се харесва и на друг, ами добре - явно имаме сродни вкусове, виждания към живота или проблеми.
Ако не се хареса - ами пак добре, - то ако се харесваш на всички, значи си във фаза паметник ! :)))

Ne uspqwam da wlqza v bloga ti ot nqkolko chasa...
Kisses:)

"Когато реката пресъхне, рибаря си отива!"

Успех, Ради! :) Прави, каквото ти подсказва сърцето...
Гледай си кефа и се забавлявай!!! :)